Решение № 3 от 11.01.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600188 по описа за 2022 година С присъда № 9/03.06.2022г. по НОХД № 432/2019г., Сливенският окръжен съд признал подсъдимия М. П. Д. за виновен в това, че в периода от 15.05.2018г. до 30.07.2018г. в гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – полицейски инспектор в Участък – „Надежда“ при РУ на МВР – Сливен, приел дар, който не му се следва – пари и вещи, на обща стойност 60,49 лв., като на 15.05.2018г. приел от С.И.В. от гр. Сливен парична сума в размер на 20 лв., на 27.06.2018г. приел от Б.Б.Д. от гр. Сливен 1 бр. бутилка водка „Финландия“ 700 мл, на стойност 20,49 лв. и на 30.07.2018г. приел от А.А.Х. от гр. Сливен парична сума в размер на 20 лв., за да не извърши действия по служба – да не осъществи контрол по спазване на разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.5, ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен /приета с Решение №231 от 26.05.2016г. на Общински съвет Сливен/, който контрол му е вменен с разпоредбата на чл.55, ал.2 от същата наредба, както и да не извърши действия по установяване на нарушения на тези разпоредби при провеждане на сватбени тържества и на друго частно събитие – евангелска проповед на църква „Ц.Б.“ на територията на кв. „Надежда“ в гр. Сливен, като подкупът е извършен от полицейски орган, поради което и на основание чл.302, т.1, б.„а“ вр. чл.301, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което 1 отложил, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години.

За същото деяние са наложени и кумулативно предвидените наказания глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

В тежест на подсъдимия са възложени направените в хода на наказателното производство деловодни разноски.

На основание чл.53, ал.1, б.„б“ вр. чл.307а от НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението – банкнота с номинал 20 лв., на същото основание Д. е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 40,49 лв., представляваща равностойността на липсващата част от предмета на престъплението.

Срещу така постановената присъда са постъпили отделни въззивни жалби от двамата защитници на подсъдимия М. П. Д. – адвокат С. К. и адвокат М.

Й..

Адвокат К. оспорва присъдата на ОС – Сливен като неправилна, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че събраните в хода на наказателното производство доказателства не установяват по безспорен начин виновността на Д.. Моли за постановяване на оправдателна присъда.

Другият защитник адвокат Й. също се позовава на неправилност на присъдата и иска нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение. С допълнително изложение той посочва конкретни доводи относно всяка от престъпните прояви, описани в присъдата. Твърди се, че съдът е възприел само обвинителната теза, като е игнорирал данните от показанията на свидетеля С.В., че подсъдимият не се е съгласил с провеждането на евангелизация на открито и съответно не е получил 20 лева за това. Също така се изтъква противоречие в показанията на свидетелите П.Д., П.Х. и Г.П., въз основа на които е постановена присъдата.

Като спорни се посочват следните обстоятелства, възприети и възпроизведени по различен начин от свидетелите: номинала на банкнотата, разположението на свидетеля С.В. спрямо подсъдимия Д., момента на предаване на банкнотата, кой от свидетелите е видял предаването на парите и кой на кого е казал. Особено внимание се обръща на показанията на свидетеля П.Х., който в съдебно заседание посочва различна фактическа обстановка от описаната в досъдебната фаза, като промяната е в полза на обвинението, за да съответства на показанията на другите двама свидетели Д. и П.. Коментира се наличието на запис, доказващ действията на свидетеля С.В. и подсъдимия Д., който обаче не е приложен по делото. Излага се различна гледна точка и относно обвинението за неизпълнение на служебните задължения при проверка в дома на свидетелите А.Д. и В.К. на 27.06.2018г.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Б у р г а с излага становище, че жалбата на подсъдимия, подадена чрез неговите защитници, е неоснователна. Според 2 прокурора, ОС-Сливен е извършил прецизен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на който е достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието, посочено в обвинителния акт. Излагат се доводи, че правилно и аргументирано не са били кредитирани показанията на свид. С.В., А.Д., Л.К., Г.А. и Х.А., дадени в съдебното следствие, като са взети предвид показанията на тези свидетели, дадени на ДП. Счита, че правилно по реда на чл.223 от НПК са приобщени показанията на свид. Б.Д. от ДП и са кредитирани като достоверни. Намира, че на показанията на свидетелите – полицейски служители П.Х., Г.П. и П.Д. обосновано е дадена вяра, като пълни, последователни и взаимно допълващи се. За неоснователно приема възражението на защитата за противоречие на показанията на свид. Х., дадени на ДП, с данните от другите двама свидетели, като е посочено, че същото не засяга основния факт на обвинението. Особено внимание е обърнато на свид.

Х., като са изложени аргументи защо действията на същия не представляват провокация към подкуп. Намира твърденията за съгласуваност на действията на този свидетел и служителите на „Вътрешна сигурност“ за недоказани.

Относно обясненията на подсъдимия прокурорът счита, че те правилно са били преценени като защитна теза в частта им, с която се отрича вземането на подкуп по трите описани в обвинителния акт деяния. Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени от защитата възражения.

Намира за неоснователни възраженията на подсъдимия, че не е виновен за второ деяние, тъй като е дал указания за премахване на палатката, които свид.

В.К. е възприела. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е знаел за неизпълнението на разпореждането му и в замяна на получената бутилка алкохол е проявил бездействие по отношение на служебните си задължения, като не е проверил дали палатката наистина е премахната. Поради липса на съответен протест, само информативно прокурорът изразява несъгласието си с прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като счита, че в случая не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Счита, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.

В съдебно заседание упълномощените от подсъдимия Д. защитници поддържат въззивната жалба, както и всички аргументи, които са изложили в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд. Излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно интерпретиране на доказателствения материал, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът е кредитирал избирателно показанията на свидетелите по делото - за някои от ДП, за други от съдебното следствие, за да постанови присъда, отговаряща на обвинителната теза. Акцентират на разминаванията в показанията на свидетеля П.Х., съпоставени с тези на свидетелите Д. и П., доколкото първият от тях на ДП заявява, че е срещнал другите двама навън – извън полицейското управление, където им обърнал внимание за срещата между подсъдимия Д. и свид. С.В., докато те твърдят, че разговорът се е провел вътре. Поставен е 3 въпросът за видеозаписите, иззети от частен имот, за които съдът приема, че са били изтрити. Намират, че неприобщаването им е умишлено, тъй като противоречат на обвинението. Обръща се внимание на съдържанието на разговорите по изготвените ВДС, които според защитата категорично не позволяват да се направи извод, че те подкрепят показания на свид. Б.Д.. Като аргумент за невиновност на подсъдимия по третото деяние от обвинението, неговите защитници изтъкват наличието на провокация към подкуп от страна на свид. Х., който е бил активната страна в комуникацията със свид. И.Ф., питайки го „ти имаш ли документи за сватбата, за палатката?“, като по този начин го е провокирал да даде 20 лева за подкуп на Д.. Като аргумент в подкрепа на това твърдение се сочат и показанията на свид. Д.Д., че свид. Х. е бил настоятелен и притеснен. Считат, че са налице достатъчно данни, че действията на свид. Х. са съгласувани със служителите на полицията.

Относно случаят със свид. С.В. се излагат доводи, че той не е искал разрешение за извършване на незаконосъобразно мероприятие, тъй като в разговорите си с подсъдимия никъде не е споменал, че ще има озвучаване със силна музика. Пледира се за отмяна на присъдата и връщане на делото на ОССливен за изправяне на допуснатите нарушения на процесуалните правила или за постановяване на оправдателна присъда.

В личната си защита и последната си дума подсъдимият Д. се присъединява към изложеното от неговите защитници. Излага твърдение, че никога, по никакъв начин не е поискал и не е приемал пари или дар, за да наруши задълженията си по служба. Обяснява, че е единствен от колегите му който е обучаван по стратегия „Полицията в близост до обществото“, поради което е бил непрекъснато сред хората, независимо от това, че са от малцинствата. Сочи, че следвайки тази стратегия е влязъл в конфликт с колегите си. Изтъква, че всички полицейски служители, свидетелствали в настоящото производство са претърпели кариерно развитие след неговото напускане. Моли за постановяване на оправдателна присъда по всички повдигнати обвинения.

След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните, прецени събраните доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените основания, въззивният съд намери следното:

Контролираната инстанция е приела фактическа обстановка съответстваща на пълния и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Установено е, че подсъдимият Д. е с необременено съдебно минало и положителни личностни данни, висшист, семеен. От 01.05.2001г. до месец август 2018г. заемал различни длъжности в системата на Министерството на вътрешните работи. Към инкриминирания с обвинителния акт период 15.05.2018г. – 30.07.2018г., той работил в Участък „Надежда“, Районно управление - Сливен при Областна дирекция на МВР – Сливен, на длъжност полицейски инспектор V степен. Обслужваният район обхващал кв.

„Надежда“ и по-голямата част от индустриалната зона в гр. Сливен.

4

Съобразно връчената му с надлежен протокол от м. януари 2016г. длъжностна характеристика, Д. имал служебни задължения да работи непосредствено по противодействие на престъпността, опазването на обществения ред и превенцията; да анализира състоянието, динамиката и структурата на извършваните престъпления и нарушения на обществения ред в района и предприема необходимите мерки за отстраняването им; стриктно да следи за законосъобразното прилагане на административнонаказателните мерки и правилното им документално оформяне; да осъществява функции по контрол за установяване на нарушения в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт; да участва в организиране охраната на масови мероприятия и взема мерки за недопускане нарушения на обществения ред; да познава ЗМВР и Правилника за устройство и дейността на МВР; да познава нормативната уредба, дейността и функциите на полицията, структурата и задачите на органите на МВР и на другите специализирани държавни и обществени органи, ангажирани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; да познава основите на наказателното и административно право, както и системата от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите, прилагани от органите на полицията.