Решение № 4264 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4264 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100504147 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20074272 от 12.01.2023 год., постановено по гр.дело №23618/2021 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 с-в е: признато за незаконно и отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Ж. В. Н., ЕГН ********** от гр. София, извършено със Заповед № 3/09.03.2021 г. на управителя на „Т. Т.С." ООД, с ЕИК ******* с посочено основание по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ; възстановен е, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, Ж. В. Н., ЕГН ********** от гр.

София, на заеманата от него преди уволнението длъжност „Технически организатор" с код по НКПД 41102007 при „Т. Т.С." ООД, с ЕИК *******; осъден, на основание чл.344, ал.1, т.З вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, „Т. Т.С." ООД, с ЕИК *******, да заплати на Ж. В. Н., ЕГН ********** от гр. София, сумата от общо 740,00 лв., от която сума 665.00 лв., представлява обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат на уволнението, дължимо за периода от 09.03.2021 г. до 12.04.2021 г., а 75,00 лв. представлява обезщетение, съставляващо разликата в получаваното ОТВ при новия работодател и получаваното ОТВ на длъжността, от която незаконно е бил уволнен, дължимо за периода от 13.04.2021 г. до 09.09.2021 г.; осъден на основание чл.128, т.2 от КТ „Т. Т.С." ООД, с ЕИК *******, да заплати 1 на Ж. В. Н., ЕГН ********** от гр. София сумата от общо 1672, 24 лв. /нетен размер/, представляваща сбор от дължимите и незаплатени трудови възнаграждения за периода от м.12.2020 г. до 09.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 г. до окончателното плащане на сумата; осъден на основание чл.224, ал.1 от КТ „Т. Т.С." ООД, с ЕИК *******, да заплати на Ж. В. Н., ЕГН ********** от гр. София сумата от 60,21 лв. /нетен размер/ представляваща дължимо обезщетение за неизползван размер на платен годишен отпуск за 2021 г., съразмерно на отработеното време до датата на уволнението; отхвърлени са като неоснователни исковете по чл. 226, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, предявени от Ж. В. Н., ЕГН ********** против „Т. Т.С." ООД, с ЕИК ******* за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението да отпише ищеца от Регистъра по чл. 15 от Наредба № 32 от 16.12.2011 г. в резултат на което ищеца не е получил сумата от общо 3 285,00 лв., представляваща възнаграждение по оферта за работа за по-високо платена длъжност „Председател на комисия по ГТП" по вина на ответника.

Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника „Т.

Т.С." ООД с изложени доводи за неправилност, поради необоснованост.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е налице соченото основание на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ- безвиновно неизпълнение на трудовия договор, което се дължи на обективна липса на качества на служителя. Поддържа, че липсващите качества у служителя не е следвало да бъдат посочени от работодателя в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Посоченото основание за уволнение е израз на потестативното субективно право на работодателя да прекрати трудовия договор с едностранно писмено волеизявление по причина у работника или служителя.

Поддържа, че СРС е нарушил процесуалните правила, тъй като не е допуснал събиране на доказателства за установяване липсващите знания, умения и качества у работника.

Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни. Претендира и присъждането на направените разноски.

Ответникът по жалбата Ж. В. Н. оспорва същата, като неоснователна. Поддържа, че в издадената заповед за уволнение на посоченото основание не са посочени липсващите знания, качества и умения у служителя, който съществен пропуск не може да бъде преодолян с посочването им в хода на процеса. Събирането на доказателства за факти и обстоятелства, които работодателят не е посочил в мотивите на издадената заповед е недопустимо.

Моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждането на разноски.

2

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и в този смисъл се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ- за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 60,21 лв.; с правно основание чл.226, ал.1, т.1 и т.З от КТ и с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ.

По установените от първата инстанция факти не се спори и настоящия състав намира, че фактическите констатации на СРС са правилни и обосновани.

В производството не е спорно и е установено чрез представените пред първата инстанция доказателства, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на трудов договор № 4, сключен на 18.12.2019 г., по който ищецът се съгласил да изпълнява длъжността „Технически организатор". Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 3 от 09.03.2021 г. с посочено правно основание по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, след отправено предизвестие, при липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.

Установено е, че трудовото правоотношение е прекратено, с изтичането на 30 3 дневното предизвестие, считано от 09.03.2021 г., като прекратяването е било удостоверено в издадената от работодателя Заповед № 3/09.03.2021 г., връчена на ищеца на 10.03.2021 г.

В представеното по делото предизвестие от 08.02.2021 г. и заповед за прекратяване на трудов договор № 3/09.03.2021 г. е извършено позоваване цифром и словом на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, така както е вписано в КТ, като работодателят не е посочил изрично кои точно и какви качества липсват на ищеца за ефективно изпълнение на трудовите му задължения.

С подадения пред първата инстанция отговор на исковата молба ответника е посочил, че на ищеца му липсват „необходими познания по конструкцията на автомобила", което било пряко свързано с длъжността му на „Технически организатор"/Диагностик, моторно превозно средство", за която длъжност му била и връчена длъжността характеристика. Последната /длъжността „Диагностик, МПС/ Технически организатор" с код по НКПД 41102007/ е представена пред първата инстанция с отбелязване за връчване на ищеца при постъпването му на работа на 19.12.2019 г.

За да уважи предявените искове СРС е приел, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено незаконосъобразно, тъй като в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не са посочени конкретно, подробно и ясно качествата, които ищеца не притежава за заемане на длъжността „Технически организатор"/Диагностик, моторно превозно средство". В допълнение, съдът е формирал изводи, за това че при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради липса на качества на работника/служителя, за да може съдът да извърши контрол относно законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, следва в заповедта за уволнение да са очертани фактическите основания, мотивите, които са обосновали преценката на органа на работодателска власт, че ищецът не притежава съответните качества за ефективно изпълнение на възложената му работа.

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд.

Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна.

Доводите на въззивника, че в заповедта за уволнение не следва да бъдат посочени конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които служителят е уволнен са неоснователни.

Субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно 4 право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие - "липсата на качества за изпълнение на работата".

Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.

Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа).