Решение № 386 от 20.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Бургас, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222120104131 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. И. К., ЕГН ********** от *** против “Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. В. Д. и С. Н. А., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на 19.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се, че на 19.05.2020г. Г. Т. А. е причинил при управление на л.а. Рено Сценик, рег. № ***, ПТП в гр.Бургас, ул.“Транспортна“, срещу хотел Авеню, при което е пострадала ищцата, която е понесла телесни уреждания. Образуваното против водача досъдебно производство било прекратено с мотив, че следва да се реализира административно-наказателната отговорност на лицето. Вместо него, самата ищцата била наказана с НП, което обаче било отменено по съдебен ред, в резултат на обжалване. Ищцата твърди, че на процесната дата водачът А. е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост й е причинил телесни увреждания. След като била блъсната на пешеходна пътека, ищцата паднала и получила болки в областта на опашната кост, които били много силни и продължили в следващите около 20-25 дни. Имала изтръпване и болезнени движения в кръста. От медицинските изследвания се установило, че тя е с контузия в областта на таза, ударила си е главата в тилната част, получила е радикулопатия.

Страдала е от силни болки в таза, прешлените, гърба и крака, схващания и изтръпване на 1 десен седалищен нерв. Не е можела да се обслужва сама, а е била обслужвана от майка си.

Болките й все още продължават. Нанесени са й и психически травми, като изпитва уплаха и стрес като пресича улицата. Лекият автомобил, който я е блъснал, има сключена валидна застраховка ГО, сключена с ответника, ето защо застрахователят е отговорен да обезщети вредите. Ответникът предложил да заплати обезщетение от 1500 лева, но то се струва прекалено занижено на ищцата. Моли се искът да се уважи.

Исковете са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът – застраховател е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Не оспорва застрахователното правоотношение по ГО.

Оспорва обаче, че вина за инцидента има водачът А. и че телесните травми на ищцата са в резултат на ПТП. Не се установява механизмът на настъпване на произшествието. Не е извършен деликт, както е описан в исковата молба. Установено е, че ищцата е управлявала електрическа тротинетка и се е блъснала в преминаващия лек автомобил. Инцидентът е в резултат на нейната вина, като тя е нарушила ЗДвП. Ищцата е управлявала тротинетката по пешеходна пътека, предназначена само за пешеходци. Тя освен това, преди да пресече улицата, не се е огледала и не се е съобразила с приближаващото се МПС, навлязла е внезапно на платното за движение при управление на тротинетката и е пресекла при ограничена видимост. Ето защо тя няма правото да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Ако тя не беше управлявала тротинетката на мястото, предвидено само за пешеходци, не би настъпило ПТП-то. Водачът на автомобила не е виновен, защото не е имал възможност да възприеме ищцата поради ограничена видимост. Евентуално се прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Оспорват се и твърденията за настъпилите болки и страдания, тежестта им и продължителността на оздравителния период, както и че ищцата е била обслужвана от майка си. Търсеното обезщетение е прекомерно и не отговаря на критериите за справедливост. Моли се за отхвърляне на иска.

При съобразяване на събраните доказателства и приложимия закон, съдът намери следното:

Исковете са неоснователни.

Данните по делото сочат, а и не е спорно, че е била сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил “Рено Меган Сценик“, рег.

№ ***, със срок на валидност от 03.06.2019г. до 02.06.2020г.

От събраните по делото доказателства – материали от досъдебно производство, показанията на св.А. – шофьор на процесния автомобил и изготвените две съдебноавтотехнически експертизи се установява, че на 19.05.2020г. около 17:00 часа в гр.Бургас, на ул. „Транспортна“ срещу хотел „Авеню“ при движението си лекият автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с peг. № *** в дясната лента в посока от кръговото кръстовище до университет „Проф. Асен Златаров“ към светофарната уредба на кръстовището на МОЛ „Плаза“, управляван от водача Г. Т. А., е ударил на пешеходна пътека ищцата Д. И. К., пресичаща улицата отляво надясно пред автомобила, която е управлявала индивидуално електрическо превозно средство (тротинетка марка „Xiaomi М365“).

Вследствие на удара ищцата е получила лека телесна повреда. На автомобила са нанесени щети по заден ляв праг. Деформирани са предна гума и преден калник на 2 електрическата тротинетка.

Съставен е протокол за оглед на местопроизшествието, образувано е досъдебно производство, което било прекратено, поради липса на средна телесна повреда на пострадалата. Видно от материалите на досъдебното производство, разпитана като свидетел, ищцата е заявила, че по време на инцидента е управлявала тротинетката.

Водени са преговори между застрахователя и пострадалата, като застрахователят е предложил обезщетение в размер на 1500 лева, което не е било прието от ищцата и не се е стигнало до подписване на извънсъдебно споразумение. Това е наложило образуването на настоящото дело.

Според чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380. В случая застраховател по ГО е ответникът. За да се уважи прекият иск на пострадалото лице, следва на първо място да се установи, че застрахованият е виновен за станалото ПТП.

От данните по делото съдът не може обаче да направи извод, че вината е на водача на лекия автомобил, ударил ищцата К.. Вещото лице по експертизите е установило, че ударът е станал между задна лява странична част на лекия автомобил и предната гума на тротинетката. Лентите за движение в посоката на автомобила са две, разделени с единична прекъсната осева линия. Инцидентът е станал на пешеходна пътека. В лявата лента е имало спрял автомобил, поради което водачът на л.а.“Рено“ не е могъл да възприеме ищцата с тротинетката. Тя също не е виждала лекия автомобил.

Според вещото лице, от навлизането в лявата лента на булеварда до мястото на удара пострадалата изминала около 4.8 м със средна скорост 12 км/час (3.3 м/сек.) за 1.45 секунди. За същото време автомобилът изминал 13.6 метра. Опасната зона на спиране на автомобила е 17 метра. Опасността възниква за водача на автомобила от момента на навлизане на тротинетката в лявата лента за движение. В този момент лекият автомобил “Рено“ се намирал на 13.6 м. от местоположението си в момента на удара. Това разстояние е по-малко от опасната зона за спиране, която е 17 метра. Така пострадалата попадала в опасната зона за спиране на автомобила и ударът бил неизбежен. Според вещото лице, дори и водачът да е имал директна видимост към жената в този момент, той е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара. При движение със скорост на пешеходец 6 км/час, като ищцата бута тротинетката, ще достигне до мястото на удара за 2.8 секунди.

Тогава автомобилът ще се намира на 26.3 метра от местоположението си с момента на удара.

Това разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране от 17 м. Пострадалата не попада в опасната зона за спиране на автомобила. В този случай ударът бил предотвратим. Вещото лице е категорично, че причината за настъпване на произшествието е неправилно пресичане на пътното платно от пострадалата Д. К. по пешеходна пътека, като управлява индивидуално електрическо превозно средство. Правилното пресичане по маркировка „Пешеходна пътека“ е като бута тротинетката и се движи със скорост на пешеходец. Вместо това пострадалата се движела по пешеходната пътека, като управлявала тротинетката, с два пъти по-висока скорост от средната скорост на движение на пешеходец.

Според вещото лице, водачът е длъжен да пропусне пресичащите пешеходци по пешеходната пътека. Спрелият автомобил в лявата лента е ограничавал видимостта на водача А., но в същото време е сигнал за приближаващ пешеходец, когото спрелият автомобил иска да пропусне.

Според експертизата, тротинетката се е движела с около 12 км/ч. Поради наличието 3 на спрял автомобил в лявата лента, водачът Г. Т. А. не видял младата жена с тротинетката.

Усетил удар в задната лява част на автомобила и спрял плавно. Скоростта на автомобила към момента на удара е била около 34 км/ч.

Съгласно експертизата, а това се установява и от показанията на св.А., водачът на автомобила не е възприел пострадалата. Спрял след като усетил удар в задна странична лява част на автомобила. Вещото лице подчертава, че при приближаване към маркировка „Пешеходна пътека“ водачът следва да подходи към нея с готовност да пропусне пресичащите пешеходци. В случая имало спрял автомобил в лявата лента и видимостта на водача А. към пострадалата била ограничена. Също е подчертано от експертизата, че движейки се с два пъти по-висока скорост от тази на пешеходец, като управлява тротинетката, пострадалата не отговаря на определението за „пешеходец“ съгласно чл.107 от Закона за движението по пътищата.

Експертът дава заключение, че при движение със скорост на пешеходец, като бута тротинетката, пострадалата не попада в опасната зона за спиране на автомобила от началния момент на навлизане в лявата лента за движение непосредствено след разделителния остров.

Тогава водачът би имал техническа възможност да предотврати сблъсъка.

В допълнителната експертиза вещото лице е заявило, че произшествието е настъпило поради неправилно пресичане на пътното платно от пострадалата по пешеходна пътека, като тя е управлявала електрическата тротинетка. Правилното пресичане е като бута тротинетката със скорост на пешеходец. Записано е още в тази експертиза, че произшествието е настъпило и поради неосигурено предимство от водача на лекия автомобил на уязвим участник в движението – индивидуално електрическо превозно средство, пресичащо пътното платно по пешеходна пътека.

Съдът намира, че трябва да възприеме извода на вещото лице, изложен в първата експертиза, който сочи, че причината за настъпване на произшествието е неправилно пресичане на пътното платно от пострадалата Д. К. по пешеходна пътека, като управлява индивидуално електрическо превозно средство. В тази връзка БРС съобразява и показанията на водача на автомобила, св.А., които преценява за логични и достоверни, с изключение на твърдението му, че при сблъсъка се е движел с 1-2 км/ч, което твърдение е опровергано от вещото лице. Свидетелят е заявил, че малко преди пешеходната пътека е намалил скоростта, тъй като имало на пътя легнал полицай. Като приближил пешеходната пътека, се огледал, но не видял никой, затова продължил напред. На излизане от пешеходната пътека, когато колата била почти наполовина извън пътеката, свидетелят чул удар в задната лява врата.

Ищцата се блъснала в колата и паднала след това върху тротинетката. При това положение районният съд намира, че вина за инцидента има само ищцата. Тя се е движела, управлявайки тротинетка, със скорост 12 км/ч, т.е. с два пъти по-висока скорост от скоростта на пешеходец. Вещото лице е направило извод, че ищцата, преминавайки през пешеходната пътека, не отговаря на определението за пешеходец.

Съгласно чл.107 ЗДвП пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. Според т.2 на тази разпоредба за пешеходци се считат и лицата: които бутат велосипед, мотопед, мотоциклет или индивидуално електрическо превозно средство (редакция на ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020г.). Наистина случилият се инцидент е на 19.05.2020г., към който момент текстът на т.2 е имал следното съдържание: За пешеходци се считат и лицата, които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет. Думите “индивидуално електрическо превозно средство” са добавени с ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. Съдът в тази връзка съобразява, че индивидуалните електрически превозни средства навлязоха в широка употреба в последните години и е било нужно време на законодателя да регламентира тяхното движение по пътищата. Ето защо, независимо, че към момента на инцидента законът още да не е бил изменен, ясно е, че такива тротинетки не следва да бъдат 4 управлявани и да се движат по пешеходна пътека. Това е така, доколкото пешеходната пътека е място за движение на пешеходци и именно поради това лицата, които управляват велосипед, мотопед или мотоциклет, следва да слязат от тях и да започнат да ги бутат, когато преминават по пешеходната пътека, за да се считат за пешеходци. В случая ищцата не е слязла от тротинетката и не е започнала да я бута, а е продължила движението си върху нея и е навлязла на пешеходната пътека със скорост 12 км/ч, два пъти по-висока от скоростта на пешеходец. Така тя е попаднала в опасната зона за спиране на приближаващото се МПС. Ударът е бил неизбежен. Водачът не е имал възможността да спре, още повече че той не е виждал ищцата, понеже в лявата лента вече е имало спрял друг автомобил. Следва да се подчертае също така, че според вещото лице дори и водачът да е имал директна видимост към жената в този момент, той отново е нямал техническата възможност да спре преди мястото на удара. Така че при всички случаи, независимо дали ищцата е била забелязана от него, вече е било твърде късно и невъзможно за водача да спре и да избегне сблъсъка. Тази невъзможност е причинена от ищцата, която ако се беше движела със скоростта на пешеходец, нямаше да попадне в опасната зона на спиране на автомобила и ударът щеше да се избегне. В случая обаче тя не се е държала като пешеходец на пешеходната пътека, а е управлявала своята тротинетка в този пътен участък. Вещото лице е заявило в съдебно заседание, че ищцата се е движела много бързо като пътно превозно средство, а не като пешеходец.