Определение № 402 от 02.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. К., 02.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500246 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. М. М. от АК – П. против определение № 267/28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 38/2023 г. по описа на Районен съд – М., с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на адв. М. М. по реда на безплатната правна помощ.

Частният жалбоподател оспорва обжалваното определение като неправилно. Сочи, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.

38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) съдът не е съобразил нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), съгласно която възнаграждението следва да се определи поотделно по всеки от обективно съединените искове, като размерът на това възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ , а е определил такова в общ размер според общия им материален интерес. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, като се осъди ответната страна да му заплати адв. възнаграждение в размер на 1086 лева с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата , както и да заплати на доверителката му М. М. С. разноски за настоящото производство в размер на 1

15 лева, представляващи заплатена държавна такса за депозираната частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и необоснована.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подаде в срока по чл. 275 от ГПК от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна макар и по съображения, различни от изложените в жалбата.

Производството по гр. д. № 38/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, подадена от М. М. С. чрез пълномощника й адв.

М. М. от АК – П., с която против „К. Й.“ ООД, са предявени два обективно съединени иска, а именно: 1.) иск, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , с цена на иска 1603.74 лв., за обявяване за нищожна клауза за неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 949948/30.11.2020 г., сключен между страните и 2.) иск, с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , с цена на иска 1 470.15 лв. (изменен на основание чл. 214 от ГПК, чрез увеличаване размера от 1200 лв.) за връщане на недължимо платена неустойка по недействителна клауза.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., с който е договорено на ищцата М. М. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , пълномощникът на ищцата – адв. М. М. от АК – П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 460 лв. с ДДС за иск, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и в размер на 445 лв. с ДДС за иск, с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД или общо размер на 1086 лв. с ДДС.

С постановеното по делото решение предявените от ищцата искове са 2 уважени, като е обявена за нищожна клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 949948/30.11.2020 г., и ответникът е осъден да заплати на М. М. С. сумата от 1470.15 лв., като недължимо платена по нищожна клауза за неустойка по чл. 8 от цитирания договор за паричен заем. С решението ответникът е осъден да заплати на адв. М. М. от АК - П. сумата в размер на 680 лв. – адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК , подадена от адв. М. М. от АК – П., е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1086 лв. с ДДС.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК , подадена от ответното дружество „К. Й.“ ООД, е направено искане за изменение на постановеното решение, в частта му за разноските, чрез редуцирането им до размера на 447.02 лв., които „К. Й.“ ООД следва да заплати в полза на адв. М. М. от АК - П., съобразно уважената част от исковата претенция.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК са постъпили отговори по подадените молби по чл. 248, ал. 1 от ГПК , с доводи за неоснователност.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 267 от 28.07.2023 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията на страните за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че при обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на базата на този сбор е определил адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв., съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От гореизложеното се установява, че с обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане на адв. М. М. от АК – П. за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, като е изменил решението в частта за разноските и се е произнесъл единствено за сумата от 680 лв. При това положение, доколкото липсва произнасяне по останалото искане и предвид съдържащото се в частната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1086 лв. с ДДС, настоящият състав намира, че в частната жалба е инкорпорирано искане за допълване на постановеното определение.

3

Ето защо, следва производството по настоящото дело да се прекрати, като делото се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по молба на адв. М. М. от АК – П. за допълване на определението по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана в подадената от него частна жалба. След произнасяне по молбата, делото следва да се върне отново на Окръжен съд – К. за произнасяне по подадената от адв. М. М. от АК – П. частна жалба.

Водим от изложеното, Окръжен съд – К.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 246/2023 г. по описа на Окръжен съд – К..

ВРЪЩА делото на Районен съд – М. за произнасяне по молба на адв.

М. В. М. от АК – П., обективирана в частна жалба с вх. № 2028/11.08.2023 г.

(п.кл. 09.08.2023 г.) от регистъра на Районен съд – М., за допълване на определение № 267 от 28.07.2023 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК по гр. д. № 38/2023 г. по описа на Районен съд – М. относно цялото искане за присъждане на разноски, в т.ч. с дължимото ДДС, след което делото следва да се изпрати отново на Окръжен съд – К. за произнасяне по подадената от адв. М. В. М. от АК – П. частна жалба с вх. № 2028/11.08.2023 г. (п.кл. 09.08.2023 г.).

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4