Определение № 2260 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2260 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002102733 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Н., против решение № 431 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 2813/2022 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 470 от 16.04.2025 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение.

Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК аргументира с необсъждане от въззивната инстанция на всички релевантни за спора относно принадлежността на жилищната сграда доводи и обстоятелства и всички събрани доказателства за влагането на нейни средства с извънбрачен произход при построяването й, респ. за оборване на презумпцията по чл. 19 СК (отм.) за съвместен принос, възприеман като друг способ за придобиване на собственост в случай на построяване през време на брака на сграда с общи средства на съпрузите в имот, индивидуална собственост на единия съпруг, без учредяване на право на строеж, оборващ презумпцията за приращение по чл. 92 ЗС, отсъствието придобиване на така построената сграда по приращение и в съпружеска имуществена общност с бившия й съпруг С. Н., като съвместна собственост на двамата съпрузи върху цялата вещ, и придобиването на сградата от нея в изключителна собственост.

Навежда доводи и за неправилно извършен от въззивния съд анализ и преценка на доказателствата относно собствеността на дворното място и построяване на сградата, осъществено през време на сключения между бившия съпруг и сина й Д. О. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гладене и издръжка, на които е издаден актът за нейното узаконяване, и необсъждане на влязло в сила решение за 1 признаване на права на сина й в жилище на първия етаж от сградата, действайки като контролно-отменителна инстанция, а не като инстанция по същество. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидната му неправилност. Позовава се и на специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Дали придобиването на недвижим имот през време на брака, независимо на чие име, е обусловено от характера на вложените в придобиването средства, и 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора.

Подадена е от М. М. Н. и касационна жалба против решението по чл. 247 ГПК с наведени доводи за неговата неправилност, включително и очевидна неправилност. Последната поддържана и като основание за допускане на касационно обжалване, заедно с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Е. Г. Ч.-Е. Ф., конституирана като страна в процеса, в качеството й на наследник по универсално завещание, на мястото на починалия в течение на процеса С. С. Н., е подала писмен отговор, в който е изложила съображения за неоснователност на касационната жалба, по която е образувано производството и претендира разноски. Отговор не е подаден по другата касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., при преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани от касационния жалбоподател по жалбите, които са редовни и допустими, намира следното:

Исковото производство е образувано по подадена на 25.11.2011 г. от М. Н. против С. Н. искова молба с предявен иск по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за установяване на собствеността й на втори етаж от двуетажна трифамилна жилищна сграда заедно с 1/2 идеална част от общо мазе и на едностайно жилище със самостоятелен вход на първия етаж на основание пълна трансформация на лични средства, евентуално придобивна давност в периода 28.10.1998 г. 28.10.2008 г., като в срока за отговор С. Н., заменен в хода на производството от наследника по универсално завещание Е. Ч.-Е. Ф., е предявил насрещен иск за признаване на изключителната му собственост на поземления имот, върху който е построена сградата по наследство и съдебна делба, и на сградата по приращение.

Въззивното производство, по което е постановено обжалваното решение се е развило по реда на чл. 294 ГПК, след като с решение № 61 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 1507/2018 г. на ВКС, II г.о., е отменено въззивното решение, постановено при първото му разглеждане от въззивната инстанция, в частта, с която с потвърждаването на първоинстанционното решение по гр. д. № 9125/2012 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от М. Н. против С. Н. иск по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за признаване на правото й на собственост на втори етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда, индивидуализиран в решението, на основание пълна трансформация на лично имущество и е уважен насрещният иск на С. Н. против М. Н. за собственост на УПИ *-*, 4а в кв. 83 по тогава действащия план на кв. Г. в 2

[населено място] и 5/6 идеални части от изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда на основание наследствено правоприемство и приращение.

В решението на касационната инстанция е посочено, че поради необжалване, въззивното решение е влязло в сила в частта за отхвърляне на иска против С. Н. за признаване на М. Н. за собственик на същия имот въз основа на придобивна давност и за отхвърляне на насрещния иск на С. Н. за признаване на собствеността му по приращение на 1/6 идеална част от сградата.

С посоченото решение касационната инстанция е върнала делото по исковете, по които въззивното решение е отменено, за разглеждане от друг състав на въззивния съд, предвид процесуалния му пропуск в нарушение на разрешенията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да постави на страните въпроси относно твърденията им кога е осъществен грубият строеж на сградата, да констатира дали е налице спор за този момент и необходимо ли е събиране на други доказателства за момента на придобиване на собствеността. Тези указания са обосновани с нормата на чл. 77 ЗС, която е императивна и установява, че вещните права могат да придобиват само по установен в закона фактически състав, и разрешението, че когато се твърди придобиване на собственост върху сграда чрез осъществяване на ново строителство, правото на собственост възниква с осъществяване на грубия строеж. Този момент е посочен за релевантен, тъй като ако грубият строеж е осъществен преди договора от 25.09.1998 г., то строителството е осъществено в личен имот на единия съпруг и цялата сграда може да се включи в режима на съпружеска имуществена общност ( т. 4 на ППВС № 5/1972 г.). А ако е осъществено върху имот в съсобственост на единия съпруг с трети лица без учредено право на строеж, то в режима на съпружеска имуществена общност може да се включи само идеалната част от сградата, съответстваща на правата на съсобственика - съпруг от терена (ТР № 4 от 14.04.2022 г. по т. д. № 4/2019 г. на ОСГК на ВКС). Освен това ВКС е указал и че при новото разглеждане на делото следва да се прецени дали тълкуването, дадено в решение № 172 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 71/2019 г., I г. о., и решение № 58 от 1.07.2019 г. по гр. д. № 7259/2014 г., I г. о., че в хипотеза, в която придобивното основание, което съставлява договор, се осъществява само на името на единия съпруг, е недопустимо установяване на пълна трансформация на лични средства, е приложимо и в настоящата хипотеза, в която се претендира пълна трансформация на лични средства от бивш съпруг, който не притежава вещни права върху терена спрямо сграда, строена върху имот собствен, респ. съсобствен на другия бивш съпруг, и възможна ли е пълна трансформация на лични средства при положение, че съпругът, който не е собственик на терена ще се легитимира като собственик на сграда в чужд имот, т.е. с възникнало право на строеж и може ли стойността на това право на строеж да съставлява личен принос на другия съпруг - собственик на терена.

С постановено при новото разглеждане на делото решение, поправено с решение по чл. 247 ГПК, въззивният съд след като е посочил, че следва да се произнесе повторно относно правата на ответника за 5/6 идеални части от собствеността на имота (т.е. от собствеността на процесната сграда), изведена от разпоредбата на чл. 92 ЗС, и претенцията на ищеца за признаване на собствеността й на жилище на втори етаж и 1/2 идеална част от мазе въз 3 основа на пълна трансформация на лични средства, и е отменил частично първоинстанционното решение по уважения иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 92 ЗС на С. Н., в правата на който на основание чл. 227 ГПК е конституиран наследникът по завещание, против М. Н. за собственост по приращение на още 1/3 идеална част (извън отречена 1/6 идеална част с влязлото в сила въззивно решение по гр. д. № 2337/2017 г. на САС) от изградената в поземления имот двуетажна трифамилна масивна жилищна сграда, е отхвърлил същия за тази част от сградата (волята за което поради грешка е изразена с повторение в диспозитива на въззивното решение).

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) на М. Н. против С. Н., заменен в производството по делото от неговия правоприемник, за установяване на собствеността й върху втори етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/2 идеална част от общо мазе на основание пълна трансформация на лични средства и за уважаване на иска С. Н., заменен в производството на основание чл. 227 ГПК, за установяване спрямо М. Н. на собствеността му на 1/2 идеална част от същата жилищна сграда на основание приращение. В последната му потвърдителна част поправено с решение № 470 от 16.04.2025 г. на въззивната инстанция, постановено в производство по чл. 247 ГПК, след връщане на делото от касационната инстанция за преценка на допусната очевидна фактическа грешка при изразяване на волята за собствеността на останалите 3/6 идеални части от сградата (равняващи се на 1/2 идеална част от същата), формирана в мотивите на въззивното решение, и с което е изразена такава за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на насрещния иск за собственост за тази част от сградата.

Въззивното решение в отхвърлителната част по предявения от С. Н., в правата на който е конституирана наследника по завещание Е. Ч.-Е. Ф., насрещен иск за собственост по приращение на още 2/6 идеални части (1/3 идеална част) от процесната сграда не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че ищецът М. Н. и първоначалният ответник С. Н. са бивши съпрузи, сключили брак на 06.07.1991 г., прекратен с развод на 16.12.2003 г., поради което за придобитите по време на брака им вещи действала установената в СК (отм.) презумпция. Прието е въз основа на анализ и преценка на писмени доказателства, свидетелски показания (св. Н. П.) и писмени изявления на С. Н., посочени за взаимоизключващи, за извършване на делба на поземления имот (дворно място) между ответника С. Н. и неговия съсобственик въз основа на наследствено правоприемство по време на брака му с ищеца М. Н. (сега касатор) и уравняване на дяловете на съделителите, което е посочено за неосъществено с плащане на сумата за уравнение на дяловете, че земята, върху която е изградена процесната сграда, е представлявала лична собственост на ответника С. Н.. Грубият строеж на сградата, след дадени указания и въз основа на договора за строителство от 18.11.1997 г., квитанции за извършени плащания, удостоверение от СО – Район Овча купел за липса на установяване на момента на приключване на грубия строеж на сградата и показанията на св. Ф. Д. – управител на дружеството, което е изпълнител по договора, е приет за осъществен към датата на последното извършено по договора плащане 4