Определение № 478 от 30.12.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 1231/2025
- Вид
- Определение № 478
- Подписан
- 30.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Росица Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Наказателен кодекс
- чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.161 · Наказателен кодекс
- чл.244, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 478 гр. Враца, 30.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ив. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Частно наказателно дело № 20251420201231 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.244, ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на Р.
Г. Х. от гр.Враца с ЕГН ********** против Постановление от 15.12.2025 г. на Районна прокуратура-Враца за спиране на наказателното производство по пр.пр.№3384/2025 г. по описа на Районна прокуратура-Враца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания прокурорски акт. Поддържа се, че за да се стигне до конфликта, първо жалбоподателят бил получил удар от ********** и **********.
Съдът, след като извърши преценка на материалите по делото, намира че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна с право и интерес от обжалване – пострадал по смисъла на чл.74 НПК и същата следва да бъде разгледана по същество.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 28.04.2025 год. в гр.Враца, **********, е причинил средна телесна повреда на Р. Г. Х. от гр.Враца, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Установено е, че Р. Г. Х. живее в гр.Враца, **********. На 28.04.2025г. Х. се прибирал у дома си, когато във входа срещнал мъж и жена, съседи от ет.4 - ********** и **********. Между тримата възникнало пререкание, относно предходна случка, свързана с отнемане на предимство на лек автомобил при разминаване пред блока, като последвали обиди. Малко след това ********** и ********** напуснали входа и тръгнали към паркирания си автомобил на същия адрес. Докато били пред блока и вървели към автомобила Р. Х. започнал да тича към тях, като държал в ръцете си дъска, от която стърчали пирони и замахвал с нея. Р. Х. настигнал ********** и я ударил по гърба с дъската, докато тя се опитвала да предпази главата си с ръце.
1
********** незабавно се притекъл на помощ на съпругата си, с оглед да предотврати нов удар и да спре св.Р. Х.. Тогава св.Р. Х. ударил ********** със същата дъска по главата, в резултат на което св.********** го заболяла главата и се замаял. След това последвал удар с юмрук в Л.то на св.Р. Х., нанесен от св.**********, при което св.Х. паднал на земята и боят приключил. Според показанията на св.**********, ударът който нанесъл на Р. Х. бил в момент, в който последният замахнал втори път с дъската да го удари.
От заключенията на съдебно-медицинските експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, се установява че ********** е получила охлузване и оток по задна повърхност на ляво рамо, като по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удар/и с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по начин и време, посочени от пострадалата, както и очевидците на инцидента. Посочените увреждания са причинили на ********** болка и страдание със срок на възстановяване около 7-10 дни.
Св.********** е получил повърхностно разкъсно-контузна рана и оток в окосмената част на главата. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удар с твърд тъпоръбест предмет и могат да бъдат получени по начин и време, посочени от пострадалия и очевидците на инцидента. Посочените увреждания са причинили на ********** временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период 10-14 дни при липса на усложнение и нормален оздравителен процес.
Св.Р. Г. Х. от гр.Враца е получил счупване на двата горни десни резци на ниво венец, което увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, т.е наЛ. е средна телесна повреда.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на **********, **********, свидетелите очевидци – **********, **********, **********, косвено от показанията на **********, по показанията на пристигналите на място полицаи ********** и **********, от съдебно-медицинските експертизи назначени на досъдебното производство на пострадалите Л. **********, **********, Р. Г. Х..
Показанията на св.Р. Х., относно началото на конфликта, и развоя на събитията на 28.04.2025 год. не се кредитира, поради противоречие със събрания доказателствен материал, който е последователен, еднопосочен и безпротиворечив.
При така установената фактическа обстановка прокурорът е приел, че са наЛ. данни за превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на св.********** при умишлено причиняване на средна телесна повреда на св.Р. Х.. Прието е, че действията на св.********** могат да се тълкуват като защитни действия с цел да се защитят 2 личността или правата на отбраняващия се и/или на неговата съпруга от непосредствено противоправно нападение, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Прието е, че е наЛ. непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия Р. Х., но е наЛ. превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като св.********** е могъл да избута и възпре св.Р. Х. без да нанася удари по Л.то на същия. Държавното обвинение е приело, че защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, тъй като защитата причинява вреди, които чувствително надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението и тяхното предизвикване не е обществено оправдано.
При тези факти, е направен извод, че на Р. Г. Х. е причинена средна телесна повреда, счупване на двата горни десни резци на ниво венец, което увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, при условията на превишаване пределите на неизбежна отбрана. Прието е, че е нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.132 ал.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК - при превишаване пределите на неизбежна отбрана и съгласно особената разпоредба на чл.161 от НК, наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия до съда.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на прокурора, считайки ги за неправилни и необосновани:
При преценка съставомерността на действията на св.**********, трябва да се отчете обстоятелството, че той самият се е включил в конфликта не от неговото начало, а значителен период от време след това. Практически той се е намесил в конфликта едва след като св.Р. Х. е нанесъл удар на съпругата му Д. Х.а с дъска, от която стърчали пирони. Практически, поведението на св.********** е било провокирано от агресивната проява на св.Р. Х. спрямо съпругата му и е било насочено да я защити от последваща агресивна проява. Свидетелят е възприел съществуващата реална опасност за негова близка-съпругата му и това е причината да вземе решение да се намеси. При приближаването му към мястото на инцидента, той незабавно е ударен в областта на главата от Х. с дъската, от която стърчали пирони. Св.Р. Х. е бил на мястото, държейки дъската и е бил в готовност да нанесе удар с нея спрямо св.**********. А според св.********** дори св.Х. е бил замахнал втори път да го удари с дъската. Именно тези действия на пострадалия Р. Х. мотивирали св.********** да го удари в Л.то и в този момент е нанесено и инкриминираното увреждане. Същото няма как да бъде преценено като превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като възприетото от св.********** е представлявало класическо противоправно и общественоопасно нападение по смисъла на чл.12 НК. Не може да се приеме, че той е имал невярна преценка за съществуването на нападението, тъй като пострадалият е нанасял интензивно удари с дървена дъска, от която стърчали пирони първоначално 3 спрямо съпругата му **********, а след това и спрямо самия него. Тези действия са представлявали не мнимо, а реално нападение и пряко пострадал от тях е и св.********** (доколкото е ударен в главата с дървена дъска с пирони).
Не може да се сподели тезата на районна прокуратура, че действията на св.********** са превишавали пределите на неизбежна отбрана, тъй като той е могъл да избута и възпре св.Р. Х. без да нанася удари в Л.то на същия. Нападението на св.********** е предприето от млад и здрав мъж, осъществено с дървена дъска, което е могло да нанесе сериозни вреди на нападнатия. Нанесеният удар в Л.то на св.Р. Х. не може да бъде единствена причина действието на ********** да се приеме за защита, която явно не съответства на нападението и не се намира в рамките на необходимите предели. От значение е преценката на силата и интензивността на нападението и защитата, степента на опасността застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана. Няма спор, че действията на св.Р. Х. не са били преустановени, нападението не е било прекратено или окончателно отблъснато и обективно е могло да причини, предвид интензивността на ударите, тяхната насоченост - в областта на главата и използваното средство- дървена дъска, от която стърчат пирони сериозни вреди, съизмерими с тези, които са могли да бъдат причинени със средството на защитата. В закона няма изискване отбраняващият се да избере най-лекия начин на защита или дори за равностойност между причинените и предотвратените вреди. Отбраняващият се има право на активна защита, той може да използва по-интензивни средства за отблъсване на нападението, които да доведат и до по-тежка форма на увреждане. В този смисъл е Решение №232 от 24.06.2012 г. по к.н.д.№587/2012 г. на I н.о. на ВКС. Ето защо, съдът приема, че поведението на св.********** в хода на инкриминираното деяние с пострадал св.Р. Х. представлява класическа неизбежна отбрана и същото не може да бъде квалифицирано като превишаване на пределите на неизбежна отбрана.
В този смисъл е и константната и безпротиворечива практика на касационната инстанция (Постановление №12 от 1973, по н.д.№11/73 г. на Пленума на ВС, Р96-73- І НО, Р295-83-ІІ НО), съгласно която не е наЛ. превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато характерът на опасността, намерението на нападателя, силата му, използваните оръжия са такива, че застрашават живота и здравето на отбраняващото се Л. или трети лица и дават основание да бъде използвана сила и средства, които могат да застрашат здравето и живота на нападателя.
Ето защо съдът, намира че липсва основание да се приеме, че е наЛ. превишаване пределите на неизбежната отбрана.
При горните съображения и като краен резултат, постановлението следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора с указания за отстраняване на констатираните пропуски и непълноти в разследването в аспект отчитане на 4 спецификите на конкретния казус, откъм извършването му в условия на превишаване пределите на неизбежна отбрана.
При горните съображения и на основание чл.244, ал.5 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 15.12.2025 г. на ВрРП за спиране на наказателното производство по пр.пр.№3384/2025 г. и
ВРЪЩА делото на прокурора с указания, съобразно гореизложените мотиви.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 478 гр. Враца, 30.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ив. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Частно наказателно дело № 20251420201231 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.244, ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на Р.
Г. Х. от гр.Враца с ЕГН ********** против Постановление от 15.12.2025 г. на Районна прокуратура-Враца за спиране на наказателното производство по пр.пр.№3384/2025 г. по описа на Районна прокуратура-Враца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания прокурорски акт. Поддържа се, че за да се стигне до конфликта, първо жалбоподателят бил получил удар от ********** и **********.
Съдът, след като извърши преценка на материалите по делото, намира че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна с право и интерес от обжалване – пострадал по смисъла на чл.74 НПК и същата следва да бъде разгледана по същество.