Акт № 289 от 02.11.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. С., 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Илка Й. И.а като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно гражданско дело № 20262200500411 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от двете страни в производството, против Решение № 503/29.05.2026 г. на С. районен съд, с което, С. Д. В. е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, гр. С., на основание 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3097,82 € /три хиляди деветдесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/, представляваща изплатено от застрахователното дружество обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ на собственика - Дирекция УССД – МВР, за вреди по лек автомобил, настъпили при ПТП на 10.05.2023 г., в гр. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2025 г., до окончателното й изплащане. С решението искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 3097,82 евро до пълния предявен размер от 6195,63 евро. Със същото решение ответникът е осъден, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 738,91 евро, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв.М. Д., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл. 38 ЗАдв., сумата 400 евро представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство С. Д. В. чрез адв. М. Д., с която се иска отмяна на решението в частта, с която е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 3097,82 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до 1 окончателното изплащане. Втората въззивна жалба е подадена от ищцовото дружество ЗД „Б.И.“ АД, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта в която е отхвърлен иска за сумата над 3097,82 евро до пълния предявен размер от 6195,63 евро. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на нито една от страните по двете въззивни жалби.

Във въззивната си жалба, С. Д. В. чрез пълномощника адв. М. Д. посочва, че първоинстанционното решение, в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че В. е извършител на процесния деликт и че служителят на МВР К. е допринесъл за настъпването на произшествието при съпричиняване в размер на 50%. Твърди се, че тези изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства, включително заключението на САТЕ и свидетелските показания. Поддържа се, че произшествието е причинено от водача на полицейския автомобил чрез движение с превишена скорост и изпускане на контрол върху автомобила, като между двата автомобила не е настъпило съприкосновение и В. не е допринесъл за настъпването на произшествието. Сочи се, че липсват основания да му бъде вменена вина за настъпилото ПТП. Иска се, на основание чл. 271 ГПК, отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявените от ЗД „Б.И.“ АД искове. Претендират се направените пред двете инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Втората въззивна жалба е подадена от ЗД „Б.И.“ АД, чрез пълномощника адв. М. Г., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 3097,82 евро до пълния предявен размер от 6195,63 евро. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е приел наличие на съпричиняване от страна на водача на служебния автомобил „Ш.“. Твърди се, че водачът на автомобила на МВР е изпълнявал служебните си задължения и е целял да спре ответника С. В., който се е опитвал да избяга от органите на реда. Сочи се, че служебният автомобил се е движил с включен светлинен и звуков сигнал и като автомобил със специален режим на движение е имал право да превиши разрешената максимална скорост. Поддържа се, че поведението на С. В. е станало причина за предприетото преследване и е създало предпоставките за настъпване на ПТП, докато служителите на МВР са изпълнявали служебните си задължения.

Излага се, че дори да се приеме наличие на съпричиняване от страна на водача на автомобила „Ш.“, определеният от първоинстанционния съд принос от 50% е завишен и следва да бъде значително по-нисък. В жалбата се сочи още, че с Решение постановено по АНД № 1118/2023 г. на Районен съд – С. е отменено наказателното постановление, издадено на водача на автомобила „Ш.“ – Ц. К., с което му е било наложено административно наказание за движение с превишена скорост при процесното ПТП. Позовава се и на съставения протокол за ПТП, според който водачът на автомобила „М. S320“ е отнел 2 предимството на автомобила „Ш. Р.“, като е навлязъл частично в съседната пътна лента и го е принудил да премине през бордюрите на кръстовището.

Оспорва се и преценката на заключението на вещото лице, като се поддържа, че същото следва да бъде обсъдено наред с останалите доказателства по делото. Иска се отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен искът за сумата над 3097,82 евро до пълния предявен размер от 6195,63 евро, и постановяване на ново решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноските, сторени пред двете инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът С. Д. В., редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител по пълномощие – адв.М. Д., който поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на дружеството. Моли да се отмени решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част като неоснователно и незаконосъобразно и да се отхвърли изцяло предявеният от ЗД „Б.И.“ иск, като се присъдят направените по делото разноски. Развива аналогични с изложените в жалбата съображения. Претендира разноски за адв,възнаграждение по чл.38 от Задв. и прави искане за прекомерност на възнаграждението на адвокатката на дружеството.

В с.з. въззивното дружество ЗД „Б.И.“ АД, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили молба и становище.

Молбата е подадена от процесуалният представител по пълномощие адв. М. Г., в която моли да бъдат присъдени направените съдебни разноски и адв. възнаграждение с включено ДДС. Становището е подадено от адв. Ц.

Д.,преупълномощена от адв. Г. в което заявява, че поддържа въззивната жалба както и исканията и твърденията направени в нея. Моли за присъждане на адв.възнаграждение и държавна такса за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на другата страна.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването - и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Въззивният съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е 3 пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.

Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск, предявен от „Б.И.“ АД против С. Д. В. за заплащане на сумата от 6195,63 евро, представляваща претендирано вземане за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на служебен полицейски автомобил „Ш. Р.“ при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.05.2023 г. в гр.С., намиращ правното си основание в чл. 500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ.

С оглед изложените обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеното искане за съдебна защита първоинстанционният съд правилно е определил предмета и параметрите на правния спор, като е дал съответстваща на твърдяното накърнено материално право правна квалификация на предявения иск. В изпълнение на задълженията си по чл.146 ГПК е изготвил доклад по делото, в който е очертал спорните обстоятелства и е разпределил доказателствената тежест между страните, като по доклада не са направени възражения. След обсъждане на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че противоправното поведение на ответника се намира в причинна връзка с настъпилите имуществени вреди, но за тяхното причиняване е допринесъл и водачът на увреденият полицейски автомобил, поради което е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и е намалил дължимото обезщетение с 50%.

Въз основа на тези изводи е уважил предявения иск до размера на 3097,82 евро, като го е отхвърлил за разликата до пълния претендиран размер от 6195,63 евро.

Въззивния съд споделя крайните правни изводи на районния съд, като във връзка с наведените в жалбите оплаквания намира следното.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.05.2023 г. в гр. С. ответникът С. Д. В., управлявайки лек автомобил „М. S320“, не се е подчинил на подаден от полицейските органи звуков и светлинен сигнал за проверка и е осуетил извършването й, като е предприел бягство, в последствие на което е започнало преследване със служебен полицейски автомобил „Ш.

Р.“, управляван от полицейски служител Ц. К. с поС.но включен светлинен и звуков сигнал. Поради навлизане с несъобразена скорост в кръгово кръстовище в района на бул. „Б.Ш.“, полицейският автомобил е загубил напречна устойчивост и се е ударил в бордюрите на вътрешния остров, вследствие на което са настъпили процесните имуществени вреди. Между двата автомобила не е осъществен физически контакт. С одобрено споразумение по НОХД № 1737/2023 г. по описа на Районен съд – С., ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, изразяващо се в противоправно възпрепятстване на орган на властта при изпълнение на служебните му задължения. Съгласно чл. 300 ГПК, този съдебен акт, имащ последиците на влязла в сила присъда, е задължителен за гражданския съд, относно извършването на деянието, неговата 4 противоправност и вината на дееца. Задължителната му сила обаче не обхваща автоматично механизма на процесното ПТП и причинната връзка между противоправното поведение и конкретните имуществени вреди, които подлежат на самостоятелно установяване в настоящото производство.

Установените по делото обстоятелства относно управлението на моторното превозно средство след употребата на упойващи вещества и без необходимата правоспоспособност са относими към специалните основания за регресен иск по чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ. Наличието на тези предпоставки обаче не освобождава застрахователя от задължението да установи отговорността на ответника за конкретното увреждане, доколкото регресното право предполага изплатеното обезщетение за вреди, за които застрахования водач отговаря.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на ЗД „Б.И.“ АД, че районният съд не е съобразил установения механизъм на пътнотранспортното произшествие, като не е възприел отразеното в протокола за ПТП обстоятелство, че водачът на автомобила „М. S320“ е навлязъл частично в съседната пътна лента и е отнел предимството на полицейския автомобил „Ш.