Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1619 от 18.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2156/2025
Вид
Решение № 1619
Подписан
18.03.2025
В сила
18.03.2025
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Нели Маринова, Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20251100502156 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Т. Б. срещу Разпореждане от 21.08.2024г. по изп.д.№ 20248600402303 на ЧСИ В.М., с което е оставено без уважение възражението за намаляване на приетия в производството адв.хонорар на взискателя и относно размера на начислените обикновени и пропорционални такси .

В жалбата се излагат съображения, че пълномощника на взискателя само е подал молбата за образуване на изп.производство и не е възложил на осн.чл.18 от ЗЧСИ извършване на действията по събиране на вземането. От пълномощника не са правени искания, не са предлагани изпълнителни способи на ЧСИ. Предвид на това намира, че сумата от 500 лв. за адв.възнаграждение е прекомерно и следва да се намали до 50 лв., като сочи, че предвид Решение от 25.01.24г. по дело С – 438/ 22 на СЕС съдът не е обвързан от наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дори и да приеме този размер на минимални възнаграждения то предвидения такъв е от 200 лв., за образуване на изпълнително производство, каквото действие е извършено . Оспорва и размера на събраните в производството такси над сумата от 283.20 лева , която включва 20 лв. за образуване на изп.дело, за 4 те броя имуществени справки -20 лв. и 196 лв. без ДДС пропорционална такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ.

Останалите такси намира за недължими предвид, че извършените действия са без основание и не са били необходими предвид, че е извършила плащане в срока за доброволно изпълнение. Моли таксите и възнаграждението да се намалят съобразно извършените оспорвания.

С отговора си ответника оспорва изцяло жалбата. Излага съображения, че договореното и заплатено адв.възнаграждение за изпълн.дело е минималното по Нареба 1 от 2004г., с молбата са възложени съответните изп.действия за установяване имущественото състояние на длъжника. Намира и че таксите са дължими предвид, че са за изп.действия, които са извършени.

ЧСИ също излага становище, че частната жалба е допустима, но 1 неоснователна. След образуване на изп.дело са изготвени съответни справки установяващи имущественото състояние на длъжника, месторабота, трудови договори, банкови сметки чрез НАП, БНБ, осигурител, ИКАР – имущество.

След съгласуване по телефона с проц.представител на взискателя е решено да се наложат запори по банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника . След получаване на поканата за доброволно изпълнение и доброволното плащане запорите са вдигнати. Намира, че предвид липсата на плащане преди образуване на изп.дело процесуалния представител на взискателя е упълномощен да го представлява за цялото изп.дело и за това адв.възнаграждение е прието в този размер. За всички извършени справки и предприети процесуалните действия обикновенните такси са в размер на 406 лв., а пропорционалната такса е в размер на 283.78 лв. и ги намира за изцяло дължими.

Съдът , като съобрази становищата на страните и приложеното в заверено копие изп.дело намира следното : Частната жалба като подадена в законовия срок, от легитимирана страна – длъжника в производството, срещу действия подлежащи на обжалване, се явява допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Г.Н.К. чрез неговия процесуален представител адв. Д.С., с приложено пълномощно и договор за правна помощ с договорено адв.възнаграждение в размер на 500 лв., платено в брой.

В молбата e поискано образуване на изпълнително дело без да е посочен изпълнителния способ. Приложен е изпълнителния лист. Поискано проучване имущественото състояние на длъжника. Съдът намира, че слагайки начало на изп. производство с предявяване на молбата, по същество пълномощника е извършил възлагане на ЧСИ да предприеме съответните изп.действия за събиране на сумата по изп.лист, като преди това проучи имущественото състояние. Във всеки един момент пълномощника има право да комуникира с ЧСИ по делото и да проследява извършеното и да възлага отделни изп.действия. Вярно е, че видно от изп.дело освен първоначалната молба последващи искания за конкретни изп.действия няма правени, но видно от изложеното от ЧСИ, комуникацията с адвоката и уточняване на изп.действия са извършвани по телефона. След проучване на имущественото състояние и вземанията за трудово възнаграждение е решено да се наложат запори по банкови сметки и върху възнаграждението за труд, каквито действия са предприети от ЧСИ.

Независимо от предприетите изп..действия плащането е извършено от длъжника в срока за доброволно изпълнение, в деня на връчване на поканата за доброволно изпълнение, което е наложило вдигане на запорите.

С обжалваното разпореждане ЧСИ е оставило без уважение искането за намаляване на приетия за събиране размер на адв.възнаграждение като разноски в производството. Съгласно сметката по изп.дело за дължимите такси за извършените действия в производството разноските са подробно посочени и съответни на извършеното от ЧСИ.

При така установеното съдът намира, че искането за намаляване размера на адв.възнаграждение е основателно. Вярно е, че адв.възнаграждение е договорено за цялото изп.дело, но видно от делото молбата, с което е сложено началото на изпълнението е единственото процесуално действие документирано като извършено от пълномощника на взискателя. Предвид на това СГС намира, че размера на разноските за адв.възнаграждение следва да се намали до сумата от 200 лв. Съдът не е обвързан от минималния размер предвиден за образуване на изп.дело в Наредба № 1 от 2004г., но наредбата може да служи като ориентир и в конкретния случай и доколкото действията касаят образуване на производството то сумата от 200 лв. е справедлив размер 2 за адв.възнаграждение.

По отношение на разноските доколкото се оспорват простите такси, като само част от тях се смятат за дължими, поради извършеното плащане в срока за доброволно плащане СГС намира възражението за тяхната недължимост за частично основателно. Разноските ЧСИ подробно е посочил в сметка № 0000106006 от 28.08.2024г./ стр.115 от изп.д./ Част от разноските касаят проучване имущественото състояние на длъжника и всички те са дължимо направени. Част от разноските касаят предприети изп.действия по налагане на запори върху вземания вкл. от банкови сметки и трудово възнаграждение и в последствие таксите по вдигането им. Съдът не намира тези разноски за дължими предвид, че погашението на задълженията към взискателя е извършено чрез доброволно плащане от страна на длъжника. Съгласно тълкуването дадено от ВКС в т.6 от ТР 2 от 26.06.2015г. по т.д.2 от 2013г.

ОСГТК на ВКС и т.3 от ТР № 2 от 2022 по т.д.2 от 2021г. на ОСГТК на ВКС обезщетяват се разноските, които са направени за осъществяване на необходим изпълнителен способ, чрез който е получена събраната сума.

Сумите събрани чрез запорите в последствие са върнати и запорите вдигнати , видно от констативен протокол от 28.08.2024г. .

Предвид на това съдът намира, че простите такси по т.9, т.10 и т.11 от сметката са недължими от длъжника, тъй като са за изпълнителни способи, които не са довели до събиране на сума за погашение на задължението и задължаване на длъжника за тази сума от 45 лв. с 20 % ДДС върху нея е неоснователно и в тази част възлагането за сумата от 54 лева прости такси се явява неправилно. В този случай задължението на длъжника за прости такси следва да се намали от 249 на 195 лева.

По отношение на пропорционалната такса длъжника не оспорва дължимостта на същата. Доколкото обаче се намалява размера на адв.възнаграждение то пропоционалната такса следва да се определи върху сумата от 3096 лв. или същата с ДДС е в размер на 213.22 лв., а без ДДС 177.86 лв. или тази такса следва да се намали от 231.60 лв. с ДДС до 213.22 лв. с ДДС.

За настоящото съдебно производство доколкото същото касае разноски, такива не се следват и на двете страни.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

РАЗПОРЕЖДАНЕ от

21.08.2024г. по изп.д.№

20248600402303 на ЧСИ В.М., с което е оставено без уважение възражението за намаляване на приетия в производството адв.хонорар на взискателя и относно размера на начислените пропорционални и прости такси и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определените и приети с поканата за доброволно изпълнение разноски за изпълнителното производство и окончателно приети разноски за такси в сметка № 0000106006 от 28.08.2024г., както следва: разноски за изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева / двеста/ и разноски за прости такси за сумата над 195 лева с ДДС / сто деветдесет и пет лева / и разноски за пропорционална такса по т. 26 от Тарифата на ЧСИ за сумата над 213.22 лева с ДДС / двеста и тринадесет 3 лева и двадесет и две стотинки / .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата й част .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4