Решение № 35 от 24.04.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

24.04.2023 град

Кърджали

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

05.04.2023 година

В открито съдебно заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ и при участието на

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева от Окръжна прокуратура

- Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

1 по описа за

2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от

ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В.Б.Б., с посочен адрес: ***, подадена против Решение №98 от 27.04.2022 год., постановено по

АНД

№330/2022 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата касаторът заявява, че обжалва посоченото решение на Районен съд – Кърджали, като изразява несъгласие по няколко въпвроса. Твърди най-напред, че нарушението било заснето с непрофесионална камера, а не с каквато трябвало да бъде в случая – тричотка/каквото и да означава този термин/, поради което не бил сигурен, че се отнася за неговата кола. Заявява на следващо място, че не бил видял да има обозначение за видеонаблюдение в този участък. Твърди също, че размерът на глобата от 400 лева не съответства на нарушението. В жалбата касаторът заявява, че бил професионален шофьор от *** години и никога не бил допускал нарушение за превишена скорост, като сочи, че колата му е „Рено Сценик” на *** год. и е била тромава, за да развие такава висока скорост, а той в града не карал с повече от 50 км/час и бил сигурен, че става въпрос за някаква грешка.

Предполага, че някой до него е минал с голяма скорост, но било отчетено за неговата кола. Предвид това, с жалбата моли да бъде отменена наложената му с електронния фиш глоба.

Редовно призован за съдебното заседание, след продължително издирване и неколкократни посещения на посочения от него в жалбата му адрес, от призовкар при АдмС

– *** и от полицейски служители от *** Районно управление - ***, касаторът В.Б. от ***, се явява лично, като заявява, че поддържа подадената жалба. В съдебно заседание твърди също, че по делото нямало снимков материал, удостоверяващ номера на камерата до колата, а именно - каква е била камерата

- камера ARH CAM S 1 или мобилна камера за скорост Cordon - М. Според касатора, това доказвало, че няма разделителна способност и не ставало ясно, дали може да се каже, че се отнася за неговата. Моли съда да отмени обжалваното решение на Pайонен съд - Кърджали и да отмени и атакувания електронен фиш.

Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно уведовен от съдебно заседание чрез процесуалния си представител, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че решението на Районен съд – Кърджали е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила, тъй като в него подробно е описано изпълнението на процедурата по установяване на нарушението спрямо скоростта за движение, по специалния ред с камера за регистрация на такова нарушение. Счита, че описаните подробни детайли в обжалваното решение съответстват на наличните писмени доказателства по делото и че електронният фиш е издаден правилно и законосъобразно, поради което и

Районен съд – Кърджали го е потвърдил.

Отново предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Кърджали.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно основание е неправилно приложение на материалният закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното

Решение №98 от 27.04.2022 год., постановено по АНД №330/2022 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на В.Б.Б., с посочен адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено наказание

„глоба”, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, на 18.02.2022 год., в 11:23 часа, в ***, на бул.„***”, до ***, в посока на движение от *** към ***, извършено с МПС - лек автомобил, марка „Рено Меган Сценик”, с Рег. №***.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 18.02.2022 год. се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с АТС №***, което било позиционирано на бул.„***”, до ***”, където е въведено ограничение на скоростта от 50 км/час за населеното място. В 11:23 часа на 18.02.2022 год. бил заснет движещ се в посока от *** към ***, лек автомобил, марка „Рено Меган Сценик”, с рег.№ ***, със скорост 85 км/час, при ограничение от 50 км/час. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на касатора в настоящото производство – В.Б. от ***, с ЕГН **********, като собственик, на когото е регистрирано описаното МПС. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 82 км/час - превишаване с 32 км/час, съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това, дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Посочил е, че в процесния случай нарушението е констатирано в град Кърджали, за което се отнася ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/час и тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 32 км/час, приложена е санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до 40 км/час и че следователно, деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е приел, че обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя е посочено като нарушител в качеството на собственик, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението и че жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП, поради което следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.

При извършената служебна проверка съдът не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Посочил е, че изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е пояснение, което се отнася за процедурата по издаването на електронния фиш, а не до установяването на нарушението с техническото средство и че не е необходимо самото нарушение да е установено в отсъствие на контролен орган. На следващо място, съдът е посочил, че чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено с техническо средство или система, без да е конкретизирано дали същото следва да е стационарно или мобилнои че законодателната промяна в ЗДвП настъпила като след с изменението в закона се предвидила възможността, електронен фиш да се издаде и когато нарушението е установено с мобилно техническо средство, а последното било включено в обхвата на автоматизирано техническо средство по смисъла на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, приложим във вр. с чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че към момента законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш, както когато нарушението е установено посредством стационарно техническо средство, така и когато е установено с мобилно такова. На следващо място, районният съд еотбелязъл, че за целта е издадена и нарочна Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и че контролният орган в патрулния автомобил по никакъв начин не оказва въздействие върху процеса на установяване и заснемане на нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от мобилната система. Съдът е посочил, че по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Съдът е приел, че няма основание да не кредитира приложената по делото разпечатка на снимка, заснет с преносима система за контрол на скоростта на МПС, тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес и че именно посоченият клип доказва, че автомобилът „Рено Меган Сценик”, с рег.№*** , се е движил със скорост 85 км/час при ограничение от 50 км/час, на посочените в електронния фиш дата, час и място. Съдът е отбелязъл също, че посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/час, тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, във вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

На следващо място, районният съд е приел, при съставянето на ЕФ са спазени всички изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението/ОДМВР - Кърджали/, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане и че сред тези реквизити, на които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш, не са предвидени име, длъжност, компетенции и подпис на лицето, издало фиша, както и датата на неговото издаване. Съдът е отбелязъл също, че макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Посочил е също, че няма изискване последният да има реквизитите на наказателно постановление, така, както са изброени в чл.57 от ЗАНН и че АНО е занижил регистрираната от АТС скорост с 3 км./час, според методическите указания за работа с АТС.