Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 591 от 20.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1121/2026
Вид
Решение № 591
Подписан
20.02.2026
В сила
17.06.2026
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20261110201121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Г. М., чрез адв. М. М.-упълномощен защитник, против Заповед за задържане на лице за 24 часа № 1266зз-217 от 04.12.2025 г., издадена от И. В. Д.– полицейски орган при ГДБОП-МВР.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради което се иска отмяната.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. М., който пледира, че не са били налице предпоставките по чл. 72 от ЗМВР за задържането на М.. Поддържа доводите изложени в жалба с която е сезиран съдът.

Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

За ответника се явява процесуален представител юрк.Бонев. Същият оспорва жалбата, излага доводи за законосъобразност на издадената заповед, като се придържа към постъпилите писмени бележки. Моли атакуваният административен акт да бъде потвърден, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и поддържа възражението за прекомерност на адвокатския хонорар.

СРП редовно призовани, не изпращат представител и не взимат становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Образувано е досъдебно производство № 297/2024г. по описа на ГДБОП-СДВР, пр.пр. № 1

505/2024г. по описа на Европейска прокуратура, за извършване на престъпление против финансовата, данъчната и осигурителна система- престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал. 2 НК.

В хода на разследване е установена и съпричастност на лицето М. Г. М. към дейността на организираната престъпна група, с координиращи функции между организатора на групата и потребители на данъчни измами.

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР И. Д. – разузнавач при ГДБОП-СДВР издал процесната заповед, с която задържал жалбоподателя на 04.12.2025 г. в 08:30 часа. Според изложеното в заповедта, жалбоподателя М. бил задържан в помещение за временно задържане на 08 РУ-СДВР за установяване съпричастността му към извършено престъпление по воденото ДП. На 05.12.2025г., в 06:10 часа същият бил освободен.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – докладна записка от ГДБОП-СДВР от дата 04.12.2025г., заповед за задържане, протокол за личен обиск на М. от 04.12.2025 г., разписка за върнати вещи, декларация за правата на задържано лице, удостоверение с рег. № 1266р-2192 /22.01.2026г. на гл.комисар ГДБОП-СДВР и други. Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Същите са приети по надлежния ред и следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага допълнителен анализ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за задържане на лице за 24 часа № 1266зз-217 от 04.12.2025 г., издадена от И. В. Д.– полицейски орган при ГДБОП-МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 08 РПУ – СДВР. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „ лицето се задържа и с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на присъствието му при извършване на действия по разследването, предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършаната престъпна дейност и възпрепятстване на възможността за укриване на вещи, относими към предмета на разследване“

2

Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, М. е попълнил декларация на 04.12.2025 г. в която е посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска защита, има здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; желае медицински преглед от лекар; желае да се уведоми член семейството му.

Проведен е медицински преглед, като в представено медицинско направление № 2301/04.12.2025г.е посочено, че лицето не желае медицински преглед, същото е без видими данни за остро начеващо заболяване. Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати при освобождаването на лицето.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 04.12.2025г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая по делото се установява, че към момента на задържането на М. е имало данни, от които може да се направи извод за обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление, доколкото е образувано досъдебно производство за престъпление против финансовата, данъчната и осигурителна система, съответно е имало основание да се счита, че с поведението си би могъл да допринесе за укриване на вещи, относими към предмета на разследване и предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършаната престъпна дейност.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето, като подробно освен правна квалификация на престъплението за което е било образувано досъдебното производство, в атакуваната заповед е посочено подробно фактическото основание – с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на присъствието му при извършване на действия по разследването, предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършаната престъпна дейност и възпрепятстване на възможността за укриване на вещи, относими към 3 предмета на разследване. Както посочи съдът за да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност.

Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното производство. Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган. При този изход на спора претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение следва да му се присъди на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК и с оглед правната и фактическа сложност на делото, същото следва да е в размер на 100лв., а претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 130 състав на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. М. против Заповед за задържане на лице за 24 часа № 1266зз217 от 04.12.2025 г., издадена от И. В. Д.– полицейски орган при ГДБОП-МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА М. Г. М. ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр. София с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4