Решение № 652 от 23.06.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Кюстендил, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520101265 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба с вх. №6215/12.07.2022 г., депозирана от З. А. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ж. к. „***“ 2, бл. ***, вх. “*”, ап. **, против Й. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ул. „***“ №**, с адрес за призоваване в с. ***, махала „***“ общ. *** и Т. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ул. „***“ №**, с адрес за призоваване в с. ***, махала „***“ общ. ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът притежава и владее в землището на с. В., махала „Й.“, общ. Н., обл. Кюстендил недвижим имот – източната половина на паянтова жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с. Ваксево, м. „Йовчовска“, oбщ. Невестино, област Кюстендил, съгласно скица №15-038626-19.08.2022 г. на СГКК – гр. Кюстендил, представляваща самостоятелен обект с жилищна площ от 40 кв. м., състояща се от кухня, мазе, в приземния етаж две стаи с тераса и външна стълба, на първия етаж, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ваксево, м. „Йовчовска“, общ. Невестино, обл. Кюстендил, съгласно скица № 15-038626/19.08.2022 г. на СГКК-Кюстендил, целият с площ от 1 460 кв. м., при съседи по скица: от двете страни улици, западната половина на паянтова жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с. Ваксево, м. „Йовчовска“, общ. Невестино, обл. Кюстендил, поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на с. Ваксево, м. „Йовчовска“, общ. Невестино, обл. Кюстендил, собственост на Й. К. С. и Т. К. С., като твърди, че владее част от поземления имот с площ от 1

300 кв. м. прилежаща територия около горепосочената част от къщата.

Ищецът твърди, че горепосоченият имот е придобит от него на основание наследствено правоприемство и давностно владение от 2020 г. Имотът бил придобит в наследство от наследодателя на ищеца - А. С. С., който го е придобил въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение от 1969 година насетне от своите наследодатели С. С. Д. и М. С. Д.. И към настоящия момент ищецът упражнявал фактическа власт върху имота.

През есента на 2021 г. Т. С. е поискала от ищеца последният да освободи имота. Въпреки настояването му ответника да представи документ, отразяващ право върху имота, такъв не бил представен.

Предвид изложените в исковата молба твърдения, ищецът моли съда да постанови решението си, като признае за установено, че З. А. С., ЕГН **********, е собственик на основание наследствено правоприемство и придобивна давност на източната половина от паянтова жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с. Ваксево, м. „Йовчовска“, общ.

Невестино, област. Кюстендил, съгласно скица №15-038626-19.08.2022 г. на СГКК – гр. Кюстендил, представляваща самостоятелен обект с жилищна площ от 40 кв. м., състояща се от кухня, мазе, в приземния етаж две стаи с тераса и външна стълба, на първия етаж, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ваксево, м. „Йовчовска“, общ.

Невестино, обл. Кюстендил, съгласно скица № 15-038626/19.08.2022 г. на СГКК-Кюстендил, целият с площ от 1 460 кв. м., при съседи по скица: от двете страни улици, западната половина на паянтова жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с.Ваксево, м. „Йовчовска“, общ.

Невестино, обл. Кюстендил, ПИ с идентификатори *** и *** по КККР на с. Ваксево, м. „Йовчовска“, общ. Невестино, обл.

Кюстендил, собственост на Й. К. С. и Т. К. С..

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез пълномощника си адв. Л.

В. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес в гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №35, са депозирали писмен отговор. Считат предявения иск за допустим, но неоснователен поради следните причини:

От изложената фактическа обстановка в исковата молба се установявало, че ищецът не притежава документи за собственост за процесния имот, като съгласно чл. 587, ал. 3 от ГПК нотариус следва да състави акт за собственост по наследство и давностно владение.

Освен това ищецът не представял документи, доказващи твърденията му за наследствено правоприемство. С оглед на това ответниците представят Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 9, том трети, рег. №3989, дело №409 от 2019 г., издаден от нотариус с район на действие – КнРС, както и скици за поземлени имоти. Видно от тези писмени доказателства било, че ответникът Й. К. С. е собственик на процесния имот и сградите в него.

2

Ищецът по никакъв начин не се легитимирал като собственик, поради което предявеният иск се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание, ищцовата страна поддържа иска, а ответниците го оспорват

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Съгласно Удостоверение за наследници с изх. №2989/05.06.2013 г., издадено от Община с. ищецът З. С. е наследник на починалия на 07.04.2000 г.

А. С.. Представени са данни, чрез удостоверение с №2159/22.08.2017 г., издадено от Община Н., че за махала Йовчовска, в с. Ваксево, където се намира процесният имот няма одобрен кадастрален план и регулационен план. Според удостоверение №2064/18.08.2022 г. издадено от Община Невестино, ищецът и неговият баща са заплащали данъци за сградата и земята в периода 02.09.1998 г. до 2015 г., а след това ищецът бил освободен от задължение да плаща данък. Сключен бил договор №198 от 18.08.2017 г. между ищеца и инж. К. А., по силата на който последният се задължил да изработи кадастрална карта за дворно място в землището на с. Ваксево, махала Йовчовска. Представени са писмени документи – фактури, квитанции и бележки за това, че ищецът имал задължения за ел. енергия за процесния имот – л. 52-54 от делото.

В нотариален акт №9 от 2019 г. на нотариус М. М., по силата на обстоятелствена проверка е признат Й. С. за собственик по наследство и давностно владение ПИ ***, находящ се в с. Ваксево, махала Йовчовска с площ 1460 кв. м., заедно с построената в този ПИ сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 99 кв. м., представляваща еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор *** с площ 79 кв. м. и сграда с идентификатор *** със застроена площ 60 кв. м. с предназначение друг вид сграда.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак – дубликат /л. 119 от делото/ ответниците са сключили граждански брак на 30.10.1976 г.

Страните са представили скица № 15-1280786-03.11.2022 г. от СГККгр. Кюстендил на процесния поземлен имот, в който е построена и процесната сграда.

Съгласно удостоверение с изх. №60/20.03.2023 г. издадено от кмета на с. Ваксево, в уверение на това, че наследодател на ищеца, съгласно декларация от 1956 г., е предоставил в ТКЗС Ваксево 1 /един/ декар в местността „под къщи в с. Ваксево. Приложено е съобщение от Община Невестино до З. С., че последният има задължения за данъци за недвижими имоти и битови отпадъци в с. Ваксево.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на 3 свидетелите И. С., Д. З., К. З. и И. С.. При тяхното изслушване напълно безпротиворечиво се установява, че процесният имот се е владял без прекъсване от бащата на ищеца, а след това и от последният. Сградата представлява къща близнак с дворно място, като визуално за свидетелите частта от сградата, чието признаване на собствеността се претендира от С. е в поддържан и добър вид, докато останалата част от къщата, за която се сочи, че се владее от ответниците е в занемарен вид. Свидетелите добавят, че живеят предимно в село Ваксево, познават процесния имот и регулярно минават покрай него във връзка с придвижването си в селото и нито веднъж и за четиримата изслушани свидетели не са установили ответниците да пребивават в претендираната част от двора или в източната половина на сградата. Всички сочат, че в двора към къщата близнак е имало ограда, която обособявала две самостоятелни дворни места и дворното място прилежащо към частта от къщата на ищеца дълги години имало зеленчукови и овощни насаждения. Оградата между двете дворни места била премахната в последните години. Нито един от разпитаните свидетели в обясненията си не посочи дори и бегла индиция ответниците да са проявили някакво поведение спрямо процесните имоти – източната част от къщата близнак и прилежаща част от двора към нея. Акцентирано беше, че притежаваната част от къща на ответниците е неподдържана, а самите те живеели в друга сграда в известна близост до нея. Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелите и намира изложените обстоятелства за достоверни, като прави впечатление дълготрайните наблюдения върху имота, в това число кой е участвал в строежа му, ремонти през годините, насаждения в двора, познанство с наследодатели и роднини на ищеца, лични възприятия спрямо ответниците, които също добре познават и т. н. За разлика от тях, лицата разпитани при изготвянето на нотариалния акт, индивидуализиран по-горе, който ответниците противопоставят на ищеца е по данни на лица, живущи в гр.

Благоевград и чийто словоред и структура на мисълта буди недоумение с еднаквостта си.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат.

Посочената обстановка съдът прие за безспорно установена на база събраните и преценени, както по отделно, така и в съвкупност, писмени и гласни доказателствени средства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявения установителен иск за собственост за допустим. Правният интерес от предявяването на иска е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за която съдът следи служебно. В случая наличието му се обуславя от действията на ответните страни по снабдяването им с нотариален 4 акт за собственост по обстоятелствена проверка и твърдението на ищеца, че те му оспорват правото на собственост. С тези действия безспорно се засяга правото на собственост на ищеца, като се създава несигурност по отношение на претендираното от него право. Ето защо искът следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска:

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск, този иск цели разрешаване на възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

С оглед разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Неговата защита в съдебното производство предполага посочване на основанието, на което се твърди, че е придобито, защото това очертава както предмета на спора, така и предмета на доказване, като в същото време е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Именно в рамките на посоченото придобивно основание може да се произнесе съдът и само по него се създава сила на присъдено нещо с диспозитива на решението.

В случая ищецът обосновават собственически претенции върху процесния имот, на основание наследствено правоприемство и давностно владение.

П о своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.