Решение № 206 от 26.06.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 797/2022
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 31.01.2025
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 206 гр. Разлог, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100797 по описа за 2022 г.
Производството е образувано по ИМ от „Е.П.”АД, ЕИК*, г.С., б.„Ц.ш.”№159, р.М., б.Б.М.Б.Ц. /с наименование до 28.04.2022 г. „ЧЕЗЕ.Б.“АД/, чрез юрк. Л.М., против Р.З.Г., ЕГН*, от г.Р., у.„Т.м.“№5.
Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Р.З.Г., ЕГН*, че дължи сумата от 1`800.37 лв. - главница по незаплатена Ф-ра №*/08.11.2018 г. за период от 09.08.2018 г. до 06.11.2018 г., за обект с клиентски №*, на адрес: г.Р., у.„Т.м.“№5, издадена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ, вр. с извършена проверка от служители на „ЕРМЗ.“АД. за която са съставен Констативен протокол №*/06.11.2018 г. и сумата от 529.10 лв. - законната лихва за забава за период от 21.11.2018 г. до 24 11.2021 г., както и законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника, чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва основателността на исковата претенция, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в ИМ. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като през исковия период не е ползвал ел. енергия в посочения обект. Оспорва правилността и законосъобразността на проведената процедура по едностранно коригиране на сметката.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. №1505/2021 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №482 от 07.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 1`800.37 лв. - дължима и неизплатена главница съгласно констативен протокол */06.11.2018 г., съставен съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ при извършена проверка на адрес: г.Р., у.„Т.м.“№5, с клиентски №*, ведно със законната лихва за забава в/у неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 529.10 лв. - законна лихва за забава в/у неизплатената главница за периода от 22.11.2018 г. до 24.11.2021 г., сумата от 46.59 лв.
(заплатена държ. такса) и сумата от 67.00 лв. - заплатено адв. възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез 1 залепване на уведомление.
На 25.07.2022 г. заявителят по ч. гр. д. №1505/2021 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
За периода 09.08.2018 г. до 06.11.2018 г. на името на Р.З.Г., за обект: г.Р., у.„Т.м.“3, с ИТН*, е издадена от ищцовото дружество „ЧезЕ.Б.”АД за доставена ел. енергия Ф-ра №* от 08.11.2018 г. на стойност 1`800.37 лева и срок за плащане – 10 дневен.
Ползваната ел. енергия от Р.З.Г. за обект: г.Р., у.„Т.м.“3, се отчитала от средство за търговско измерване /електромер/ с №* и била осчетоводявана по счетоводна партида за аб. №*, клиентски №*.
Като доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗЕ.Б.”АД, одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение №ОУ-03/26.04.2010 г.
По делото е представена лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия, издадена от ДКЕВР на „ЧЕЗЕ.Б.”АД, за срок до 13.08.2039 г.
От представените по делото констативен протокол №*/06.11.2018 г., предложение за корекция на сметка от 08.11.2018 г., уведомително писмо с изх №*/07.11.2018 г., писмо с изх. №* от 09.11.2018 г. и ф-ра №*/08.11.2018 г. се установява, че на 06.11.2018 г. е била извършена техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на енергията в обекта на ответника, която е установила, че потребителят се е присъединил към ЕРМ без СТИ, като консумацията на ел. енергия не се отчита и не се заплаща. От констатациите в протокола, показанията на свидетеля П., служител в "ЕРМЗ"ЕАД на длъжност „техник ел. с-ми, координатор на нетехнически загуби", е видно, че при проверката е констатирано присъединяване към ЕРМ с проводник – 16 мм2, като в единият си край е присъединен към фазовите проводници на РМ, а в другия си край е присъединен към ел. инсталация на обекта. Проверката е била извършена в присъствието на двама свидетели - сътрудници към "Федерация на потребителите". Твърди, че при извършване на проверката потребителят е бил потърсен, но не бил открит. Сочи се, че при проверката е присъствал и служител на МВР, който също е подписал протокола. Последното прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Констатираното присъединяване към ЕРМ без СТИ сочи на еднозначен извод, че СТИ не измерва потребеното количество ел. енергия. По делото е изслушано заключение на ВЛ по СТЕ. Изложеното по-горе се потвърждава и от заключението на приетата по делото СТЕ, съгласно която констатациите в констативния протокол сочат на нерегламентирано свързване към мрежата, без наличие на СТИ, чрез директно присъединяване, при което не се осъществява измерване на количествата на ел. енергия, консумирана в обекта, чрез изменение на ел. схема. Съгласно заключението на ВЛ, отбелязаните в Констативния протокол нарушения, представляват нерегламентиран достъп, респективно промяна на ел. схема на свързване на измервателната система и води до неотчитане на потребената ел. енергия през присъединението. Общото количество ел. енергия неотчетено от СТИ - 9 626 KWh за периода е преизчислено при спазване на чл.48, ал.1, т.2, б."б" ПИКЕЕ. При проверка корекцията на сметката се установи, че изчисленията са математически верни и сумата съответства на одобрените цени на ел. енергия за процесния период от ДКЕВР.
Преизчислението на сметката е извършено в съответствие с действащите към процесния период цени, утвърдени от КЕВР. Извършена е проверка в електронния масив на "ЧЕЗР.Б."АД. Не се установяват 3 технически проверки. Няма данни за проверка на изправността на СТИ в период 90 дни преди съставяне на констативния протокол.
От представеното предложение за корекция на сметка е видно, че процесната сума е начислена като корекция по раздел IX от ПИКЕЕ, чл.48, ал.1, т.2, б."б", като въз основа на констативния протокол по партидата на абоната, е било начислено допълнително к-во ел. енергия за периода 09.08.2018 г. - 06.11.2018 г., общо за 90 дни, от 9 626 kWh.
Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства 2 поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Правният интерес на ищеца е обусловен от подаденото възражение против издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1505/2021 г. по описа на РС-Рг. Разгледан по същество се явява основателен и съображенията за това са следните:
В производството по чл.422 ГПК, ищецът-кредитор следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът-длъжник – възраженията си с/у вземането.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че м/у ищеца – „Е.П.“АД /предишно наименование„ЧЕЗЕ.Б.”АД/ и ответника Р.Г. са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия. Съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, тези условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Правоотношенията м/у електроснабдителните дружества от една страна и крайните потребители на ел. енергия от друга, възникват по силата на договори за продажба (доставка) на ел. енергия, като поради специфичния характер на тези отношения част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ и подзаконови нормативни актове за прилагането му. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната с-ма се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), а редът и сроковете за заплащане на доставената ел. енергия да се определя в утвърдени от КЕВР Общи условия.
Възможността за преизчисляване на сметките на потребителите за минал период се е уреждала по различен начин във времето, като първоначално не е съществувала уредба, която да позволява корекция при установени случаи на неизмерена или неточно измерена ел. енергия. За първи път такава възможност е уредена с чл.50 от ПИКЕЕ ( обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.), като Правилата, вкл. и корекционните процедури са били отменени с Решение №12897/01.12.2015 г. по адм. д. №9462/2014 г. на ВАС, като с последващо Решение №1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. №2385/2015 г. на ВАС, петчленен състав, решението на тричленния състав на ВАС е отменено и разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл. 51 от ПИКЕЕ са останали да действат. С Решение №2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №3879/2017 г. IV о., обнародвано в ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г., влязло в законна сила в деня на обнародването, са отменени и тези 4 действащи разпоредби от ПИККЕ. Новите ПИКЕЕ са приети и обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. В техния §2 е предвидено процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила да се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи да се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР.
В настоящия случай констативния протокол е съставен на 06.11.2018 г. или към датата на проверката разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ са били действащи.
В настоящия случай безспорно се доказа от страна на ищеца-продавач, че СТИ е манипулирано, поради което не е отчитало и измервало точно потребената ел. енергия. ВЛ констатира в неоспореното от страните заключение, че изчисляването на корекцията е математически вярно и е съобразено с действащите към тогава цени на ел. енергията.
Отмяната на действалите към процесния период ПИККЕ не води до отпадане на отговорността на клиента-потребител на ел. енергия да заплати действително ползваната от него ел. енергия. Това произтича от принципа заложен в чл.183 от ЗЗД, съгласно която купувачът на една вещ се задължава да заплати нейната цена. В Решение №150 от 3
26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №4160/2018 г., III г.о., в производство по чл.290 от ГПК, е дадено разрешение на въпроса, ако поради софтуерно въздействие в/у СТИ не е отчетена действително потребената ел. енергия може ли ЕРД да извърши корекции в сметката на клиента, след отмяната на корекционните процедури по ПИКЕЕ. Там се приема, че когато е доставено определено к-во енергия, но е отчетена по-малко енергия поради грешка и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, то купувачът дължи доплащане на разликата. Това негово задължение произтича както от правилото на чл.183 от ЗЗД, така и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Настоящият състав намира, че след установяването на обстоятелството, че има противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неправомерно въздействие на СТИ, както и колко реално количество е потребено, но неотчетено, то ползваното следва да бъде заплатено от ответника.
Предвид гореизложеното, съдът намира че ответникът дължи сумата от 1`800.37 лв., представляваща разлика м/у фактурираната и действително дължима цена (съобразно потребена ел. енергия), като установена по основание и размер.