Определение № 457 от 11.08.2026, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Тетевен, 11.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. А. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №

2026433010***6 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „************“ № 15, чрез адв. Я. от САК и адв. А. от АК – Монтана, против С. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул.

„************“ № 15, с предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищцата М. е собственик на следния недвижим имот, находящ се на адрес гр. Тетевен, ул. „************” № 15, с № на идентификатор 72343.500.*******. Собствеността е била придобита въз основа на по силата на Нотариален акт за дарение с № ***, том I, рег. № ****, HOT. дело *** от 2025 г. на Нотариус Ивайло Иванов, с район на действие РС – Тетевен.

Сочи се, в предявеният иск, че ответникът - С. С., извършвал неправомерно следните действия в имота на ищцата, с които нарушавал пряко и ограничавал правото на собственост на същата, а именно: ответникът е извършил изкопни работи и строителни дейности в двора на имота; заградил е част от имота на двора; съборил е ограда на М., както и съществуваща постройка в двора; премахнал и каменно стълбище, което водело до дома на М. и нейното семейство.

Твърди се, че ответникът умишлено оставял тежки строителни материали и тежки чували, които обективно възпрепятствали достигането до имота на ищцата. Ответникът С. до момента не допускал ищцата и нейните родители до дома им, като ги заплашвал със саморазправа.

Сочи се от ищцата, че в резултат на посочените неправомерни действия за М. и нейното семейство възникнали следните неблагоприятни последици: невъзможност да ползват спокойно собствения си имот; постоянен страх и стрес, породени от незаконосъобразните и противоправни действия на ответника, както и други неимуществени вреди, пряко произтичащи от действията на ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, С. С. да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху недвижимия имот, собственост на ищцата, както и да премахне последиците от неправомерните си действия.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника С. П. С., чрез адв. С. от ЛАК. В него ответната страна заявява, че иска е недопустим, поради липсата на активна процесуална легитимация на страната, тъй като ищцата не е собственик на процесния имот и на следващо място при допустимост на иска заявява, че не признава предявения срещу 1 ответника иск с посоченото правно основание по чл. 109 от ЗС, като счита иска изцяло за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

На първо място ответника сочи, че през 2024 г. С. е станал собственик на имот, чрез дарение от неговите родители по силата на нот. Акт № 42, том 3, дело № 407 - етаж от къща и прилежащи помещения, в която живее и към настоящия момент.

Къщата се състои от три етажа и тавански стаи. Ответника сочи, че живее на втория етаж от къщата, а на третия живеят родителите /дарителите/ на ищцата - Р. и М. М.ови. На първият етаж от къщата всеки от съсобствениците има по един гараж и по едно избено помещение. Сочи, че къщата е построена от бащата на ответника в периода 1980 г. - 1983 г. и че последната има нужда от постоянна поддръжка, за да може да бъде годна за живеене.

Това е първият недвижим имот, който придобил ответника и затова, след като го придобил през 2024 г. той предприел необходими ремонти, за запазване на къщата, които обсъдил с другите съсобственици по това време - Р. и М. М.ови, родители на ищцата, а впоследствие с ищцата и сестра й. Р. и М. М.ови - били съгласни, но Ищцата не се е съгласила.

Ответника заявява, че съгласно архитектурният проект на сградата - къщата е с два отделни входа и всеки от съсобствениците си влиза в неговата част от собствения си вход, като те винаги съществували и били ползвани от живущите в сградата. Северният вход, който на практика е на третия етаж на къщата - от Р. и М. М.ови, като сочи, че не им е пречено да ползват и южния вход, който е на първия етаж на къщата.

Сочи се, в отговора на исковата молба, че Дърварника /мястото, в което родителите на ищцата съхраняват дървата си/ бил изграден и разположен срещу входа на къщата от към северната част и се ползва само от тях от момента на построяване на къщата. От пред входа на този етаж, водата се събира и се стича по северната част на стените на къщата, вследствие на което стените на къщата, към момента на придобиване на собствеността от С. били в много лошо състояние и лепежът е падал. Твърди, че след като станал собственик, ответника помолил Р. и М. М.ови да преместят дърварника и дъждовната вода да се отведе в канализация, но те категорично са отказали и от този момент започнали всички проблеми между собствениците. Ищцата започва да подава сигнали до всички институции срещу ответника - до Прокуратурата, Полицията, Пожарната, Общината.

С. получил писмо от Прокуратурата, с което препращат Жалба на ищцата до Община Тетевен с вх. № П-4250/09.12.2025г. от РУ на МВР гр. Тетевен. Във връзка с това на 30.12.2025 г. служители на отдел УТИД при Община Тетевен съвместно с представители на РУ на МВР гр. Тетевен извършили проверка на изградена /довършена/ стена от ответника и не установили нарушения, защото стената я имало в архитектурния проект на сградата. След тяхното становище, наблюдаващият Прокурор е прекратил преписката и е отказал да образува досъдебно производство.

Ищцата подала сигнал в Пожарната - РСПБЗН гр. Тетевен с вх. № 721000105/30.12.2025г. във връзка това, че ответника оставил предмети и мебели в общите части.

По сигнала били извършени две проверки от органите на Пожарна безопасност. Едната - на 10.01.2026 г., а втората на 13.01.2026 г.

Сочи се, че С. направил бетонова мазилка на съществуващата подпорна стена над плочата, която укрепил, както и армирана мазилка и направил съоръжение, за да отведа водата чрез дренажни тръби с дължина от около 34 метра в канализацията, тъй като цялата дъждовна вода, влизала в неговото избено помещение. Ищцата подала жалба срещу ответника в Община Тетевен с вх. № И-30/17.04.2026 г., за изкопните дейности. Извършената проверка от служители на Общината не е установила нарушения.

Предвид изложените аргументи ответника счита, че исковата претенция е недоказана и неоснована и следва същата да се остави без уважение. Претендират се сторените съдебни 2 разноски.

Съдът намира, че е предявено искане с правна квалификация чл. 109 от ЗС, като разпределя доказателствената тежест по искането в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, съдът следва да укаже на страните както следва:

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ищцата по него е да докаже, че е собственици въз основа на Нотариален акт за дарение с № ***, том I, рег. № ****, HOT. дело *** от 2025 г., а именно: Поземлен Имот с идентификатор № 72343.500.*******, заедно с описаните в акта сгради, че ответната страна е извършила изложените в исковата молба неоснователни действия, с които пречи на ищецът да упражняват правото на собственост в пълен обем върху имота, включително, че ответната страна е извършила процесните изкопни и строителни дейности, препятстващи ползването, от страна на ищцата на имота си по сочените в исковата молба начини.

В тежест на ответника в по предявения иск по чл. 109 ЗС е да установи, че процесните изкопни и строителни дейности са извършени в имот негова собственост, че не е нарушил имотната цялост на владението на ищцовата страна.

По възражението за недопустимост на иска, поради липса на активна процесуална легитимация, съдебният състав намира възражението за неоснователно поради следното: Искът с правно основание чл. 109 ЗС може да бъде насочен към лицето, което е създало противоправното състояние, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост, към собственика на имота, както и към лице, което подържа това състояние. По отношение на твърдението, че ищцата е собственик на ¼ идеални части от процесния имот, то съдът намира, че същото е предмет на разглеждане на спора по същество и не е относимо към проверката за редовност и допустимост на иска. На следващо място, съгласно Определение № 408 от 15.12.2014 г. на ВКС, ГК ІІ, по ч. гр. д. № 4633 по описа за 2014 г. се сочи, че по въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка процесуалната легитимация на страните (както ищци, така и ответници) е формирана задължителна съдебна практика – постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК, с което е прието, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.

По доказателствата: Приложените към исковата молба и отговора на Искова молба писмени доказателства, а именно: Снимки - 16 броя - копие; Нотариален акт за дарение с № ***, том I, рег. № ****, HOT. дело *** от 2025 г. - копие; Решение от 18.03.1985 г., на PC - Тетевен - копие; Решение от 17.04.1985 г. на ОС - Ловеч - копие;

3

Данъчна оценка на имота - копие; Скица на поземлен имот с идентификатор 72343.500.******* - копие; Постановление № 5525/2025 г., по описа на РП - Ловеч - копие, HOT. акт за признаване на правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка № 189 том пети, рег. № 3398, дело № 494 от 2016 г. на Румяна Вутева - Нотариус с рег. №392 на Нот. камара, Документ за собственост на С. П. С. - Нот. акт за дарение на недвижими имоти № 42, том III, рег. № 3695, дело № 407 от 2024 г. на Румяна Вутева - Нотариус с рег. №392 на Нот. камара; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот - Констативен № 48, том III, дело № 1040/95 г. от 28.12.1995 г. на Искра Максимова - районен съдия в PC Тетевен; Снимки на имота - 41 броя - цветни, с опис на съдържанието на всяка една от тях и дата на изготвяне на снимката; Документ, за разпореждане за събаряне на сгради, в имота /Молба вх. №1630/20.07.1992 г. до Общински съвет - Тетевен/; Архитектурен проект на сградата, следва да бъдат допуснати.

По отношение направените с исковата молба и отговора на исковата молба доказателствени искания за допускане на петима свидетели, съдът счита, че следва да бъде допуснати до двама свидетели, на всяка от страните, за доказване на сочените факти и обстоятелства.

На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду си като се спогодят при изгодни да двете страни условия.

Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гражданско дело № ***6 по описа за 2026 година на РС - Тетевен, за разглеждане в открито заседание на 01.10.2026 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.