Решение № 724 от 30.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000503315 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №262761/22.08.2022 г. по гр.д.№6567/2020 г. на СГС - ГО I - 9-ти състав, постановено по предявени от С. Б. Я. срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 9500 лева, претърпени от ищеца в резултат от водено срещу него наказателно производство по НОХД №18292/2018 г. на СРС, НО, 11-ти състав, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху всяко от претендираните обезщетения, за периода от влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното плащане. С постановеното решение съдът е осъдил Държавата, чрез Прокуратурата на Република България, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000 лв. за неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на влизане в сила на присъдата 03.03.2020 г., до окончателното плащане, и е присъдил в полза на ищеца разноски за производството в размер на 231,50 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, и 0,83 лв. разноски за държавна такса, съобразно уважената част от иска, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над размера от 5000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., и е отхвърлил изцяло иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 9500 лв. Недоволни от решението са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№301231/30.08.2022 г. ответникът Прокуратура на Република България 1 обжалва решението в осъдителната му част изцяло, с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се непълнота в мотивите на съда, като не са обсъдени всички обстоятелства, обуславящи неимуществените вреди от конкретното наказателно производство, както и значението им за размера на обезщетението, не е обсъдена причинната връзка на вредите с воденото срещу ищеца наказателно производство. Не е съобразено обстоятелството, че наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза в разумен срок. Недоказани са твърденията на ищеца за наличието на претърпени вреди в причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение - не са представени доказателства за твърдените емоционални, социални и здравословни увреждания, за които ищецът да е търсил или ползвал медицинска помощ или лекарска намеса. Липсата на доказателства в тази насока обуС.я извод за липса на негативно отражение на факта на предявеното му обвинение. Действията на органите на прокуратурата са били законосъобразни и правилни, а извършването им е било необходимо, изискуемо от закона и задължително в конкретната фактическа обстановка, а неизвършването им би било укоримо и незаконосъобразно, поради което органите не ПРБ не следва да бъдат санкционирани чрез присъждане на каквото и да е обезщетение в полза на ищеца. Няма данни ПРБ да е изнасяла каквато и да е информация за воденото срещу ищеца наказателно производство.

Присъденото обезщетение е завишено, като не е съобразено с изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД и критериите на ППВС №4/1968 г., с практиката на ВКС и икономическият стандарт в страната. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част, и вместо него постановяване на ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В отхвърлителната част решението е законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, въззивникът не дължи внасянето на държавни такси на осн. чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, поради което жалбата е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор на въззивна жалба вх.№308469/26.10.2022 г., подаден от С. Б.

Я., чрез адв. С. Д.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ПРБ.

Съдът е обсъдил всички релевантни обстоятелства. От събраните доказателства може да се направи извод за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с наказателното производство срещу него. Определения размер на обезщетението е съобразен с практиката на ВКС, като са взети предвид всички релевантни фактори, и той е съответен на претърпените вреди. Оплакванията за прекомерност на присъдените разноски в производството пред първата инстанция се намират за неоснователни. Настоява се за потвърждаване на решението на първостепенния съд в частта му по иска за обезщетение за 2 неимуществени вреди.

С Въззивна жалба вх.№302304/12.09.2022г., подадена от С. Б. Я., чрез адв. С. Д., се обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тази част.

За да отхвърли иска, съдът е приел, че тъй като по наказателното производство не са представени доказателства за тези разноски, то не било доказано да са направени такива, както и да са направени в претендираните размери. Този извод на съда е необоснован - по настоящото дело са представени писмени доказателства за направените разноски за адвокатско възнаграждение. В наказателното производство разноски не се присъждат, а редът за присъждането им е именно ЗОДОВ. Именно поради липса на възможност да се претендира адвокатско възнаграждение, договорите не са представени по наказателното дело, но от това не може да се обоснове извод, че адвокатски хонорар не е платен. В настоящия случай през цялото производство ищецът е бил защитаван от адвокат, а съгласно представените ДПЗС е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 9500 лв., като представените договори са с реквизити на разписки за получените суми. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част, и постановяване на ново по същество, с което искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в пълния му претендиран размер. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен за всички инстанции процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което жалбата е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

С въззивните жалби и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, с изключение на случаите, в които съдът следва да приложи императивна правна норма.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Наказателното производство срещу ищеца е било образувано с Постановление за образуване 3 на досъдебно производство на СРП от 07.04.2015 г., по жалба на В. Н. Л. /руски гражданин/, за извършено престъпление от С. Б. Я. на 19.06.2014 г. в качеството му на длъжностно лице – *** на „Леофокс“ООД – присвояване на чужда вещ /на дружеството „Леофокс“ООД“/ празно дворно място с площ от 350 кв.м. По така образуваното наказателно производство ДП №2253-МИП-15179/2015 г. по описа на I РУП - СДВР, пр.пр. №5142/2015 г. по описа на СРП, ищецът е бил разпитван 5 пъти в качеството на свидетел на 05.05.2015 г., на 28.10.2015 г на 30.10.2015 г. /когато са били взети и образци от подписа му/, на 17.06.2016 г. и на 20.06.2016 г.

На 02.09.2016 г. е изискана справка за съдимостта на ищеца /на л.334, т.4 от ДП/, от която е видно, че същият към този момент е бил неосъждан.

С Постановление за привличане от 01.09.2016 г. , предявено на ищеца на 14.09.2016 г. /на л.341, т.4 от ДП/ ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, за извършено длъжностно престъпление по чл.220, ал.1 от НК за това, че в качеството си на *** на дружеството „Леофокс“ООД съзнателно сключил от името на дружеството неизгодна сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот на дружеството, за сумата от 22 120 лв., при пазарна цена на имота към момента на продажбата му от 44 590 лв., с което причинил имотна вреда на дружеството в размер на 22 470 лв. За престъплението, за което му е повдигнато обвинение, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години. Със същото постановление по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка“, и бил разпитан в качеството на обвиняем /на л.342, т.3 от 4 от ДП/. В тези процесуални действия ищецът участвал с адвокат С. Д.. Същия ден била направена и полицейска регистрация на ищеца, като били снети отпечатъците и бил сниман за полицейското досие. На 20.09.2016 г. са му предявени материалите по досъдебното производство /на л.348, т.4 от ДП/.

На 04.10.2016 г. срещу ищеца е внесен в съда обвинителен акт, по който е било образувано НОХД №4388/2016 г. по описа на СГС, НО, 27 с. С разпореждане на съдията-докладчик от 04.11.2016 г. съдебното производство е било прекратено, поради констатирани недостатъци на обвинителния акт, и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

След връщане на делото с Постановление от 09.12.2016 г. производството е прието по подсъдност от СГП /на л.353, т.4 от ДП/.

На 01.02.2017 г. ищецът отново е бил разпитан в качеството на обвиняем, в присъствието на адв. С. Д..

С Постановление за привличане на обвиняем от 11.05.2017 г. по ДП №2253МИП15179/2015 г. на I РУП-СДВР, по пр.пр. №16048/2016 г. на СГП, предявено на ищеца в присъствието на адв. С. Д. на 23.05.2017 г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем във връзка със същото деяние, по коригирано обвинение, за по-тежко наказуемо престъпление, а именно – по чл.202,ал.2, т.2, във вр. ал.1, т.1, във вр. чл.201 от НК, за това, че на 19.06.2014 г. в качеството си на длъжностно лице – *** на дружеството 4

„Леофокс“ООД, присвоил чужда вещ /на дружеството/ - празно дворно място с площ от 350 кв.м., поверена му в това му качество да я управлява, като за улесняване на присвояването извършил друго престъпление /по чл.220 НК/, а именно – продажбата на недвижим имот празно дворно място с площ от 350 кв.м. с пазарна стойност 60 848 лв. за сумата 22120 лв. на купувача Д. В. Д., като присвоеното имущество е в големи размери. Повдигнатото обвинение е за извършено престъпление при условията на опасен рецидив /като към този момент ищецът не е бил осъждан/, и престъплението е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години. Запазена е взетата по-рано по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“. Същия ден ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на адвокат Д.. На 01.06.2017 г. са му били предявени материалите по досъдебното производство /на л.389, т.4 от ДП/.