Определение № 370 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Варна, 30.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000237 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на С. К., действаща със съгласието на своя баща И. К., против решение № 51/02.04.2026 г. постановено по електронно дело 20253300100065 (ГД№ 65/2025) по опис на ОС- Разград, с което са отхвърлени предявените от ищцата искове за присъждане на застрахователно обезщетение, претендирано от пострадало лице по застраховка „Гражданска отговорност“ за сумата от 255 645,94 евро за неимуществени вреди, и сумата 6731,81 евро за имуществени вреди, понесени вследствие настъпило на 14.06.2024г. ПТП, причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил л.а.“***********“ с рег. № **********, както и сумата 782,28 евро за разумно направени разходи във връзка с предявяването на извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплатени преводачески услуги за превод на медицински документи и разходни документи, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2024г. – датата на уведомяване на застрахователя със застрахователна претенция.

Жалбата е подадена в срок и е редовна: съдържат реквизитите изискуеми съгл. чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК и е съответно администрирана, като въззиваемата страна е упражнила право на отговор в предвидените за това срокове.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество.

Страните се представляват от надлежно упълномощени процесуални представители, овластени с права за настояща инстанция. Производството е допустимо.

Предмет на въззивен контрол е решението по съществото на спора в неговата цялост.

По предварителните въпроси: Ответникът по спора е застрахователно 1 дружество, което е упълномощило за процесуално представителство по делото адвокатско дружество „Христов, Т. и И.“, представлявано от адвокат Т. Т.

(видно от пълномощно към ОИМ). С оглед обема на учредения мандат адвокатското дружество е преупълномощило следните адвокати, между които И.И.. Пред първата инстанция този пълномощник на ответника е получил достъп до електронното дело, който е заявил и изрично съгласие за ползването на портала ЕПЕП и за връчване на съобщенията по делото (видно от заявление за електронен достъп подадено от адвокат И. с вх. № 2450/02.06.2025 година(л.222 от дело на РОС). На осн. чл. 38а ал. 3 ГПК този достъп следва да се осигури служебно и за настоящата инстанция, съответно да се съхрани и направения избор за уведомяване на страната чрез този пълномощник по електронния канал, едновременно с предупреждение за фикцията за връчване по чл. 41а ал. 1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда.

Пълномощник на ищцата, на който също е предоставен електронен достъп до делото, е направил изрично волеизявление, че не желае да получава електронни призовки и съобщение по делото, но е ползвал електронна кореспонденция за извършване на процесуални действия. Тази страна следва да бъде предупредена, че при получаване на изпращани на посочен от нея електронен адрес книжа следва да потвърждава изрично връчването, а при липса на такова съдът може да я лиши от вече предоставения достъп, позволяващ да се запознава с всички действия на съда.

Доклад по жалбата:

Въззивницата С. К., представлявана от адвокат Н. Д. и адвокат Б.А., излага оплаквания за неправилно интерпретирани факти по пораждане на отговорност на застрахования автомобилист И. К. - водач на лек автомобил марка „*********“, модел „**“, с турски регистрационен № **********.

Според въззивницата извода за липса на виновно поведение е необоснован, като не се подкрепя от данни от провелото се досъдебно производство, което е било прекратено единствено поради направено искане от пострадалите (явяващи се негова дъщеря и съпруга) за прекратяване на наказателното преследване (чл. 24, ал. 1 т. 9 НПК). Позовава се на неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетеляочевидец М.К., чиято заинтересованост е бира изведена от предположение, но всъщност показанията му са били потвърдени и от заключение на видеотехническа експертиза. Счита, че механизма на процесното произшествие като резултат именно от неправомерно поведение на застрахования водач(напуснал своето платно за движение) е точно изяснен именно по обективните данните на съхранен запис от конкретния инцидент. Ето защо възразява срещу изводите на кредитирана от първата инстанция автотехническа експертиза, която е била изготвена от вещото лице без то да е съобразило и обследвало наличния видеозапис на случилото се и не само отрича данни от него, но и възприема поведение на другия участник (навлизане на товарния автомобил в насрещната лента за движение на 7,57 метра преди мястото на удара), което не е съответно на следите от деформациите на преден ляв калник и вратата на автомобила, движението му наляво и отката, при който товарния автомобил се е придвижил назад. Сочи, че въпреки оспорването на необоснованото заключение, съдът е осуетил 2 проверката му с повторна експертиза, поискана от страната, и така е допуснал процесуално нарушение. Отправя искане за допускане на повторна САТЕ, по която вещото лице да отговори на формираните във въззивната жалба въпроси с цел пълното и всестранно изясняване механизма на произшествието.

Оплаквания са посочени и по приложението на чл. 52 ЗЗД, но доколкото в обжалването решение критериите за критериите за справедливост изобщо не са коментирани (поради приетата липса на противоправно увреждащо деяние) в тази част изложението на въззивника може да бъде възприемано само като евентуално становище по същество.

Поддържа се искане за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въззиваемият застраховател ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД , чрез адв. Т. в писмен отговор оспорва въззивната жалба и излага доводи в подкрепа на изводите на първата инстанция. Сочи, че ищцата не е успяла да докаже всички елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, за да може да се ангажира и функционалната отговорност на застрахователя. Намира за обосновано оспореното заключение, като се позовава на обсъдени логично и убедително от експерта посока на деформация на МПС, разпилените части вследствие удара, следата от протриване по предно ляво колело на товарния автомобил. Счита, че въпросния видеозапис (на който се позовава въззивникът) е с лошо качество и не може да послужи за годно доказателствено средство и то със значение да опровергае изводи, които автоекспертът е дал при обсъждане и изключването на различни варианти на движение на всеки от насрещно движещите се участници в ПТП. Сочи, че именно обоснованата експертизата дава пълна информация за произшествието и съответно отрича сведенията, събрани с гласните доказателства, депозирани от свидетел, който не е бил разследван само защото предварителното производство е водено срещу другия водач. Изложени са и доводи за значението на правонарушението на застрахования (превишена скорост), което обаче според извода на първата инстанция, споделен от въззиваемия не може да ангажира отговорността му за случайния удар, чието настъпване е провокирано от внезапно и непредвидимо за него навлизане на насрещния автомобил, съответно не е можело да се предотврати дори и при управление с допустима, съобразена с движение в собственото му платно скорост. Евентуално са изложени и доводи по обосноваване на възражението му за принос на пострадалата основано на нарушение правилото на чл. 137а ЗДвП. В разрез с установеното по СМЕ, смята, че ищцата не би понесла същите по размер травми, ако е използвала предпазен колан при пътуването си в лекия автомобил. Отделно от това се поддържа и оспорването на размера на поисканото обезщетение. Претендира присъждането на разноски сторени в производството.

По доказателственото искане на въззивника:

Във връзка с оплакванията по фактическите извода на съда, ищцата – въззивник е поискала събиране на повторна експертиза по въпросите, поставени на експерта дал оспореното заключение. Такова искане е било заявено в първата инстанция, непосредствено след изслушването на 3 заключението по тези въпроси, след като автоекспертът е обосновал констатация за факт, различен от този, посочен от друго вещо лице, обработило видеозапис на събитието и обявен в показания на разпитан по делото свидетел – очевидец и участник в същото ПТП. Същевременно страната е оспорила самата научна обосновка на различните изводи ( относно мястото на удара и съответно навлизането на някой от автомобилите в насрещно платно за движение). Действително в оспореното заключение вещото лице е изследвало два различни варианта на взаимодействие между насрещно движещи се автомобили, съответно на версиите на поведение на двамата участници, разследвани от органи на досъдебно производство за пристъпно причиняване на увреждане на пътник. Изводите за изключване на един от тези варианти и направен въз основа на преценка на обективни следи, фиксирани по огледен протокол на местопроизшествие и деформации на автомобилите. При защитата на това заключение пред съда, експертът е пояснил не само защо смята, че възпроизведените на видеозаписа данни не съответстват на описаното от другия експерт странично движение, но именно с кадрите, извлечени от техническата експертиза на видеофайла е обосновал и изключването на достоверността на посоченото от свидетеля – очевидец обстотятелство (изчакване в своето платно на преминаването на насрещния автомобил).

Затова и оспорването на заключението като изготвено произволно, без отчитане на данните, събрани с останалите доказателства не е основателно. Същевременно, на въпросите на представителя на ищцата относно конкретната преценка на следите от удара, послужили за възприемане именно на варианта, различен от този установен с показанията на очевидеца, назначеното вещо лице е описало въздействие на механичните сили на удара и отклонението на траекториите, като ги е обосновало с личната си преценка.

Именно тази преценка, като резултат от специални знания, е била и оспорена от страната, съответно в настоящата инстанция се поддържат оплаквания за нейната неправилност, а това изцяло покрива хипотеза на породено съмнение у страната в правилността на научните изводи на експерта. В този случай законът предвижда право на страната да провери изводите на вещото лице с друго заключение (чл.201 ГПК). Отказът на първата инстанция да допусне повторната експертиза е лишил страната от право на защита и това обуславя основателността на искането за събиране на новото доказателство от въззивната инстанция.

Съществените за решаване на спора фактически обстоятелства, останали спорни пред въззивната инстанция, касаят интерпретирането на онези обективни следи, които са удостоверени по официален начин в протоколите на разследващите органи, възприели пряко място на автопроизшествието и деформациите на автомобилите и съответно също фиксирани към момента на събитието образи във видеофайла, разчетен с техническата експертиза. Тази интерпретация изисква специална инженернотехническа подготовка, а такава имат само специалистите – автоексперти със съответно образование и практически опит. Затова, настоящият състав намира, че за да може да формира обоснована преценка на посочените от въззивника оплаквания по обосновката на варианта на събитието, потвърден като достоверен от експерта, се налага да ползва допълнително заключение на специалист със също такава специалност. Разноските за това допълнително 4 доказателство следва да се поемат изцяло от въззивницата, изразила съмнение в достоверността на вече прието заключение на специалист. В първа инстанция вече е било изследвано имущественото състояние на родителите на ненавършила пълнолетие ищца и в съотвествие с него тя е била освободена само частично от задължение за внасяне на такси, но не и от разноски за събиране на доказателства по собствените й твърдения.