Определение № 224 от 17.12.2020, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. гр. Видин , 09.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

В.В.

А.П.

В.М. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20201300500382 по описа за 2020 година э

Делото е образувано по въззивна жалба от „** „ЕООД-гр.С., ЕИК : *** против решение № 79/17.02.2020 по грд № 3613/2017 по описа на ВРС , с което е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено по отношение на Д. К. Т. от с.П., община В., че „** „ЕООД-гр.С. има вземания спрямо Т. за сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-12.04.2017 до изплащане на вземането като НЕОСНОВАТЕЛЕН., КАТО обезсилва Заповед № 909-РЗ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.04.2017г.

С протоколно определение от 27.10.2020 е даден ход на делото по същество.

В срока за произнасяне с решение, ВОС намира, че са налице условията за прекратяване на производството е връщане на делото на Рс-Видин за произнасяне по предявения насрещен иск.

Видно от данните по гр.д № 3613/2017г, на 07.03.2018г Д. К. Т. от с.П., община В., е предявила насрещна искова молба против „** „ЕООДгр.С., за сумата 2500 лв., възнаграждение по неформален граждански договор.

1

Във връзка със същия е постъпил отговор от насрещната страна, а ВРс го е приел за съвместно разглеждане с протоколно определение от 27.06.2019г.

Видно от данните по делото ВРС не се е произнесъл по насрещния иск нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл.250 ГПК, решението подлежи на допълване при условие, че съдът не се е произнесъл с диспозитива по цялото искане на съответната страна. С искането се определя предмета на делото, който по съществото си представлява спорното материално право. В правната доктрина и съдебната практика никога не е имало съмнения, че в случаите, когато са предявени иск и насрещен иск за парични вземания, съдът дължи произнасяне с решението си както по първоначалния, така и по насрещния иск. Това означава (предвид и разясненията, дадени в мотивите към т. 18 от тълкувателно решение (ТР) № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС), че съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив на съдебното решение относно основателността/неоснователността на всеки един от исковете за парични вземания, с които е сезиран – първоначален и насрещен, като го уважи (постановявайки съответния осъдителен или установителен диспозитив в зависимост от вида на иска) или го отхвърли изцяло или частично.

С оглед горното, настоящето дело следва да бъде прекратено и делото върнато на ВРс за произнасяне по предявения насрещен иск.

Водим от горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд 382 от 2020 по описа на ВОС.

Връща делото на районен съд-В. за произнасяне по насрещна искова молба от Д. К. Т. от с.П., община В. против „*** „ЕООД-гр.С., за сумата 2500 лв., възнаграждение по неформален граждански договор.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3