Решение № 483 от 12.06.2025, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 590/2025
- Вид
- Решение № 483
- Подписан
- 12.06.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Димитър Петков Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 483 гр. Шумен, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20253630100590 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Б. В. Д., от гр.
Шумен, против „Макроадванс“ АД гр. София, с която по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, е предявен отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност, поради противоречие на закона, на Договор № 213132/03.07.2023 г. за потребителски кредит, сключен между „Макроадванс“ АД, ЕИК *** и ищеца.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че сключил с ответното дружество Договор № 213132/03.07.2023 г., по силата на който получил сумата от 900.00 лв., при годишен лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 49.65%, за срок 14 месеца. В раздел V, чл. 10(1) била предвидена неустойка при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение /един поръчител/ в размер на 869.40 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска съгласно погасителен план - Приложение 1. Моли съдът да признае за установено, че Договор № 213132/03.07.2023 г. за потребителски кредит между страните е нищожен, поради противоречие със закона на основание чл.
22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1. т. 10, вр. чл. 26, ал. 1. пр. 3 ЗЗД. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение на ответната страна.
1
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира иска за допустим и основателен. Счита, че доколкото не е дал повод за завеждане на настоящия иск, разноските изцяло да бъдат в тежест на ищеца. Алтернативно, в случай, че не бъде уважено искането му, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде присъдено в размер под минималния, съобразно практиката на СЕС.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
В постъпили становища ищецът поддържа иска и моли да бъде постановено решение при признание на иска, а ответника - отговора.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание. С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
Относно разноските по делото:
При този изход на делото ищецът има право на разноски, за което е представил списък по /л. 42/. Уговореното и платено от ищеца възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 501 лв., което е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, поради което възражениета на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност съдът счита за неоснователно.
Мотивиран от горното, Шуменския районен съд
2
РЕШИ:
Прогласява Договор № 213132/03.07.2023 г. за потребителски кредит , сключен между „Макроадванс“ АД, с ЕИК *** и Б. В. Д., с ЕГН **********, и постоянен адрес: ***, за нищожен като противоречащ на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
О съж да „Макроадванс“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: *** да плати на Б. В. Д., с ЕГН: 9702108762 и адрес: ***, сумата 627.52 (шестстотин двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки) лв., представляваща разноски в производството, платима по банкова сметка:
IBAN:BG53FINV91501014622179,
BIC:BGFINV9150,
ТБ
„Първа
Инвестиционна банка“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението, като постановено при условията на чл. 237 ГПК, може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на съобщение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3