Решение № 137 от 30.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330205475 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-007494 от 16.09.2024г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на А. Д. О. /А. С.О./, роден на **, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Д. О., чрез своя защитник адв. Х. моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Редовно уведомен не се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв. Х., която поддържа жалбата и излагат мотиви в подкрепа на твърденията си.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище по жалбата изпратено до съда моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 23.07.2024 година, около 13:00 часа, на територията на обл.

Пловдив, на път втори клас ІІ-86, км. 19+200, в посока гр. Асеновград, жалбоподателят А. Д. О., бил спрян за проверка в момента на управление на лек автомобил "Тойота Ярис", с рег. № **, собственост на „Мейсу България“ ЕООД с управител Т.Б.Б.. Проверката се осъществила от служители на сектор „Пътна полиция“, които установили че жалбоподателят имал поставени табелати с регистрационен номер на автомобила на определеното за това място, но регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 04.06.2024г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП тъй като в двумесечен срок от придобиването му , автомобила не е бил пререгистриран.

Установено е по делото че на 02.04.2024г. Управлявания от О. автомобил е бил закупен от Т.Б., в качеството му на управител на „Мейсу България“ ЕООД, с нотариално заверен договор за покупко продажба от същата дата.

Преценено било, че тези обстоятелства съставляват административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Затова бил съставен АУАН серия GA, № 1292007 от 23.07.2024г. в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с отбелзяване, че няма възражения, въпреки че той не владеел нито писмено, нито говоримо български език. Като доказателство към акта били иззети СРМПС и 2 броя контролни табели.

С мотивирана резолюция № 24-1030-М000229 от 24.07.2024г. административнонаказателното производство било прекратено на основание чл. 54, ал. 1 т. 9, вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй като било образувано Досъдебно производство № 340/2024г. по описа на 01 РУ за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление от 06.08.2024г. по пр.пр. № 9632/2024г., наблюдаващия прокурор отказал да образува ДП за извършено престъпление 2 по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратил материалите на Началника на 01 РУ при ОДМВР

Пловдив с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо А. О..

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, било издадено обжалваното НП. В него била описана цялата хронология на събитията изложени по горе, като нарушението било квалифицирано като такова по чл 140, ал. 1 от ЗАНН – ча това че на 23.07.2024г., около 13:00 часа, на територията на оббл. Пловдив, на път втори клас ІІ-86, км. 19+200, в посока гр. Асеновград, жалбоподателят А.

Д. О. е управлявал лек автомобил "Тойота Ярис", с рег. № **който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановвяване на регистрацията на МПС.

По делото като писмено доказателство е приобщено копие на Договор за покупко-продажба от 02.04.2024г. заверен от нотариус с рег. № **, видно от който на посочената дата лек автомобил "Тойота Ярис", с рег. № ** е бил закупен от Т.Б., в качеството му на управител на „Мейсу България“ ЕООД.

По делото е приобщено като писмено доказателство и писмо с вх. № 113347/05.11.2024г. по описа на РС Пловдив, от Началник Сектор „Пътна полиция“, видно от които регистрацията на лек автомобил "Тойота Ярис", с рег. № ** била служебно променена въз основа на документ с рег. № ** от 02.04.2024г. с който нотариуса изповядал сделката за покупко-продажбата на лекия автомобил, служебно е уведомил МВР по електронен път за извършената продажба. Именно на тази дата е била извършена покупкопродажбата, при която дружеството „Мейсу България“ ЕООД станало собственик на процесния автомобил. От справката от информационните масиви на МВР се установявав че два месеца по-късно, тъй като новия собственик „Мейсу България“ ЕООД, не изпълнил задълженията си по чл.

143, ал. 15 от ЗДвП, и в двумесечен срок от придобиването не изпълнили задължението си да регистрира превозното средство, регистрацията на МПС била служебно прекратена от МВР.

Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящия състав направи следните правни изводи.

Според настоящия съдебен състав в хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/ водещо до неговата отмяна.

3

По делото не е спорно, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал описания по-горе лек автомобил. Не е спорно и това, че този автомобил бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП .

Не е спорно и че причина за прекратяването на регистрацията бил фактът, че колата е била закупена от дружеството „Мейсу България“ ЕООД, чрез неговия управител Т.Б., като прехвърлянето на собствеността станало по предвидения в закона нотариален ред на 02.04.2024г. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус, за което били подаден данни към системата на Сектор "Пътна полиция". В резултат още на датата на покупкопродажбата библо отразено в систевата на МВР служебна промяна на регистрацията на автомобила. Очевидно е, че купувачът „Мейсу България“ Е О ОД имал задължение в двумесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, т.е. до дата 02.06.2024г., да регистрира превозното средство на името на управляваното от него дружество. Той обаче не сторил това, а след изтичането на срокът по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от покупката на автомобила, процесното МПС служебно било дерегистрирано.

При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Няма представени никакви доказателства от страна на АНО, че жалбоподателя, който не се явява купувач на процесното МПС, нито управител на дружеството което станало новия собственик, е знаел и съзнанавал че управлявания от него автомобил е бил дерегистриран към момента на проверката – 23.07.2024г. Поради всичко това няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна, и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно 4 доказано да е извършил.

От справка от търговския регистър се установява че към датата на извършеното нарушение, „Мейсу България“ ЕООД е управлявано от Т.Б., а жалбоподателя А. О. е съдружник в дружеството заедно с друго лице. Това обстоятелство също не води автоматично до извод че съдружника О. е знаел че управителя не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП в резултат на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, поради което и това обстоятелство остана недоказано. Съгласно приложения по делото дружествен договор на „Мейсу България“ ЕООД, управителя организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Към датата на която е придобит автомобила и към датата на която е следвало да бъде регистрирано придобитото МПС управител е бил Т.Б.. Автомобила управляван от жалбоподателя е бил с поставени регистрационни табели въпреки че е с прекратена служебно регистрация, поради което и не може безспорно да се твърди че жалбоподателя виновно е управлявал автомобил който не е бил регистриран по надлежен ред, след като за него е било видно че автомобила притежава регистрационни табели.

На следващо място по делото се установи че жалбоподателя е ** гражданин който не владее български език. Предвид препращата норма на чл.84 от ЗАНН към чл. 21, ал.2 от НПК, последната, намираща приложение и в административнонаказателното производство, изисква на лица, които не владеят български език да бъде осигурена възможност да се ползват от родния си език или друг разбираем език, като за целта им бъде назначен преводач. А разпоредбата на чл. 55, ал. 4 НПК визира, че нарушителят, който не владее български език, има право на писмен превод на всички документи, касаещи реализирането на неговата административно - наказателна отговорност. Това право е гарантирано и от чл. 6, т.3, б. „а” и б. „е” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. С така предвиденото в цитираните норми, подкрепено и от правото на европейската общност, на лицата, невладеещи езика, на който се води производството /в случая български език/, се гарантира възможността да разберат какво е вмененото им нарушение и респективно да организират адекватно и защитата си.

Видно от текста на издадените по преписката АУАН и НП същите са 5 издадени единствено на български език. От административнонаказващия орган, чиято е доказателствената тежест в процеса, не са ангажирани доказателства тези документи да са били връчени на жалбоподателя в превод на ** език, нито по време на проверката на жалбоподателя да са осигурени услугите на преводач, нито въобще да му е разяснено правото в рамките на административнонаказателния процес да се ползва от превод на говоримия му език. В този смисъл неосигуряването на адекватен и разбираем за нарушителя език още в хода на административнонаказателното производство, така че нарушителят да разбере основателността на ангажираната му отговорност, същевременно липсата на отразен отказ от това право от негова страна, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, осуетяващо правото му на защита и е основание за отмяна на издаденото НП.

Доколкото съдът намери претенцията на жалбоподателя за основателна, и отмени издаденото наказателно постановление, то право на разноски би имал единствено жалбоподателя. Такова искане обаче не е сторено, поради което и съдът не дължи ппроизнасяне в тази насока.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-007494 от 16.09.2024г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на А. Д. О. /А. С.О./, роден на **, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.