Решение № 183 от 27.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Кърджали, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20255100500218 по описа за 2025 година С Решение рег. № 102/14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 581/2024 г. по описа на Районен съд – М., е отхвърлен предявеният от А. С. А. против Териториално поделение на Националния осигурителен институт – К. иск за признаване на трудов и осигурителен стаж за времето от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г. в бившия З. (З.) К. на длъжностите, които е заемал преди и след посочения период при условията на III категория труд, като неоснователен и недоказан.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца А. С. А. чрез представителя по пълномощие адв. А. С. от АК – К., с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди, че като писмено доказателство по делото е представил трудова книжка с тогавашните си български имена, от съдържанието на която се установявало, че през периода от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г. е работил в З. К. на различни длъжности, но която съдът не обсъдил в решението си. Изтъква, че от показанията на разпитаните по делото св. Б. М. и св. С. Б. се установявало, че бил ****** в З.

К. през процесния период, като св. Б. М. посочвал, че през 1977-1981 г. се виждали по повод трудовите им задължения, а св. С. Б. му бил началник през 1977-1979 г. Въз основа на събраните по делото доказателства счита, че искът му е безспорно доказан и като такъв следвало да бъде уважен, а не отхвърлен с мотиви, че не е представил изискуемите по чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗУТОССР 1 писмени доказателства, а показанията на разпитаните по делото свидетели, че е полагал труд от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г. в З. К., не били относими. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият Териториално поделение на Национален осигурителен институт – К., не е представил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът А. С. А., чрез своя представител по пълномощие адв. А. С. от АК – К., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание въззиваемият ТП на НОИ – К., чрез ****** си С.

Я., оспорва жалбата като неоснователна.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по повод подадената жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред Районен съд – М. е образувано по предявен от А.

С. А. против ТП на НОИ – К. иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на трудов и осигурителен стаж за периода от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г. в бившия З. К. на длъжностите, които е заемал преди и след посочения период при условията на III категория труд, посочени в исковата молба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ 206/07.07.2022 г., издадено от Община М., имената А. С. А. и А. С. А. са имена на едно и също лице.

От представеното копие на трудова книжка № 193/29.07.1988 г.

(препис) на А. С. А., издадена от И. - гр. С. е видно, че в същата има записи за трудов стаж, положен при различни работодатели за времето от 12.05.1971 г. до 01.03.1989 г., в т.ч. З. К., считано от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г., последният обобщен като „всичко трудов стаж: 6 г. 5 м. 23 дни“, но без надлежна заверка във връзка с оформянето на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение. Въз основа на това вписване настоящият въззивен състав приема, че така представената преписана трудова книжка представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 1 ЗУТОССР, установяваща вероятността на трудовия стаж и принципно обуславяща допустимостта на свидетелски показания.

От съдържанието на писмо изх. № 1023-08-23#3/02.12.2022 г. на ТП на 2

НОИ – К. се установява, че ищецът е отправил искане за издаване на удостоверение за осигурителен стаж от осигурителя З. К. с правоприемник „А.“ АД, в резултат на което е констатирано, че липсва представляващ осигурителя. Посочено е в писмото, че при осъществен контакт с В. Д. – член на съвета на директорите с изтекъл мандат и представено обяснение, същият е нямал допир до архива и досиетата на работещите в дружеството, както и информация за местонахождението му.

От представеното по делото Решение № 33/17.06.2024 г. по т.д.

№44/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали се установява, че на основание чл. 252, ал.1, т.6, вр. с т.4 от ТЗ „А.“ АД е прекратено.

Видно от удостоверение изх. № 5506-08-3854#1/12.12.2024 г. на ТП на НОИ – К., издадено на основание чл.30, т.1, б.“г“ от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхранение на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от А. С. А. трудов/осигурителен стаж за периода 08.12.1975 г. – 01.06.1982 г., тъй като осигурителят З. К./„А.“ АД не е предал ведомости за заплати и трудовоправни документи.

Разпитани от първоинстанционния съд като свидетели са Б. Ю. М. и С.

М. С. (С. М. З.), от показанията на които въззивният състав ще обсъди само тези на втория свидетел, тъй като са допустими съгласно изискването на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР – представена по делото е трудова книжка на този свидетел, представляваща писмено доказателство относно това, че е работил при същия работодател през /част от/ периода, през който е положен претендираният стаж, докато по отношение на св. Б. М. липсват такива доказателства по смисъла на горепосочената разпоредба, поради което свидетелските му показания са недопустими.

Така в показанията си св. С. М. Б. сочи, че за времето от 1977 г. до 1979 г. е бил ****** в зърнени храни на ж.п.гара М., а ищецът А. С. А. – ******.

Свидетелят посочва, че след 1979 г. напуснал, а ищецът останал да работи, като не може да каже колко години преди него ищецът е работил, но свидетелства че го е заварил там.

При така установените обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предпоставка за допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР е да са налице доказателства, че осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство на съответното териториално поделение на НОИ липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР). Съобразявайки представеното удостоверение изх. № 5506-083854#1/12.12.2024 г. на ТП на НОИ – К. съдът приема, че е налице изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, тъй като същото е относимо към претендирания от ищеца стаж и удостоверява, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания от ищеца трудов/осигурителен стаж за периода 08.12.1975 г. – 01.06.1982 г., с оглед на което искът е допустим и следва да се разгледа по същество.

Така в производството ищецът не е доказал пълно и главно твърдението 3 си, че е придобил трудов стаж при прекратения работодател без правоприемник в исковия период или частично. Независимо, че в показанията си (макар с известни колебания) св. Б. сочи съвпадащ период – от 1977 г. до 1979 г., представляващ част от исковия такъв, в който твърди да е работил заедно с ищеца, то това обстоятелство не се установява с достатъчна степен на сигурност, обосноваваща неговата безспорност, тъй като твърденията на ищеца са за месторабота в бившия З. К., докато свидетелят сочи, че ищецът е работил при него в зърнен склад на ж.п. гара М.. Други, еднопосочни с показанията на св. Б. доказателства, не са представени от ищеца, поради което следва да се приеме принципът от римското право: „Един свидетел не е свидетел“. С оглед на изложеното, предявеният за разглеждане иск се явява недоказан и следва да се отхвърли.

До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.

Водим от горното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 102/14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 581/2024 г. по описа на Районен съд – М..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Кърджали, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20255100500218 по описа за 2025 година С Решение рег. № 102/14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 581/2024 г. по описа на Районен съд – М., е отхвърлен предявеният от А. С. А. против Териториално поделение на Националния осигурителен институт – К. иск за признаване на трудов и осигурителен стаж за времето от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г. в бившия З. (З.) К. на длъжностите, които е заемал преди и след посочения период при условията на III категория труд, като неоснователен и недоказан.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца А. С. А. чрез представителя по пълномощие адв. А. С. от АК – К., с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди, че като писмено доказателство по делото е представил трудова книжка с тогавашните си български имена, от съдържанието на която се установявало, че през периода от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г. е работил в З. К. на различни длъжности, но която съдът не обсъдил в решението си. Изтъква, че от показанията на разпитаните по делото св. Б. М. и св. С. Б. се установявало, че бил ****** в З.

К. през процесния период, като св. Б. М. посочвал, че през 1977-1981 г. се виждали по повод трудовите им задължения, а св. С. Б. му бил началник през 1977-1979 г. Въз основа на събраните по делото доказателства счита, че искът му е безспорно доказан и като такъв следвало да бъде уважен, а не отхвърлен с мотиви, че не е представил изискуемите по чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗУТОССР 1 писмени доказателства, а показанията на разпитаните по делото свидетели, че е полагал труд от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г. в З. К., не били относими. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият Териториално поделение на Национален осигурителен институт – К., не е представил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът А. С. А., чрез своя представител по пълномощие адв. А. С. от АК – К., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание въззиваемият ТП на НОИ – К., чрез ****** си С.

Я., оспорва жалбата като неоснователна.