Определение № 155 от 27.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив , 27.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500416 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р.К. против определение № 147/12.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1131/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІ гр.с. Жалбоподателката твърди, че определението е недопустимо и/или неправилно поради това, че е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го обезсили или го отмени изцяло и да върне делото на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество.

Претендира направените пред настоящата инстанция разноски и тези пред предходните съдебни инстанции.

Ответникът по частната жалба „Б. Д.“ АД – С. счита, че тя е недопустима, а по същество неоснователна и необоснована, поради което моли съда да я остави без разглеждане като недопустима, а в случай, че я разгледа по същество, да потвърди обжалваното определение. Моли да му бъдат присъдени по делото пред първата и настоящата инстанция, в т.ч. възнаграждение за защита от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.

1

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната редовност, но тя е частично НЕДОПУСТИМА.

Със заповед № 895/01.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1295/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд – ІІІ бр.с., е разпоредено длъжникът Р. В. К. да заплати на кредитора „Б. Д.“ ЕАД – С. 1 223,34 лв. неплатена главница по договор за кредит № ********** г., 490,71 лв. лихва за периода 22.09.2015 г. – 27.01.2017 г., 86,49 лв. санкционираща лихва за периода 22.09.2015 г. – 27.01.2017 г. и 120 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда /27.01.2017 г./ до окончателното погасяване, 25 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На 10.11.2020 г. е постъпило възражение от Р.В. Х., която съдът приема, че е лице, идентично с Р. В. К. поради съвпадение на ЕГН-то им като основен индивидуализиращ белег, за недължимост на сумата.

Районният съд е изискал от ЧСИ К. П. информация за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, като от изпратената такава и известие за доставяне е видно, че тя е била получена лично от К. на 05.12.2017 г.

С разпореждане от 23.12.2020 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и му е указал, че ако не представи доказателства да е предявил иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

На 11.02.2021 г. е постъпила молба от „Б. Д.“ ЕАД – С., в която се заявява, че не са налице предпоставките на чл. 415 от ГПК, тъй като на длъжника е била връчена редовно покана за доброволно изпълнение, той не е възразил в срок и заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила.

2

С определение № 261494/25.02.2021 г. на основание чл. 253 от ГПК съдът е отменил разпореждането си от 23.12.2020 г. и е върнал възражение вх.

№ 278697/10.11.2020 г., подадено от Р.К..

Против това определение е подадена частна жалба от Р.К., като в нея се твърди, че определението е недопустимо и/или неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и процесуални норми, поради което се иска то да бъде обезсилено или отменено и се претендират разноски, като по тази частна жалба е образувано ч.гр.д. № 1131/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІ гр.с.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Р.К. против определение № 261494/25.02.2021 г. по гр.д. № 1295/2017 г. на Пловдивския районен съд в частта, в която е отменено на основание чл. 253 от ГПК предходно разпореждане от 23.12.2020 г. по същото дело, с което на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и че ако не представи доказателства да е предявил иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена, като е прекратено производството в тази част, и е оставена без уважение частната жалба на Р.К. против същото определение в частта, в която е върнато възражение вх. № 278697/10.11.2020 г.

Определението на окръжния съд в частта, в която е оставена без уважение частната жалба на Р.К. против определение № 261494/25.02.2021 г. в частта, в която е върнато възражението й с вх. № 278697/10.11.2020 г., не подлежи на обжалване /т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което в тази част подадената пред настоящата инстанция частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение на жалбата в частта, в която тя е оставена без разглеждане досежно определението в частта, в която е отменено на основание чл. 253 от ГПК предходно разпореждане от 23.12.2020 г., с което на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви 3 иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и че ако не представи доказателства да е предявил иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена, като е прекратено производството в тази част, тя е допустима, но е неоснователна.

Обжалваното определение в тази част е допустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в кръга на правомощията му, по искането и в границите, в които е сезиран.

В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК е посочено изчерпателно кои актове на съда /разпореждания и определения/ подлежат на обжалване, като процесното не попада в приложното поле на тази правна норма, тъй като то не прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му не е предвидено в закона.

Ето защо правилно окръжният съд е оставил без разглеждане частната жалба на К. в тази част и е прекратил производството по делото по нея, определението му в тази част е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ответника по жалбата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Предвид гореизложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. О, № * /чрез адвокат Н.П./ частна жалба вх. № 2794/25.05.2021 г. против определение № 147/12.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1131/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІ гр.с., в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на Р. В. К. против определение № 261494/25.02.2021 г. по гр.д. № 1295/2017 г. на Пловдивския 4 районен съд в частта, в която е отменено на основание чл. 253 от ГПК предходно разпореждане от 23.12.2020 г. по същото дело, с което на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и че ако не представи доказателства да е предявил иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена, като е прекратено производството в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. В. К., ЕГН

**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. О, № * /чрез адвокат Н.П./ частна жалба вх. № 2794/25.05.2021 г. против определение № 147/12.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1131/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІ гр.с., в частта, в която е оставена без уважение частната жалба на Р. В. К. против определение № 261494/25.02.2021 г. по гр.д. № 1295/2017 г. на Пловдивския районен съд в частта, в която е върнато възражение с вх. № 278697/10.11.2020 г., КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 416/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в тази част.

ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. О, № * /чрез адвокат Н.П./ да заплати на „Б. Д.“ АД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № **, ЕИК ****** сумата 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5