Решение № 34 от 21.02.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Х., 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Х., ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20225630100759 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Ю. С. А., ЕГН *** с постоянен адрес гр. Х., ул. „Р.“ № *, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** против „Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр. Х., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове 1) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й; 2) с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател“ и 3) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 11812,68 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от 01.07.2022г. до 31.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 26.08.2022г. до окончателното изплащане.

С протоколно определение от 06.02.2023г. е допуснато изменение на размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ като същият се счита за предявен в размер на 11 766,66 лева, а производството за разликата от 11 766,66 лева до пълния му предявен размер от 11812,68 лева е прекратено поради направен отказ.

Ищцата твърди, че със заповед № 269 от 30.06.2022г. на директора на ЦСОП „Петко Рачов Славейков" гр. Х. е прекратено трудовото й правоотношение с ЦСОП „Петко Рачов Славейков" гр.Х., на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, считано от 01.07.2022г. с изписване като мотиви на следния текст: „когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа".

Като причини за прекратяване на трудовия договор с ищцата в заповедта бил изписан същият текст: „когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа". Заповедта била връчена на ищцата на 30.06.2022г.

Ищцата счита, че оспорената заповед не съдържала изискуемите от закона мотиви, тъй като не посочвала коя от алтернативно предвидените две самостоятелни и различни хипотези в чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ е имал предвид работодателят. Следователно при 1 прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ работодателят трябвало да изложи конкретни мотиви, обосноваващи този фактически състав на закона и коя от хипотезите на законовата норма има предвид.

Твърди, че от значение било обстоятелството, че е сключила с ЦСОП „Петко Рачов Славейков” гр. Х. безсрочен трудов договор № 09 на 10.10.2017г. за изпълнение на длъжността „учител". При сключване на трудовия договор работодателят бил приел, че тя притежава необходимото образование и професионална квалификация да изпълнява тази длъжност. Ищцата имала висше образование, магистърска степен, видно от диплома № 011454/1986г., специалност „Растителна защита", издадена от ВСИ „Васил Коларов" Пловдив. Притежавала и диплома за получаване на педагогическа правоспособност по селскостопански дисциплини № 00898/10.06.1993г., издадена от ВСИ гр. Пловдив и диплома за преквалификация по финансово счетоводство и правна дейност № ПКП 0464/29.09.1997г. със специалност „финансов счетоводител", издадена от Института за следдипломна квалификация ВИФОК гр. София.

Ищцата допълва, че на 20.09.2020г. била подписала допълнително споразумение към трудовия си договор, по силата на което е била преназначена от длъжността „ учител" на длъжността „възпитател". При подписване на това споразумение работодателят бил приел, че тя притежава необходимото образование и квалификация да изпълнява и тази длъжност, удостоверени при сключване на трудовия договор. Според ищцата работодателят имал предвид и удостоверение peг. № 19041540 от 30.06.2019г., издадено от Бургаски свободен университет /БСУ/ за придобити от ищцата 2 квалификационни кредита в резултат на завършен тематичен курс в БСУ на тема „Специална педагогика/Приобщаващо образование/'' и служебна бележка от БСУ, съгласно която че в периода от 14.09.2020г. до 16.09.2022г. ищцата щяла да се обучава в Професионално - педагогическа специализация „Специална педагогика /приобщаващо образование/" със Заповед на президента на БСУ ФСО № 116/13.09.2021г. Ищцата твърди, че притежавала и необходимият опит да заеме длъжността „възпитател", който бил придобит в резултат на нейния общ трудов стаж от 35 години и педагогически стаж от 4 години осем месеца и 21 дни.

В мотивите на Заповед № 269 от 30.06.2022г. не се посочвало настъпването на нов юридически факт, свързан с изменение на изискванията за заемане на длъжността „възпитател". На ищцата не била връчвана длъжностна характеристика, променяща изискванията за изпълнение на длъжността „възпитател", нито били настъпили промени в нормативните изисквания за заемане на тази длъжност. При липсата на изменение на изискванията за заемане на длъжността „възпитател", т.е. настъпил нов юридически факт след сключване на валиден трудов договор на 10.10.2017г., прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата било незаконно, тъй като не бил налице фактическият състав на чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ и в двете хипотези на нормата. Позоваването от работодателя на основанието на чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ противоречило на общия принцип, установен в чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България да не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване.

Твърди, че в съдебната практика се приемало, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност била суверенна и по целесъобразност, поради което не подлежала на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Ето защо ищцата изрично заявява, че работодателят й недобросъвестно бил упражнил правата си в нарушение на чл. 8 ал. 1 от КТ. Аргументира твърдението си за злоупотреба с права с обстоятелствата, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор не се излагат обстоятелства, обосноваващи фактическия състав на законовата норма, че работодателят не е уведомил надлежно ищцата с връчване на длъжностна характеристика, или друг акт, с който е въвел изменения, или нови изискванията, за изпълнение на длъжността й „възпитател", като й даде възможност да 2 удостовери, че отговаря на новите изисквания, че работодателят бил действал недобросъвестно, тъй като Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /ДВ бр.

61/02.08.2019г./ не предвижда правомощия на директора да въвежда изисквания за образование или квалификация, тъй като те са нормативно определени. При сключване на трудовия договор на 10.10.2017г. ищцата била притежавала необходимото висше образование и квалификация, което Законът за предучилищно и училищно образование изисква за заемане на длъжността „учител", както и действащата към този момент Наредба № 12 от 01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учители, директори и другите педагогически специалисти. При преназначаването на длъжността „възпитател" ищцата била отговаряла и на изискванията посочени в Приложение № 6 на Наредба № 15 от 22.07.2019г., като била приложима и нормата на § 3 от ПЗР на наредбата в случай, че не отговаря на някое от изисквания от наредбата.

Посочва, че работодателят бил действал недобросъвестно, тъй като съзнателно бил игнорирал удостоверение peг. № 190041540/30.06.2019г. на БСУ гр. Бургас, както и обстоятелството, че ищцата била в процес на повишаване на професионалната си квалификация, тъй като се обучава в Професионално педагогическа специализация „Специална педагогика /приобщаващо образование/" в БСУ - гр. Бургас.

Доказателство за недобросъвестността на работодателя било и обстоятелството, че работещите като възпитатели в ЦСОП „Петко Рачов Славейков" гр. Х. преди и след уволнението на ищцата, както и назначените нови служители на длъжността „възпитател", не притежавали изискуемото според ЗПУО и Наредба № 15 от 22.07.2019 г. образование и квалификация да заемат тази длъжност, поради което прекратяването на трудовия договор само на ищцата, или на избрани от директора служители по негова субективна преценка, било извършено при липсата на обективни и добросъвестни управленчески решения в интерес на работата и се дължало на тенденциозно отношение към ищцата.

Ищцата твърди, че след прекратяване на трудовото й правоотношение останала без работа и била регистрирана в „Бюро по труда“.

С тези мотиви моли са уважаване на предявените от нея искове. Претендират се и направените разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата излага подробно доводите си относно незаконосъобразността на извършеното уволнение. Пледира за уважаване на предявените искове. Претендират се и направените разноски по делото, като се представя списък по чл. 80 от ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на искова молба.

С разпореждане № 1583 от 26.08.2022г., постановено по гр.д. № 759 по описа за 2022г. на РС-Х. съдът е дал указания на ответника да депозира отговор на искова молба.

Разпореждането на съда е получено на 29.08.2022г. Съгласно чл. 60, ал. 3 от ГПК последният ден от срока е бил 29.09.2022г. /четвъртък – работен ден/. На 30.09.2022г. в 14:11 часа е депозиран по електронен път отговор на искова молба, същият обаче е депозиран след изтичане на срока, поради което следва да се приеме, че не е подаден отговор на искова молба.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, тъй като издадената заповед за уволнение била законосъобразна. Посочва, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е отговаряла на нормативно предвидени изисквания за заемане на длъжността, както и не била отговаряла на тези изисквания към момента на сключване на трудовия договор. Предвид законността на уволнението следвало да се отхвърлят и другите два иска, чиито фактически състав включвал установяване на незаконността на уволнението.

Претендира присъждане на разноски по делото.

3

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, а и не е спорно между страните, че между тях е възникнало трудово правоотношение по силата на срочен трудов договор № 09 от 10.10.2017г., съгласно който ищцата е назначена на длъжност „учител“, считано от 10.10.2017г. до 02.07.2018г.

Видно от писмените доказателства по делото към момента на постъпване на работа ищцата притежавала диплома за завършено висше образование по специалността „Растителна защита“ от ВСИ „Васил Коларов“ – Пловдив, диплома за получаване на педагогическа правоспособност по селскостопански дисциплини от Висш селскостопански институт – Пловдив, диплома за преквалификация по „Финансово-счетоводна и правна дейност на фирмите“ от Институт за следдипломна квалификация към УНСС, както и сертификат за успешно завършен курс по дигитална компетентност от СНЦ „Бизнес център Х.“.

Със споразумение № 200 от 03.07.2018г. трудовото правоотношение между страните е изменено със срок от 03.07.2018г. до 14.09.2018г., със споразумение № 06 от 17.09.2018г. – със срок от 15.09.2018г. до 01.07.2019г., а със споразумение № 84 от 27.03.2019г. – със срок до 15.09.2019г.

Междувременно видно от приложените документи съдържащите се в личното трудово досие на ищцата се установява, че тя е участвала в обучение към Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални нужди, Обучителен и ресурсен център на тема „Стратегии и техники за справяне с неприемливо поведение“, от което е получила 1 квалификационен кредит.