Решение № 965 от 14.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Административно наказателно дело № 20262120203030 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано въз основа на жалбата на М. Г. Б., от гр. Бургас, срещу Наказателно постановление № ...../.... год., изд. от началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ 04 – Бургас, с което, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо, ЗДвП, на жалбоподателя М. Б. са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на издаденото НП, моли се за неговата отмяна.

В проведеното по делото открито заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли за отмяна на НП и за присъждане на направените деловодни разноски.

За административно-наказващия орган в проведеното открито заседание не се явява представител; тази страна не изразява становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата и съобрази 1 закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2026 год., в 09.47 часа, в гр. ........., М. Б. управлявал собствения си лек автомобил – марка „.......“, модел „.............”, рег. № ..............

При извършена проверка от актосъставителя Й..К., служител на ОД на МВР – Бургас, било установено, че лекият автомобил не е регистриран по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация, считано от 05.05.2026 год., на основание чл. 143, ал. 10, ЗДвП – липса на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С постановление от 03.07.2026 год. БРП е отказала да образува ДП по преписката и е изпратила материалите на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Бургас. Административно-наказващият е издал обжалваното наказателно постановление, с което, за извършено от М. Б. нарушение по чл.

140, ал. 1, ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо, ЗДвП, му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена при спазване на 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2, ЗАНН от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. Съдът не е обвързан от твърденията на жалбоподателя и от фактическите констатации в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2, НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 2 год. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В настоящото дело обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ 04, видно от приложените по делото заповеди. Издаденият АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, съобразно чл. 42 и чл. 57, ЗАНН.

От обективна страна се установява, че жалбоподателят М. Б. е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, на основание чл. 143, ал. 10, ЗДвП.

Съдът счита, че не е доказана субективната страна на вмененото нарушение, поради което поведението на М. Б. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. За да е налице административно нарушение, от субективна страна следва деянието да било извършено виновно (подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние, което е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно – съгласно чл. 18б, ал.

1, т. 8 от същата наредба, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Към датата на извършеното нарушение, описано в наказателното постановление, е прието изменение на чл. 143, ал. 10, ЗДвП, като е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците за прекратената регистрация. Прекратяването на регистрацията става въз основа на уведомление от Гаранционния фонд. За да бъде изпратено такова уведомление, следва преди това да е даден срок на собственика на автомобила да поднови застраховката си. Съгласно чл. 574, ал.

10 от КЗ, Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за ЗЗГО на автомобилистите, или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им 3 дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗГО, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. Съдът приема, че за да се направи извод, че собственикът е могъл да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила му да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл. 574, ал. 10, КЗ. Именно след получаване на това уведомяване той би могъл да формира знание, че ако не спази срока, Гаранционният фонд ще уведоми МВР, при което регистрацията ще бъде прекратена. При липса на уведомление по чл. 574, ал. 10, КЗ собственикът не би могъл да знае, че е възможно да бъде прекратена регистрацията на автомобила му.

Хипотезата на чл. 143, ал. 10, ЗДвП се различава от хипотезата на чл.

143, ал. 15 от с. з., според която регистрацията се прекратява след изтичане на 2-месечен срок от придобиване на МПС. В тази втора хипотеза собственикът е наясно, че от момента на придобиването на вещта тече срок, изтичането на който е скрепено със съответната последици.

От писмените доказателства по настоящото дело се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя М. Б. на 17.05.2026 год., е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена ЗЗГО, считано от 05.05.2026 год. По делото липсват данни, че Гаранционният фонд е уведомил М. Б. за липсата на валидна ЗЗГО. Липсата на такова уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Съдът счита, че следва да са налице доказателства за получаване на уведомлението чл. 574, ал. 10, КЗ от адресата, поради което въведеният с разпоредбата 14-дневен срок тече от датата на получаване на уведомлението от собственика.

По делото не се установява и по какъвто и да е начин, че жалбоподателят М. Б. е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила му е прекратена служебно. Това обосновава извода на съда, че 4 жалбоподателят не е действал виновно, поради което извършеното от него не съставлява административно нарушение.

Според чл. 140, ал. 2, ЗДвП, Министърът на вътрешните работи следва да определи условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – с наредба, съгласувана с Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министъра на отбраната. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № М5/2000 год. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях. Процедурата по прекратяване на регистрацията е уредена в раздел III от посочената наредбата, като основанията за служебно прекратяване на регистрацията са изброени в чл. 186, ал. 1. В т. 8 е посочено служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – след уведомление от Гаранционния фонд, а според чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, „при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра“. Това означава, че задължението на административния орган да уведоми засегнатото лице за предприетата спрямо него мярка, независимо че вече не фигурира в ЗДвП, не е отпаднало, тъй като наредбата е действаща и подлежи на изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид и становището на ВКС, изразено по конст. д. № 12/2026 год., в което се посочва, че твърдението, че задължението на администрацията да информира засегнатото лице за ограничаването на правата му е отпаднало, не намира опора в действащото законодателство.

Предвид изложеното, съдът приема, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя М. Б. е била незаконосъобразно ангажирана, а това налага отмяна на наказателното постановление.

Според чл. 63д, ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. Чл. 143, ал. 1, АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото 5 настоящото дело са представени доказателства за договорено и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 400 евро.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ................./23.07.2026 год., издадено от началник сектор в ОД на МВР Бургас, 04 РУ – Бургас, с което, за нарушение на чл. 140, ал. 1, ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо, ЗДвП, на жалбоподателя М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ..............., са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. .........., ап. ......., деловодни разноски в размер от 400 евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6