Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3916 от 29.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18912/2022
Вид
Решение № 3916
Подписан
29.09.2023
В сила
31.10.2023
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3916 гр. Пловдив, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330118912 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. 99, ал.1 ЗЗД, предявен от „Карманн Джия Кароссе“ ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 681,40 лева, представляваща разликата между причинените имуществени вреди на лек автомобил марка и модел „******“, с рег. № ****, вследствие на увреждане, настъпило на ***** г. в общ размер на 1144,40 лева, за която е издадена фактура №***** г., и заплатената сума от ответника в размер на 463 лева по щета № *****по застраховка „Каско+“, обективирано полица № ***** г., сключен със С. И.П., вземания по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ***** г. лицето С.

Присадов е сключил с ответника застрахователен договор „Каско+“, обективиран полица № ***** г., по отношение на лек автомобил марка и модел „****“, с рег. № ****, със срок ***** г. – **** г. Посочва се, че на **** г. С. П. паркирал посочения лек автомобил в междублоковото пространство, 1 находящо се в гр. ****, ул. „*****“ № ***. Впоследствие, около **** часа, същият посетил автомобила си и установил, че е ударен от неизвестно лице.

Вследствие на нанесения удар, по лекия автомобил били причинени следните увреждания: преден ляв калник, задна броня, стоп десен вътрешен и други щети. Същият уведомил ответника за настъпилата злополука. Вследствие на уведомяването, на ***** г. била образувана щета № ****** и бил извършен оглед на автомобил, като бил съставен опис – заключение. Лекият автомобил бил откаран за ремонт в автосервиз, стопанисван от ищеца. Излагат се съображения, че на **** г. бил сключен договор за цесия между С. П. и ищеца, като в полза на цесионера било прехвърлено правото да получи застрахователно обезщетение и всички права, възникнали на основание сключения договор за застраховка „Каско+“. На ****** г. ответникът бил уведомен за сключения договор за цесия, поради което на ****** г. същият заплатил на ищеца сумата в размер на 463 лева във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ищецът претендира, че реално причинените имуществени вреди по процесния лек автомобил възлизат на сумата в размер на 1144,40 лева, като се претендира да бъде заплатена разликата над заплатената сума от 463 лева до посочения размер, а именно сумата от 681,40 лева.

С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция.

Признава се, че към датата на настъпване на процесното ПТП по отношение на лек автомобил марка и модел „****“, с рег. № **** ***, е сключен застрахователен договор „Каско+“ с лицето С. И. П., както и сключеният договор за цесия между същия и ищеца. Не се оспорва обстоятелството, че по щета № ***** е заплатен сумата в размер на 463 лева, представляваща причинени имуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие. Твърди се, че с изплащане на посочената сума, ответникът е изпълнил изцяло задълженията си към ищеца, като размерът на същата съответствал на реално причинените имуществени вреди. Оспорва се, че издадената от ищеца фактура е непълна, доколкото не съдържа подробна информация за предоставената услуга и извършените манипулации за 2 възстановяване на застрахованото МПС.

С оглед изложеното се претендира предявената претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответното дружество да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца по главния иск е да установи наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. настъпване на покрит от застраховката „Каско+“ от ***** г. застрахователен риск по твърдения от ищеца механизъм на реализиране на ПТП; 2. претърпени от увреденото лице имуществени вреди; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 4. размер на вредите, 5. сключен договор за цесия между застрахования и ищеца, и 6. уведомяване на ответника за сключения договор за цесия между застрахования и ищеца.

По делото не съществува спор и е обявено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличие на сключен договор за договор „Каско+“ между тях, обективиран в полица № ****** г., по отношение на лек автомобил марка и модел „****“, с рег. № ****, със срок **** г. – ***** г. с лицето С. П., вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от ****** г., сключен с ищеца, за което ответникът е уведомен, и че вследствие на твърдяното ПТП е образувана щета № *****, по която ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 463,00 лева.

Горните обстоятелства се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение по назначената СТЕ.

Спорен между страните е въпросът за размера на причинените в следствие на настъпилото ПТП щети.

Относно размерът на щетите, настъпили от процесното ПТП по делото е назначена СТЕ. Видно от експертното заключение размерът на щетите по лекия автомобил, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП е 1056.97 лева. Съдът кредитира така даденото заключение като обективно и обосновано, изготвено от лице, в чиято компетентност и безпристрастност 3 няма основание да се съмнява, а и същото не е оспорено от страните, като съдът приема, че вследствие на процесното ПТП от ****г., причинените имуществени вреди на ищцовото дружество, коитоподлежат на обезвреда е 1056.97 лева. Доколкото видно от доказателствата по делото на ищеца е изплатена сумата от 463 лева, то остатък който следа да му се доизплати е сумата 593.97 лева. С оглед гореизложеното и тъй като претенцията на ищеца е 681.40 лева, то исковата претенция следва да бъде уважена до размера от 593.97 лева, като за разликата от тази сума до пълния претендиран размер от 681.40 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върху главното вземане се дължи законна лихва, както е поискано в исковата молба, считано от датата на депозиране на исковата молба - ****** г., до окончателното погашение на сумите.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от исковите претенции, в размер на 653.77 лева.

Съобразно изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Ответното дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид изложеното и съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на ответника следва да му бъдат заплатени разноски в размер от 12.83 лв.

По изложените съображения, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407 да заплати на „Карманн Джия Кароссе“ ЕООД с ЕИК 206081469, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД сума в размер на 593.97 лева, представляваща разликата между причинените имуществени вреди на лек автомобил марка и модел „****“, с рег. № *****, вследствие на увреждане, настъпило на ***** г. в общ размер на 1056.97 лева и заплатената сума от ответника в размер на 463 лева по щета № ****** по застраховка „Каско+“, обективирано в полица № **** г., сключен със С. И. П., вземания по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от ****** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцовото дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от застрахователното събитие имуществени вреди за разликата от 593.97 лв. до пълния претендиран размер от 681.40 лева.

ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407 да заплати на „Карманн Джия Кароссе“ ЕООД с ЕИК 206081469 , сумата от 653.77 лева, представляваща сторени разноски по делото, съобразно уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА „Карманн Джия Кароссе“ ЕООД с ЕИК 206081469 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407, сумата от 12.83 лева, представляваща сторени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от рашението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________п_______________ 5