Определение № 97 от 27.02.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 69/2026
- Вид
- Определение № 97
- Подписан
- 27.02.2026
- Състав
- Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова, Ванухи Бедрос Аракелян
Цитирани разпоредби
- чл.118 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.68 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.70 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97 гр. *****, 27.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20263001000069 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК образувано по частна жалба на В. Е. Й. от гр.***** срещу разпореждане № 6566 от 25.11.2025г. по търг.дело № 589/25г. по описа на Варненски ОС, с което му е указано да представи доказателства за внесена дължима държавна такса още в размер на 1 639.50лв., предвид цената на иска и внесената към момента от ищеца сума.
Твърди, че ВОС не се е произнесъл по искането му, че съобразно правилата за родова подсъдност предявеният иск е подсъден на районен съд.
Твърди, че предявеният от него иск е установителен за съществуването или не на правото на ответника и размерът на вземането е ирелевантен. Твърди, че дължимата държавна такса за предявения от него иск е внесена.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да изпрати делото за разглеждане от районен съд, както и да бъде отменено разпореждането за определяне на дължимата държавна такса.
Тъй като към момента първоинстанционното производство все още е едностранно, размяна на книжа по частната жалба не е извършвана.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
1
По жалбата, съдът намира следното:
Търг.дело № 589/25. по описа на ВОС е образувано по предявен от В. Е.
Й. срещу „Юробанк България“ АД установителен иск, че вземане на банката срещу него в общ размер на 32 028.47лв. по договор за потребителски кредит от 24.01.2024г. не съществува поради нищожност на договора за кредит, съдържащ неравноправни клаузи.
Първоначално искът е предявен пред районен съд и е образувано гр.дело № 9432/25г. С определение № 11818 от 02.09.2025г. районният съд е приел, че предявеният иск е с цена 32 028.47лв., прекратил е производството по делото и го е изпратил на родово компетентния окръжен съд.
Определението по подсъдността е редовно връчено на ищеца на 09.09.2025г., не е обжалвано и след влизането му в сила делото е изпратено на Окръжен съд – *****.
С обжалваното в настоящето производство разпореждане първоинстанционният окръжен съд е определил за внасяне дължима по делото държавна такса още в размер на сумата 1 639.50лв. Посочил е, че цената на иска е в размер на 42 237.49лв. съобразно чл.3 ал.9 от договора, където е посочена общата сума, дължима от кредитополучателя.
Цената на иска по смисъла на чл.68 от ГПК е паричната оценка на предмета на делото. Цена на иска могат да имат само исковете относно имуществени права, независимо от това към кой клон на гражданските отношения спадат и независимо от вида на търсената защита – установителен, осъдителен или конститутивен. Неоценяеми са исковете относно неимуществени права, както и установителните искове относно факти.
Паричната оценка на предмета на делото по искове за оценяеми субективни права се определя в зависимост от съдържанието на спорното право. При предявяване на иска, цената му се посочва от ищеца, но съдът не е обвързан от нея. При съмнение, че отразената в исковата молба цена на иска не съответства на заявения петитум, съдът служебно може да определи действителната цена, вкл. и като събере необходимите в тази връзка доказателства. Проверка във връзка с действителната парична оценка на предмета на делото може да бъде инициирана и от ответника по иска.
Законодателят е предвидил краен преклузивен срок за повдигане на въпроса за съответствието между указаната от ищеца цена на иска с действителната 2 такава - най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като след този момент цената на иска се стабилизира.
В разпоредбата на чл.70 ал.2 от ГПК законодателят е предвидил еднократна обжалваемост с частна жалба, но само на определението на съда, с което се увеличава цената на иска. В мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк.дело № 5/2015г., ОСГТК, е посочено, че в обхвата на обжалваемите по реда на чл.70 ал.2 от ГПК съдебни актове попадат и определенията или разпорежданията, с които, в резултат на определяне на по-висока цена на иска, в сравнение с тази, посочена в исковата молба, е указано да се внесе по-висока държавна такса, както и определенията, с които, в резултат на определена по-висока цена на предявения иск, делото е изпратено на компетентния окръжен съд, съобразно правилата за родовата подсъдност.
В настоящия случай от ищеца се поддържа, че предявеният от него иск е неоценяем, а първоинстанционният окръжен съд с атакуваното разпореждане е посочил, че искът е оценяем, определил е неговата цена в съответствие с нормата на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК и е посочил държавната такса, която следва да бъде довнесена от ищеца.
Принципно такъв акт на съда е обжалваем съобразно чл.70 ал.2 от ГПК. Но в настоящия случай правото на ищеца е преклудирано поради необжалването от него на определение № 11818 от 02.09.2025г. по гр.дело № 9432/25г. на районния съд. С това определение, съдът е приел, че искът е оценяем и в резултат на това е изпратил делото на компетентния окръжен съд.
Именно това определение, съобразно мотивите в тълкувателното решение, при несъгласие с него, е следвало да бъде обжалвано от ищеца както по отношение на приетото от съда, че искът е оценяем, така и по отношение на родовата подсъдност. Поради което и настоящата жалба срещу повторното приемане на иска за оценяем от окръжния съд е недопустима. Недопустимо е и възражение срещу родовата подсъдност след стабилизиране на определението на районния съд по чл.118 от ГПК. Спор относно конкретния размер на цената на иска няма повдигнат в частната жалба, като оплакванията са основно до това, че предявеният иск е неоценяем.
Предвид на това въззивният съд намира, че частната жалба е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.т.дело № 327/25г. по описа на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на частния жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4