Решение № 594 от 20.06.2024, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Стара Загора, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530102853 по описа за 2023 година

Предявен е първоначален иск от „ПАРФЮМ 1“ ООД – гр. Стара Загора, против Д. С. С. от същия град – по чл. 221 ал. 2 от КТ.

Ищецът твърди, че ответницата е била назначен на длъжност „куриер“ по трудов договор № ..........г., като се е съгласила да започне работа на 25.03.2022г. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 70 ал. 1, вр. с чл. 67 ал. 1 от КТ, със срок на изпитване от 6 месеца, в полза на работодателя. Съгласно т. VI от трудовия договор, срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор бил 3 месеца.

Уговореното месечно трудово възнаграждение било 650 лв. Считано от 01.04.2022г., предвид повишаване на МРЗ, трудовото възнаграждение на работника било повишено на 710 лв.

Със Заповед № ..........г. на работника /ответницата/ било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено трудовото правоотношение с него, на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ, считано от получаване на Заповедта.

Заповедта била изпратена на работника с писмо с обратна разписка и получена от него на 11.01.2023г. – лично.

На основание чл. 221 ал. 2 от КТ работникът дължал обезщетение в размер на 2130 лв. /3 х 710 лв./. На 03.02.2023г. на ответницата била изпратена покана за получаване на трудовата книжка. На 09.02.2023г. ответницата получила от работодателя си трудовата книжка.

След влизане в сила на Заповедта за дисциплинарно уволнение, на ответницата била изпратена покана за доброволно плащане на обезщетението по чл. 221 ал. 2 от КТ, което не било заплатено доброволно и обуславяло правния интерес от предявяване на иска.

Моли съда да осъди ответницата да заплати на дружеството сумата от 2130 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва от 1 подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответницата по първоначалния иск, с който искът се оспорва, като неоснователен. Сочи се, че няма спор относно назначаването на работа на ответницата, размера на трудовото възнаграждение, мястото на работа и трудова функция. Твърди се, че ответницата е подала жалба до „Инспекция по труда" - гр. Стара Загора, затова, че дружеството – ищец, не е платило трудови възнаграждения, изработени за месец септември и месец октомври 2022г., за което ответницата е подала писмена молба до адреса на ищцовото дружество, посочен в трудовия договор. Ищецът, въпреки писмената молба, че ответницата прекратява трудовия договор „без предизвестие“, поради неплащане на заплати, отказал да получи препоръчаната пратка и така осуетил получаването на молбата. Това било установено от контролните държавни органи по КТ. Освен това, ищецът – работодател, отказвал да върне трудовата книжка на ответницата. По установените нарушения на КТ и неизпълнение на дадените указания и предписания от „Инспекцията по труда" на ищеца - търговско дружество и на управителя били съставени АУАН- Актове с наложени административни наказания по КТ. Тези обстоятелства не били посочени в първоначалната искова молба от ищеца. След повторна жалба от ответницата до „Инспекцията по труда", едва на следващата година, на 09.02.2023г., ищецът върнал трудовата книжка на ответницата. Задържането по незаконен начин на трудовата книжка било повече от 6 месеца, през което време ответницата не можела да започне работа при друг работодател /на друго място/. Ето защо, от виновното си поведение ищецът искал да черпи права. След първата жалба до „ИТ"- Стара Загора и проверката на инспектори, и наложените административни наказания по КТ, ищецът уволнил ответницата дисциплинарно, като сам си създавал правила, че някой трябва да му работи, без да заплаща или забравя трудовото възнаграждение. Това дисциплинарно уволнение почивало на едностранно създадени от самия работодател и в негова полза „протоколи" без подписа и знанието на ответницата - работник- за 3 последователни работни дни /самоотлъчка/ и на базата на тези констативни протоколи, като той сам знаел, че не е платил заплати на ответницата за положен от нейна страна труд за периода - месец 09 и 10.2022г. и като „отмъщение", че против него има жалба до „Инспекцията по труда" и наложени административни наказания за нарушение на нормите на КТ, уволнил дисциплинарно ответницата и сега искал 3 заплати обезщетение с предявения иск. Поради горните съображения, искът бил неоснователен.

Подадена е насрещна искова молба от Д. С. С. против „ПАРФЮМ 1“ ООД, като са предявени искове - по 128 т. 2 от КТ и по чл. 226 ал. 2 КТ.

Твърди се, че ищцата по насрещния иск е била назначена по трудов договор № .........., като „куриер" в офис на фирма „ЕКОНТ", респ. „Парфюм 1"- ООД, със срок на изпитание - 6 месеца /в началото със заплата - 650 лева, а впоследствие - 710 левамесечно/. Предвид това, че продължила да упражнява редовно трудовата си функция и да ходи редовно на работа в един от офисите на „ЕКОНТ" в гр. Стара Загора и след тези 6 месечен срок, в периода - месец септември и месец октомври 2022 година не й било изплатено трудовото възнаграждение /по ведомост, както било и до момента/ била принудена да подаде молба за прекратяване на трудовия си договор „без предизвестие", поради неплащане или забавяне на заплатата й, която имала да получава за месец септември и месец октомври - 10 работни дни или обща сума от заплати, дължима за положен труд - 710 + 200= 910 лева.

Освен изложеното, работодателят /ответник по насрещния иск/ дължал и 2 обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка, за срок от 6 месеца. За това, че била подала жалба до „Инспекцията по труда" - Стара Загора и по точно 2жалби срещу работодателя за незаконни действия по КТ, същият я уволнил дисциплинарно и отказал да й върне трудовата книжка, с различни оправдания- че „някъде я е загубил", след това „била при счетоводителката", след това /при намеса на „Инспекцията по труда"/ едва на следващата 2023г., месец февруари й била върната трудовата книжка, с надлежен документ. Ето защо, през времето за срок от 6 месеца й била незаконно задържана трудовата книжка, което незаконно действие против трудовите й права оценява на сумата 1 200 лева - обезщетение или общата й искова претенция е в размер 2110 лева.

Моли съда да осъди ответника по насрещния иск да й заплати дължимата сума и 1 200 лв. като обезщетение за задържане /незаконно/ на трудовата й книжка за периода от месец октомври 2022г. до месец март 2023г. По този иск и предявеният първоначален иск можело да се извърши прихващане, тъй като страните са същите, претенциите са парични и основанието е по едно и също правоотношение.

Постъпил е отговор по насрещния иск от ответника по него - „ПАРФЮМ 1“ ООД. Относно основателността на предявения иск за обезщетение за задържане/незаконно/ на трудовата книжка, счита, че предявеният иск в размер на 1200 лв. е неоснователен. На първо място, не било налице незаконно задържане на трудовата книжка. Оспорва, че работодателят е получавал молба за прекратяване на трудовия договор, поради неплащане или забавяне на трудовото възнаграждение на ищцата по насрещния иск, както и твърдението, че въобще е имало забавяне или неплащане на трудови възнаграждения, към датата на започване на процедурата по дисциплинарно уволнение. Трудовите възнаграждения, съгласно сключения между страните трудов договор, се дължали в срок до 31-во число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът. Считано от 17.10.2022г. ищцата била в самоотлъчка и била започнала процедура по налагане на дисциплинарно наказание. До прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не се била явявала на работа, и въпреки отправената й покана да даде обяснение и да посочи начин на плащане на трудовото й възнаграждение, не го била направила. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № ...........г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение, считано от датата на получаване на заповедта /11.01.2023г./, като известието за доставяне се било върнало при работодателя в края на месец януари 2023г. и той бил подал уведомление до НАП за прекратен трудов договор на 01.02.2023г. Тъй като работникът не се явил да получи лично документите, свързани с прекратяване на трудовия договор, вкл. и да предаде за оформяне трудова книжка, която се намирала в него, не бил изпратил покана да му бъдат предадени лично или на упълномощено лице, работодателят изпратил нарочна покана до работника на 03.02.2023г. да се яви в офиса на дружеството, да получи трудовата си книжка. Поканата била получена лично от ищцата по насрещния иск на 06.02.2023г. и същата се явила на 09.02.2023г. в офис на дружеството, предала за оформяне и поучила незабавно оформената си трудова книжка. Предвид горното, не отговаряли на обективната истина твърденията на ищцата, че трудовата й книжка е задържана незаконно от работодателя 6 месеца. От самите отговори на подадени от ищцата жалби до Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Стара Загора, било видно, че работодателят направил всичко необходимо, за да връчи на работника свързаните с прекратяване на трудовото правоотношение документи, вкл. трудовата книжка. От друга страна, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019г. по тълк. д. № 3

1/2019г. на ВКС, ОСГК „Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.

226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.“ Работодателят бил изпълнил задължението си да покани работника да получи оформената си трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. изпълнил бил процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Не на последно място, причинените на работника или служителя вреди, в резултат на незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2 КТ, подлежали на обезщетяване при наличие на следните четири предпоставки: 1. прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. В настоящия случай, не били налице, нито незаконно задържане, нито причинени вреди, нито причинна връзка между незаконното задържане и причинени вреди. Относно размера на обезщетението, същият бил нормативно определен и бил в размер на брутното трудово възнаграждение на работника от деня на предоставянето на трудовата книжка от работника за оформянето й до предаването й, респективно изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В този смисъл, исканото от ищцата обезщетение, на първо място било неоснователно и на следващо - недоказано по размер, поради което, моли искът да се отхвърли.

Относно основателността на твърденията за неплатено трудово възнаграждение за месец септември и месец октомври 2022г. сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на основание дисциплинарно уволнение, в действителност работодателят дължал заплащането на трудовото възнаграждение за месец септември и месец октомври 2022г. на ищцата по насрещния иск. Не оспорва, че същите не са получени от ищцата в размера, посочен в отговора, но твърди, че това се дължи на недобросъвестното поведение на самата ищца по насрещния иск, въпреки отправената й покана да ги получи. Работодателят бил поканил ищцата да му представи банкова сметка, по която да й бъдат преведени дължимите суми или да се яви лично в офиса на дружеството - да ги получи в брой срещу подпис в платежната ведомост за заплати. Ищцата не изпратила надлежно уведомление за банкова сметка, а при получаване на трудовата книжка отказала да се разпише във ведомостите за заплати за двата процесни месеца, и съответно дължимото й се трудово възнаграждение не й било изплатено. Трудовите възнаграждения, след направените удръжки за данъци и осигуровки, които следвало да получи работникът, били, както следва: За месец септември 2022г. - 550,94 лв. За месец октомври 2022г. - 202,44 лв.