Решение № 263 от 20.05.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Враца, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500405 по описа за 2023 година за да се произнесе все предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. Враца, ул. ***, бл. ***, чрез своя процесуален представител адв. М. Л. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, офис партер срещу Решение 358/12.06.2023 г. на PC Враца, постановено по гр. д. № 468/2023 год., допълнено в частта за разноските с Определение 1180/02.08.2023 г. в частта, с което е признато за установено по отношение на Т. Т. И., ЕГН **********, че същата дължи на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София бул.

”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет. 2 офис 4, представлявано от изп. директор Ю.Х.Ю., част от сумите по издадената по ч. гр. дело №3223/2022 г. на ВРС заповед за изпълнение №1923/ 28.10.2022 г., а именно: 3 373,71 лв. главница, дължима по договор за потребителски кредит с №7000247986/30.03.2017 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и ответницата; 1 496,68 лв. договорна лихва за периода от 03.08.2017 г. до 05.12.2019 г.; 2 685,30 лв. обезщетение за забава за периода от 04.08.2017 г. до 26.10.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на главницата и е осъдена да заплати разноски в заповедното и исковото производство.

1

Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са довели до неговата необоснованост, тъй като фактическите и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните доказателства.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел, че жалбоподателката дължи главница над сумата от 3000 лв., доколкото сумата, която е получена по договора за заем е 3000 лв., поради което и не дължи суми над главницата от 3000 лв.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са спазени изискванията по ЗПК, тъй като не можело да се разбере как е изчислява ГПР по кредита, липсва методика за формиране на ГПР на разходите по кредита, в с конкретния случай не е ясно как кредиторът е направил изчисленията за определяне на ГПР. Намира, че при определян на ГПР в изчисленията следва да се включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора - застрахователна премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията", тъй като същата е била задължително условия за сключване на договора за кредит, като се позовава на Решение по гр. д. № 573 за 2022 г. на ВКС, III ГО, Определение № 50685/30. 09. 2022, постановено по гр. д.

№ 578/2022 по описа на ВКС, III ГО, Решение № 50162/10. 01. 2023, постановено по т. д. № 550/2022 п описа на ВКС, II ТО, Определение № 485/14. 06. 2022, постановено по гр. д. № 2585/2021 по описа на ВКС, IV ГО, които били в същия смисъл.

Твърди, че таксите събрани за застраховане не били включени при изчисляването на ГПР и поддържа, че неточното посочване на ГПР следвало да се приравни на лиса на такъв. Позовава се на Решение на СЕС от 20 септември 2018 година по дело С-448/2017 според което неясният начин на формулирането на ГПР не отговаря на изискването на чл. 4, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Твърди, че съобразно чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета застрахователните премии следвало да се включват при определяне на ГПР, ако сключването на договор за застраховка е задължително условие за договора за кредит. Излага, че в конкретния случай това изискване не било спазено при извършване на изчисленията за определяне на ГПР от кредитора.

Освен това твърди, че при изчисляването на ГПР по кредита неправилно кредиторът не е включил таксата "оценка на риска" от 436,79 лв.

Оспорва договора за кредит да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото част от приложенията към него - застрахователното удостоверение било изготвено на шрифт по малък от 12 и затова нечетлив.

2

Намира, че липсата на ГПР води до нищожност на целия договор, доколкото клаузите за възнаградителната лихва не могат да бъдат заместени от императивни норми на закона, а кредиторът търговец не би сключил договора за потребителски кредит безвъзмездно.

Оспорва да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в договора за кредит нямало изготвен погасителен план.

Позовава се на недействителност на договора и поради нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК, до колкото процесният договор за кредит не съдържал клаузи относно наличието или лисата на правото на отказ на потребителя от договора, реда за прекратяване на договора и наличието на извънсъдебни спорове за решаване на споровете.

Твърди, че доколкото искът на ищеца е предявен на договорно основание при отхвърлянето му е процесуално недопустимо да се приложи разпоредбата на чл. 23 от ЗПК за връщане на чистата сума на кредита, доколкото същото би довело до произнасяне по незаявено основание и от там до недопустимо решение.

При евентуално уважаване на иска моли заплатените от него суми да се отнесат за погасяване на размера на главницата.

Предвид на изложеното моли да бъде отменено Решение 358/12.06.2023 г. на PC Враца, постановено по гр. д. № 468/2023 год., допълнено в частта за разноските с Определение 1180/02.08.2023 г. в частта, с което е признато за установено по отношение на Т. Т. И., ЕГН **********, че същата дължи на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София бул.

”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет. 2 офис 4, представлявано от изп. директор Ю.Х.Ю., част от сумите по издадената по ч. гр. дело №3223/2022 г. на ВРС заповед за изпълнение №1923/ 28.10.2022 г., а именно: 3 373,71 лв. главница, дължима по договор за потребителски кредит с №7000247986/30.03.2017 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и ответницата; 1 496,68 лв. договорна лихва за периода от 03.08.2017 г. до 05.12.2019 г.; 2 685,30 лв. обезщетение за забава за периода от 04.08.2017 г. до 26.10.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на главницата и е осъдена да заплати разноски в заповедното и исковото производство.

Няма доказателствени искания, но прилага разпечатка на извлечение от онлайн кредитен калкулатор www.calculator.bg за изчисляване на параметрите на кредита.

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК ищецът пред РС-Враца ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София бул. ”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет. 2 офис 4, 3 представлявано от изп. директор Ю.Х.Ю. е депозирал отговор чрез юрк. И. Н. Н., в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна и моли да бъде оставена без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила Решение 358/12.06.2023 г. на PC Враца, постановено по гр. д. № 468/2023 год. като правилно и обосновано.

Твърди, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ГПК, тъй като при определяне на допусканията за изчисленията на ГПР е спазил изчерпателно посочените в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и Съвета относно догорите за потребителски кредити и издадените в нейно изпълнение приложение 1 към чл. 19, ал.

2 от ЗПК. Излага, че формулите за изчисляване на ГПР са в т. 1 и 2 от Приложение 1 към ЗПК, не могат да бъдат ползвани различни формули, поради което и не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на договора в който смисъл било Решение № 260566 от 17.10.2020 по описа на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1651/2020 г.

Намира, че колкото договорът за кредит е стандартен са приложими базовите допускания по чл. 19, т. 3 и 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви а и б от Приложение 1 към ЗПК, като за конкретния казус било допустимо първото базово допускане по б. "а" от Приложение 1 към ЗПК.

Позовава се на Решение № 58 от 05. 08. 221 на БАС по в. гр. д. № 235/2021 в което е посочено, че след като в Общите условия са посочени ясно и изчерпателно компонентите за изчисляване на ГПР, а в договора ГПР е посочен в процентно изражение, то непосочването на допусканията при изчисляване на ГПР не пречи на потребителя да определи обхвата на задължението си.

Позовава се на Решение № 260083/15.02.2021 г. по описа на ОС Бургас по гр. д.

1040/2020 според което и цитираното в него Решение на СЕС от 9 ноември 2016 по дело С-42/15 според което член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Позовава се и на решение № 260032/18.09.2020 по в. гр. д. № 25/2020 по описа на ОС Враца според което договорът е действителен ако е посочен ГПР към момента на сключване на договора, а допусканията по които се изчислява ГПР са записани в общите условия.

Позовава се на решение № 1431 от 04.12.2019 на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 4

2160/2019 в който било прието, че неспазването на изискването на посочване поотделно на конкретните разходи, произтичащи от договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 14 от ЗПК не води до недействителност на договора за кредит съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Намира оспорването на дължимостта на разходите за застраховане на кредита за неоснователно доколкото в чл. 10а, ал. 1 ЗПК е предвидена възможност за събиране от потребителя на допълнителни такси и услуги, свързани с договора за потребителки кредит.

Твърди, че договорът за застраховка не е предпоставка за отпускане на кредита, поради което и разходите по него не следва да се включват при определяне на ГПР.

Излага, че кредиторът не можел да влияе на условията по договора за застраховка, поради което и не можело да се приеме, че сключването на договор за застраховка допълнително оскъпява кредита.

По отношение на възражението че договорът или части от него били написани на шрифт 12 намира същото за недоказано доколкото можело да бъде установено само с заключение на вещо лице, а такова не е налично по делото в който смисъл били Определение № 1814/26. 09. 2020 по описа на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1139/2020 и Определение № 834 от 31. 07. 2020 по описа на О-Плевен по в. ч. гр. д. № 500/2020.

Намира за неоснователно възражението на ответника, че липсвал изготвен погасителен план който водел до нищожност на кредита за неоснователно, доколкото изискването било приложимо само при договори за кредит с различни лихвени проценти, а процесния договор за кредит бил в фиксиран лихвен процент. В този смисъл било и Решение № 77 от 08.03.2019 по т. д. № 83/2017 по описа на ОС-Бургас.

Намира че нормата на чл. 23 от ЗПК е специална, създадена за да не се стигне до неоснователно обогатяване на длъжника при обявяване на договор за кредит за недействителен, поради което и е приложима и в производството по чл. 422 от ГПК.

Позовава се на Решение № 50174 от 26.10.2022 по гр. д. № 3871/2021 по описа на СГС, II Б с-в.

Прави искане за издаване на съдебни удостоверения за имущественото състояние на длъжника доколкото оспорва да са били налице предпоставките за предоставянето му от адвокат на безплатна правна помощ.

Предвид горното намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано и напълно съобразено с действащото законодателство и правни принципи като е приложен правилно материалния и процесуалния закон и, моли да бъде потвърдено Решение 358/12.06.2023 г. на PC Враца, постановено по гр. д. № 468/2023 год. като правилно и законосъобразно.