Решение № 530 от 05.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4666/2025
- Вид
- Решение № 530
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 530 гр. Варна, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110204666 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Р. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна против наказателно постановление /НП/ № 25-0819-002252/09.06.2025 г., издадено от началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че фактическата обстановка отразена в него не отговаря на действителната.Твърди се, че текстовете по посочените правни норми не сочат каквито и да са административни наказания, което затруднявало защитата на жалбоподателя.
В съдебно заседание,жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, редовно призована, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от юк А..
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 30.03.2025 г. около 11:08 часа, жалбоподателят Х. управлявал л. а. "Фиат Добло" с рег. № *** на път I-9 в посока с.Приселци – гр.Бургас. По това време на същия път, на км.132+550 след с.Приселци в посока нарастващ километър към гр.Бургас инспектори В. В. и И. В. - и двамата служители на БГ ТОЛ, извършвали контрол съобразно правомощията си.
Свидетелите били спрели служебния автомобил на кръстовището на пясъчната кариера до 1 с.Близнаци. От системата им бил подаден сигнал, че автомобилът на жалбоподателя приближава, като имало регистрирани нарушения за минал период. Поради това, св.В. излязъл от автомобила и подал сигнал за спиране със стоп палка. Жалбоподателят не спрял и продължил движението си в посока гр.Бургас.
Св. В. изготвил докладна записка, в която посочил,че след подаден от него сигнал за спиране на л.а. Фиат Добло с рег.№ ***, водачът му не изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП да спре на подаден сигнал от контролен орган за извършване на проверка съгласно чл.167а ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Поискал да се вземе отношение и произнасяне по компетентност.
Докладната била изпратена в сектор ПП ОД МВР Варна и била разпределена на св.П. М..
След извършена справка по регистрационния номер на лекия автомобил,Х. бил призован да се яви в сектор ПП Варна,като на 18.05.2025 г. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че е управлявал лекия автомобил с рег. № *** на 30.03.2025 и дал писмени сведения.
Св.М. съставила на жалбоподателя АУАН с № 3975032/18.05.2025 г. за извършено нарушени по чл. 103 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, който не направил възражения при съставянето му. В срока по чл.44 жот ЗАНН не били направени възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание "глоба" в размер на 50 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец.
Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на свидетелите М., В. и И., както и от приобщените по делото писмени доказателства.
Свидетелите В. и И. са очевидци на движението на процесния лек автомобил и поведението на водача.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители, тъй като допринасят за установяване на обстоятелствата във връзка с извършената полицейска проверка.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от приобщената заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.
В административнонаказателното производство не са допуснати същвствени процесуални нарушения, довели до ограничване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на АУАН и НП.
2
В АУАН и НП са посочени времето и мястото на извършване на нарушението. Същото е описано ясно и точно и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Отразена е нарушената правна норма, както и основанието, въз основа на което е санкциониран жалбоподателят. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП и съдът следва да се произнесе по същество.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 103 от ЗДП. Посочената разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. От своя страна нормата на чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДП предвижда санкция за водач, който откаже да откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
По силата на чл. 167а, ал. 2 от ЗДП св. В. – служител на Агенция „ПИ“, който е подал сигнал за спиране на въззивника се явява надлежен контролен орган по смисъла на ЗДП.
Съдът, въз основа на събраните доказателства – показанията на св.В., изготвената от него докладна записка и декларацията по чл.188 от ЗДвП, намира за безспорно установено, че сигналът за спиране, подаден от свидетеля В. със стоп-палка е бил ясен и своевременен, в съответствие с изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП.Сигналът е бил подаден от контролния орган, когато той се е намирал на платното за движение, при това извън габаритите на служебния автомобил, поради което и жалбоподателят е имал възможност да го възприеме.
Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП / действаща към датата на деянието/, която предвижда санкция за водач, който откаже да откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.
В случая е определена санкция в минимален размер, която не подлежи на корекция от страна на съда.
Следва да се посочи, че не може да се приеме, че е налице и маловажност по чл. 28 ЗАНН предвид значимостта на охраняваните обществени отношения свързани с безопасността на пътя.
По разноските
Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото се явява основателно и на основание чл.
63д ал. 4 от ЗАНН следва на ОДМВР Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева в производствата по ЗАНН. В настоящия случай не е 3 осъществено процесуално представителство в съдебно заседание, депозирани са писмени бележки, производството не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира за справедливо да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 80 лева.
Предвид гореизложеното на осн.чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 25-0819-002252/09.06.2025 г., издадено от началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на Г. Р. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Г. Р. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4