Решение № 173 от 14.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000778 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Европроект“ ЕООД, с която обжалва решение № 722 от 05.06.2023 г., постановено по т. д. № 1 858/22 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, с което съдът е осъдил „Европротект“ ЕООД да заплати на „ИМАО електрик“ с.р.о по иск с правно основание чл.

81, т. 2, вр. т. 1, вр. чл. 49, ал. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 година сумата от 13 760 евро - получена по три броя проформа - фактури от 17.10.2021 г., 18.10.2021 г. и 26.10.2021 г., във връзка с развален договор за международна продажба на стоки, заедно със законната лихва от 13.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3 176.48 лв. - разноски по делото.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, тъй като предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът е в трайни търговски отношения с ответното дружество „Европротект“ ЕООД, произтичащи от търговски сделки - търговски продажби на стоки, който договор по смисъла на националното законодателство е неформален такъв, като комуникацията помежду им се водела по електронна поща, като в тази връзка инвокира твърдения, че по делото не са представени никакви доказателства за трайни търговски отношения между ищеца и 1 посочения ответник. Твърди, че съдът неправилно е приел, че на 18.10.2021 г. ищецът е превел по банковата сметка на продавача „Европротект“ ЕООД сума в размер на 6 400 евро за закупуване 4 000 кг алуминиев, неизолиран проводник, съгласно проформа фактура № Р000171021/17.10.2021 г. и 1 360 евро за закупуване на 800 кг. алуминиев изолиран проводник, съгласно проформа фактура № Р000181021/18.10.2021 г., като едновременно с това твърди, че срокът на доставка е 35 седмици и и че ответника не е доставил проводниците в срок. Релевира възражения, че приложение намира Регламент № 1215/12 (Брюксел 1а), както и че искът е предявен при спазване на общата компетентност по чл. 4.1. от Регламент № 1215/12 и макар да касае вземане изходящо от договор за продажба, ищецът не се е възползвал от алтернативата на чл. 7. Твърди, че доколкото и двете страни по договора са държави - членки на ЕС, то относно договорните им отношения са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) 593/2008 (Рим I), съгласно чл. 25 от същия не се засяга прилагането на международни конвенции, по които, към датата на приемането му, една или повече държави-членки са страна и които предвиждат стълкновителни норми, отнасящи се до договорни задължения. В тази връзка твърди, че след като мястото на управление на ищеца е в гр. София, България, то приложимото материално право към процесиите продажби е материалното право на Република България. В последния абзац от тези доводи твърди, че приложимия нормативен акт е Конвенцията на ООН. Оспорва изводите на съда относно възприетото, че сключването на договор за доставка на описаните общо 8 000 кг. неизолиран кабел и 800 кг. изолиран кабел между страните се установява от представените по делото три броя проформа - фактури, издадени от ответника като продавач, доколкото носят подпис на негов представител и печат на дружеството, от съставената от ответника като продавач фактура, осчетоводена в неговото счетоводство, включена в дневниците за продажби, която е индиция за налични търговски взаимоотношения с ищеца, и от разменената електронна кореспонденция между страните.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че с оглед представеното удостоверение от банката, обслужваща ищеца, в което се установява извършените преводи на посочените суми като авансови плащания по три броя профрома - фактури по посочената в профрома фактура и в издадената от ответника фактура банкова сметка на ответника като продавач, както и от записките в счетоводството на ответника, от което е видно, че същият е отразил фактурата в съответните дневници, както и от посоченото в електронната кореспонденция „вие ще получите каквото сте платили – 4 000 кг. неизолиран кабел и 400 кг. изолиран кабел“ - писмо от 03.02.20 г. Твърди, че съдът неправилно е приел, че в становището си по иска ответникът не оспорва получаването на исковите суми, а само се възпроизвеждат твърденията в ИМ, доколкото в тежест на ищеца е да докаже основателността на предявения иск. Оспорва възприетото от съда, че в съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че не може да отговори дали страната е получила плащане, като уточнява, че процесуалния представител на ответника в ОСЗ е заявил, че не е свидетел по делото и е недопустимо съдът да му задава такъв въпрос, тъй като съдът не е адвокат на ищеца по делото. Твърди, че от представеното в хода на производството извлечение от банковата сметка на ищеца не се установява по никакъв начин плащане на твърдяната 2 искова претенция, като твърди, че не е получавал посочените в ИМ парични суми, както и че от събраните в хода на производството доказателства, както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, не бе установено банковата сметка на ответното дружество да е заверена с процесиите суми, както и че ищецът в хода на производството не доказа факта на заверка на банковата сметка на ответника с процесиите суми. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение.

Ответникът „ИМАО електрик“ с.р.о. оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на фактите по делото. Оспорваме твърдението на въззивника, че не са налице трайни търговски отношения между страните.

Кореспонденцията е била осъществявана от С. С. чрез имейл адрес [email protected], който е електронният адрес на друго търговско дружество - „Еннсер" ООД. С. С. е едноличен собственик и управител на капитала на „Европротект“ ЕООД, същият е управител и на „Еннсер" ООД, а двете дружества имат общ адрес на управление и се явяват свързани лица.

Твърди, че договаряните количества и цени по имейл отговарят на зададените като описание в съдържанието на фактурите, поради което ирелевантно се явява дали имейл адресът е [email protected] или друг, тъй като обвързващи са фактурите с издател „Европротект“ ЕООД и плащанията, извършени по тях. Релевира възражения, че твърдението на въззивника, че не е получил посочените в исковата молба суми не отговаря на обективната истина и не съответства на събраните по делото доказателства. В тази връзка цитира практика на ВКС, която безпротиворечиво приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, както и че трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за продажби на „Европроект“ ЕООД, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Твърди, че въззивника в нито един момент на първоинстанционното производство не е навел твърдения и не е поискал събиране на доказателства за това дали плащането е получено, нито е оспорил получаването на процесиите суми. Напротив, оспорвал е само проформа фактурите, представени от въззиваемото дружество „ИМАО електрик“ с.р.о. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 722 от 05.06.2023 г., постановено по т. д. № 1 858/22 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, съдът е осъдил „Европротект“ ЕООД да 3 заплати на „ИМАО електрик“ с.р.о по иск с правно основание чл. 81, т. 2, вр. т. 1, вр. чл. 49, ал. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 година сумата от 13 760 евро - получена по три броя проформа - фактури от 17.10.2021 г., 18.10.2021 г. и 26.10.2021 г., във връзка с развален договор за международна продажба на стоки, заедно със законната лихва от 13.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3 176.48 лв. - разноски по делото.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото (извлечение от търговския регистър на Окръжен съд в Тречин, Словашка република), че ищцовото дружество е регистрирано като ООД с наименование „Имао електрик“ под номер 19842/R, със седалище Поважка Бистрица, ПК 1701, Словакия.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество и негов управител е С. И. С., както и че ответното дружество е съдружник в дружеството „Еннсер“ ООД, чиито управител е С. И. С..

От представените по делото проформа фактури - с номера Р000171021 за доставка на алуминиева жица, 8 мм, без изолация, 4 000 кг, с единична цена 3.3 евро, обща цена 12 800 евро; с номер Р000181021/18.10.2021 г. за доставка на 800 кг. алуминиева жица, 8 мм, изолирана, с единична цена 3.40 евро, обща цена 2 720 евро, и проформа фактура Р000261021/26.10.2021 г. за доставка на 4 000 кг. алуминиева жица, 8 мм, без изолация, с единична цена 3 евро на кг., обща цена 12 000 евро се установява, че същите са издадени от ответника „Европротект“ ЕООД, носят подписа на служител на дружеството, а като клиент по всички е посочено ищцовото дружество. Видно от същите проформа фактури в тях са посочени условията за доставка и плащане - фактури са 50 % авансово плащане, и 50% плащане при доставка.

От представената по делото кореспонденция по електронна поща (в периода 25.11.2021 г. - 13.03.02.2022 г., разменена между Я. П., посочен като представляваш международна търговия, „Имао електрик“, с електронен адрес: ********** и С. С. [email protected] се установява, че С. С. е направил волеизявление, че „в края на месеца 14.12.20 и 21.12. ще бъдат направени две доставки с общо 4 000 кг. неизолирана и 800 изолирана жица“, както и че отговорил на въпрос на Я. П., че „към момента мога да ви потвърдя, че ще ви доставим всички количества по отворена проформа фактура поне 50 %., т.е. стоките ще бъдат доставени за преведените авансови суми“. В същата кореспонденция (писмо от 03.02.2022 г.) С. С. е посочил, че „независимо от ситуацията, вие ще получите каквото сте платили - 4000 кг. неизолиран кабел и 400 кг. изолиран кабел“, както и е посочил цени за бъдещи доставки.

От представените по делото две извадки от сметките на „Имао електрик“, както и от представената справка от Чехословашка търговска банка а.с се установява, че са преведени суми по банковата сметка, посочена във проформа фактурите като банкова сметка на продавача – 6 400 евро на 18.10.2021 г., 1 360 евро – на 18.10.21 г. и 6 000 евро 4 29.10.2021 г., а банката е удостоверила, че от сметката на платеца „Имао електрик“ с.п.о е изпълнила трите броя платежни нареждания с дати 18.10.2021 г., 18.10.2021 г. и 29.10.2021 г., като получател „Европроект“ ООД, BIC:********, номер на банкова сметка **********.

От заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, се установява, че вещото лице е работило въз основа на справка счетоводството на ответното дружество и се е запознала със справка за счетоводна статия 78 от 15.11.2021 г. на сметка 4112 ”клиенти”, фактура инвойс 2000004157/15.11.2021 г., дневник на продажбите за м. ноември 2021 г. уведомление за приемане на постъпили от „Европротект“ ЕООД, с V1N BG200724888 данни от справката-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за данъчен период ноември 2021 година, уведомление за приемане на постъпили от „Европротект“ ЕООД данни от VIES декларация за отчетен период ноември 2021 година е установило, че представените три броя проформа фактури,