Решение № 4731 от 03.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4731 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330108181 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата Д. Д. Х. е предявила кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва:

1. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД за заплащане на сумата от 66, 60 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по Договор за паричен заем № ***/17.05.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.05.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

2. против „Файненшъл България“ ЕООД за заплащане на сумата от 323, 40 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство № ***/17.05.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.05.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/17.05.2021 г., по силата на който е предоставена сума в размер от 600 лв. Сочи, че в договора е установен годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40, 41 %, с установен срок за връщане на сумата от 30 седмици на 15 двуседмични 1 погасителни вноски от 44, 44 лв. Сочи, че в разпоредбата на чл. 4 от договора е установено задължение за представяне на обезпечение, в изпълнение на което задължение ищецът е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за гаранция № ***/17.05.2021 г. с установено възнаграждение по договора от 323, 64 лв. Твърди, че с установения в договора годишен лихвен процент от 35 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на страните. Твърди, че възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на касационната инстанция. Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа последица недействителност на кредитната сделка.

Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като установения в договора за потребителски кредит ГПР от 40, 41 % не отговаря на действително приложения. Твърди, че общото задължение по договора за паричен заем е от 666, 60 лв., като възнаграждението за гаранция е 50 % от заема. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР последният не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, което е довело до нарушаване на правата на потребителя и е довело до неравновесие в кредитното правоотношение. Твърди, че е допуснато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.. Поддържа, че предвид акцесорния характер на договора за гаранция и с оглед недействителността на договора за паричен заем, не са възникнали задължения, които да бъдат обезпечени от гаранта. Сочи, че между страните е договорено, че възнаграждението по договора за гаранция постъпва пряко в патримониума на заемодателя, като последният представлява разход по кредита. Счита, че така установеното задължение води до неравенство в правата на страните, тъй като се създават права само за една от страните в правоотношението. Сочи, че е заплатил изцяло задълженията си по договора за паричен заем и договора за гаранция в периода от 03.06.2021 г. до 16.12.2021 г. и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

2

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за неоснователност на исковата молба. Твърди, че в сключения договор е ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Счита, че договорната лихва представлявала цената за ползване на усвоения паричен ресурс, като счита, че тази цена не може да бъде приравнена на законната лихва, доколкото заемодателят не предоставя средства, придобити чрез публично влогонабиране, поради което счита, че не следва да се обсъжда съответствието на тази цена с добрите нрави. Твърди, че подписвайки договора при посочените параметри ищецът сам е преценил възможностите си, поради което счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на годишният лихвен процент е определен изрично по размер, като е съобразен с ограниченията, установени в разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите се определя към момента на сключване на договора. Твърди, че разноските, свързани със задължението за предоставяне на обезпечение, не се включват при изчисляване на годишния процент на разходите, доколкото не са част от общия разход по кредита. Сочи, че предоставянето на поръчителство не е задължително условие за отпускане на заема. Поддържа, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е безусловно дължимо към датата на сключване на договора за кредит, а е от значение дали гаранцията ще бъде активирана от заемателя. Предвид изложеното счита, че разходите за обезпечаване на вземането не се включват в годишния процент на разходите, като в последния е включено единствено задължението за заплащане на възнаградителна лихва. В този смисъл се позовава на практика на СЕС.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на което е поел задължение за обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за кредит, срещу насрещното задължение на ищеца да заплати възнаграждение. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора, като сочи, че акцесорен на договора за паричен заем е договорът, който урежда 3 отношенията между кредитора и поръчителя, а процесният договор е между ищеца и поръчителя и е с предмет предоставянето на услуга. Счита, че законната лихва отговаря на ограничението по чл. 19, ал. 1 ЗПК, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в годишния процент на разходите, доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е сключен след договора за паричен заем. Поддържа, че изискването за предоставяне на обезпечение не противоречи на Директива 2008/48 и Директива 93/13/ЕИО, като последното е допустимо на основание чл. 11, т. 18 ЗПК. Поддържа, че дружеството сключва гаранционни сделки по занятие срещу възнаграждение и последното не води до оскъпяване на договора за паричен заем. Счита, че при сключване на договора за предоставяне на поръчителство не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът е сключен по инициатива на ищеца, като последният е едно от трите възможни обезпечения, предвидени в договора за паричен заем.

Счита, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не противоречи на добрите нрави, доколкото последното се дължи срещу предоставената от ответника услуга, като поддържа, че в закона не е предвидено ограничение за възмездното поръчителство. Поддържа, че дължимото възнаграждение е определено след извършена преценка на риска, като се позовава на съдебна практика, съгласно която нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Счита, че всеки потребител би трябвало да може да прецени икономическите последици от сключване на договора, които се равняват на сумата, която следва да заплати. Предвид изложеното счита, че процесната сума е получена на валидно правно основание като възнаграждение за предоставена услуга по действителен договор и моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е 4 сключен Договор за паричен заем № ***/17.05.2021 г., по силата на който е предоставена сума в размер от 600 лв., с установен годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40, 41 %; 2. че между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***/17.05.2021 г. с установено възнаграждение по договора от 323, 64 лв. и 3. че в посочения в договора за паричен заем годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Д. Д. Х. (с предишно фамилно име П.) и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/17.05.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 600 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 15 двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 44, 44 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 666, 60 лв. Установен е годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40, 37 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № ***/17.05.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и Д. Д. Х. (с предишно фамилно име П.)– потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем, а именно – 5 задължение за връщане на заемната сума от 600 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 323, 40 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.