Решение № 1035 от 04.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Сливен, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. С.а като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230101364 по описа за 2024 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 11.02.2019 година е било образувано ИД № 162/2019 година на ЧСИ Й. Б. М. с № 920 в КЧСИ и район на действие СГС от взискателя - ответник „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД срещу ищците М. Н. М., А. И. М. и С. И.

Д. в качеството им на длъжници, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.12.2018 година по ТД № 75/2017 на СлОС.

Въвеждайки конкретни твърдения, за да мотивира правния интерес от предявяването на исковите претенции, с който сезира съда пълномощникът на ищците сочи, че се извършват неправомерни изпълнителни действия от образуването на изпълнителното дело включително и при условията на настъпила перемция, както и на изтекла погасителна давност.

От съда се иска да постанови решение, с което със силата на присъдено нещо да се признае за установено, че ищците поради изтекла погасителна давност на задължението им по изпълнителен лист от 20.12.2018 година по ТД № 75/2017 на СлОС, не дължат на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, всички описани суми в него, а именно: 8 1

916 лв. - разноски по ТД № 75/2017 на СлОС. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който се изразява становище, касаещо допустимостта и основателността на предявените искови претенции, като се излагат конкретни възражения, целящи опровергаване на въведените с исковата молба твърдения.

От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърлят исковите претенции на ищеца като неоснователни. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, редовно призованите ищци не се явяват, но се представлява от пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им. Представена е писмена защита.

Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание не се представлява от представител или пълномощник. Представена е писмено становище.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и доказателствата по делото се установява, че на 20.12.2018 година е издаден изпълнителен лист, по търговско дело № 75/2017 година по описа на ОС - Сливен. Въз основа на него по молба с вх. № 00857/11.02.2019 година, е образувано изпълнително дело № 162/2019 година по описа на ЧСИ М., с район на действие Софийски градски съд срещу А. И.

М., М. Н. М. и С. И. Д., всички с адрес гр. Сливен, по което съдебният изпълнител е изпратил покани за доброволно изпълнение до длъжниците и е извършил проучване на имуществото им.

От ответното дружество е депозирана молба с вх. № 05090/21.11.2019 година за преместването на делото при компетентен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Сливен е образувано ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до длъжниците и е извършено проучване на имуществото им.

С молба с вх. № 29831/15.09.2021 година, депозирана по ИД № 20198370402197 по описа на ЧСИ П. Г.ев от ответното дружество е поискано предприемане на действия по изпълнение и Частният съдебен изпълнител е наложил възбрани на недвижими имоти на длъжниците, запори на банковите им сметки, запор на МПС-та, тяхна собственост.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответното дружество, че ищците не дължат на ответното дружество сумите, за които срещу тях е издаден изпълнителен лист от 20.12.2018 година по ТД № 75/2017 на СлОС и е образувано ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев, с район на действие ОС-Сливен е допустима, но е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По правило длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.7 от ГПК.

Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на 20.12.2018 година е издаден изпълнителен лист, по търговско дело № 75/2017 година по описа на ОС - Сливен. Въз основа на него по молба с вх. № 00857/11.02.2019 година, е образувано изпълнително дело № 162/2019 година по описа на ЧСИ М., с район на действие Софийски градски съд срещу А. И.

М., М. Н. М. и С. И. Д., всички с адрес гр. Сливен, по което съдебният изпълнител е изпратил покани за доброволно изпълнение до длъжниците и е извършил проучване на имуществото им. Устоновено е още, че по молба с вх.

№ 05090/21.11.2019 година делото е преместено пред местно компетентен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Сливен, като е образувано ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев, от който са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците и е извършено проучване на имуществото им. Несъмнено е в случая, че вземането по изпълнителния лист, въз основа на който са образувани посочените изпълнителни дела, е установено със съдебно решение и същото се погасява с изтичане на общата погасителна давност от 5 години, съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността започва да тече от датата на издаване на изпълнителния лист. От този момент за взискателя е възникнала възможност да образува изпълнително дело, тъй като едва тогава вземането му е станало изискуемо. Видно от приобщените доказателства, изпълнението по посочените дела е проведено въз основа на 3 изпълнителен лист, издаден на 20.12.2018 година. Следователно, в процесния случай, предвидената в чл. 117, ал.2 ЗЗД 5-годиншна давност би изтекла на 20.12.2023 година (5 години след издаване на изпълнителния лист), но в настоящия казус, давността по вземането, за което е издаден изпълнителният лист, е била прекъсната на 15.09.2021 година, когато от ответното дружество е отправено искане до частния съдебен изпълнител с вх. № 29831 за предприемане на действия по изпълнението и Частният съдебен изпълнител е наложил възбрани на недвижими имоти на длъжниците, запори на банковите им сметки, запор на МПС-та, тяхна собственост. В случая с образуването на ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев, е започнал да тече нов 2годишен срок по чл. 433. ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителното дело е образувано при ЧСИ П. Г.ев на 22.11.2019 година, от която дата и е започнал да тече новият срок за перемпция на делото, т.е. посоченото изпълнително дело с следвало да се прекрати по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 22.11.2021 година - две години след образуването му, а настоящия случай, обаче с молба от 15.09.2021 година (два месеца преди перемирането на делото) от ответното дружество е отправено искане до съдебния изпълнител за предприемане на действия по събиране на вземането.

В процесния случай правото на принудително изпълнение на вземането на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД по изпълнителен лист, издаден в негова полза по т. д. № 75/2017 година, но описа на ОС - Сливен, не е погасено по давност. Въз основа на изпълнителния лист по цитираното гражданско производство, от ответното дружество е образувано ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев. По изпълнителното дело са извършени редица действия по изпълнението. На 14.01.2022 година е наложена възбрана на имот на длъжниците. На 18.01.2022 година на МПС, собственост на А. М. е наложен запор. На 26.01.2022 година на банковите сметки, собственост на М.

М. и С. Д. са наложени запори. Посочените действия категорично са прекъснали давността, съобразно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно горецитираната практика на ВКС новото искане за действия по изпълнението, дори и да е направено по перемирано дело, на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи ЧСИ е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение 4 на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116. б. „в“ от ЗЗД. Искането на взискателя за предприемане на действия по изпълнението е направено на 15.09.2021 година - два месеца преди перемирането на ИД № 20198370402197 по описа на ЧСИ П. Г.ев.

Освен това, както по ИД № 162/2019 година, по описа на ЧСИ М., така и по ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев, са присъединени публични вземания на длъжниците, с които действия на самостоятелно основание е била прекъсната давността.

Дори да се приеме, че в случая, действията по ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев, са действия, осъществени по перемирано изпълнително дело, следва да се има предвид налагащата се трайна съдебна практика, обективирана в Решение № 10/16.02.2016 година по гр. д. № 3231/2014 година на ВКС, III г. о.; Решение № 37/24.02.2021 година по гр. д. № 1747/2020 година на ВКС, IV г. о.; Решение № 3/04.02.2022 година по гр. д. №1722/2021 година на ВКС, IV г. о. и в Решение №1 27/12.07.2022 година по гр. д. № 2884/2021 година на ВКС, III г. о. Съгласно същата последиците при перемпцията по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, т. е изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. В този смисъл е Решение № 257 от 30.04.2020 година на ВКС по гр. д. -№ 694/2019 година. За прекъсването па давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено по давност. Решение № 325 от 13.01.2016 година на ВКС по гр. д. № 2783/2015 година. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021 година на ВКС по гр. д. № 1747/2020 година"когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намираш се все още у него 5 изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото с прекратено по право.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. В тази връзка и не на последно място следва да се отчете, че съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2023 година на ОСГТК:

„Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“ Предвид това дори и предприети по перемирано дело, действията на взискателя са довели до прекъсване па давността, съответно до законосъобразно провеждане на последващото принудително изпълнение.

По тези съображение се приема, че вземанията не са погасени по давност. Това обосновава извод за неоснователност на исковите претенции, поради което същите следва да се отхвърлят.