Решение № 2343 от 23.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София,23.12.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,

VI-19 състав в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА СТЕФАНОВА като разгледа т. дело № 3129 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на В.А., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** представлявана от генерал-майор проф. В.М., чрез главен юрисконсулт М.Д. срещу „Х.1.“ ЕООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Г.Х., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК, че не дължи на „Х.1.“ ЕООД, сумите от 274 630, 83 лева-неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения/ и 33 038,56 лева присъдени разноски, на основание издаден изпълнителен лист на 15.12.2015 година от СГС по т.д.№ 7697/2015 година, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20177860402015 по описа на ЧСИ М. М. с рег.№ 786 в КЧСИ.

Ищецът излага твърдения, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание е извършил плащане на присъдените с решение от 03.11.2015 година на Борсовия арбитраж при ССБ, постановено ВАД № 12/2015г. суми, за които е издаден изпълнителен лист от 15.12.2015 година на СГС, ТО, ХV състав по т.д.№ 7697/2015.

Поддържа, че вземането към дружеството „Х.1.“

ЕООД е погасено в размер на 91 559, 57 лева след 30.09.2016 година, а в останалата част – 143 688, 95 лева вземането по изпълнителния лист е заплатено на А. –И.Т.“ ЕООД в периода 27.04.2016 година - 30.09.2016 година, след цедиране на вземането от „А. – И.Т“ ЕООД на „Х.1.“ ЕООД на 17.03.2016 година. Сочи, че уведомлението за цесията е заведено във ВМА с рег.

№ в-2551 от 23.03.2016 година. Твърди, че счита за дата на получаване на уведомлението 29.09.2016 г. когато последното е докладвано на началника на ВМА.

С определение от 08.08.2018 година съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца „А. – И.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу когото ищецът В.А. е предявил в условията на евентуалност, ако главният искът бъде отхвърлен, обратен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 147 688, 95 лева за връщане на платена без основание сума на лице, което не се явява кредитор.

Сочи, че ВМА и „А.-И.Т.“ЕООД са били обвързани от борсов договор № 353 от 28.05.2014 година за доставка на гориво, сключен при изключително неизгодни условия за ВМА, като с цел да предотврати бъдещи вреди под формата на лихви и неустойки, ВМА е изплатило задълженията по изпълнителния лист на „А. – И.Т.“ ЕООД. Поддържа, че с договор за цесия сключен на 17.03.2016г. дружеството „А. И.Т.“ ЕООД в качеството на цедент е прехвърлило на цесионера „Х.1.“ ЕООД свое вземане от ВМА в размер на 426 765, 57 лева. Поддържа, че е погасил задълженията си към ответника – цесионер в размер на 91 559,57 лева

/л.60-61/, а в останалата част вземането по изпълнителния лист- 143 688, 95 лева е заплатено на „А. –И.Т.“ ЕООД в периода 27.04.2016 година - 30.09.2016 година, след цедиране на вземането, за което длъжникът е уведомен на 23.03.2016 г. Твърди се, че плащането е извършено след образуване на изпълнително дело № 20177860402015 на ЧСИ М. М..

Сочи се, че освен вземането по изпълнителния лист ищецът имал задължения за текущи доставки, които заплатил в полза на новия кредитор „Х.1. ЕООД, след получаване на уведомлението за цесия. Излага се, че докато са заплащали на „А. –И.Т.“ ЕООД никой не е претендирал че плащат без основание.

С уточнителна молба от 28.12.2017 година посочва че в полза на „А. – И.Т“ ЕООД са заплатени следните суми : по фактура № ********** от 09.10.2014 година на стойност 48 065 ,08 лева , платена на 27.04.2016 година, по фактура № 910000155252 от 17.11.2014 година на стойност 32 229,12 лева, платени 11 934,92 лева на 27.04.2016 година, и на 27.06.2016 година- 16 294, 20 лева и остатъчно плащане 4000 лева на 27.06.2016 година в полза на ТД на НАП; по фактура № ********** от 21.11.2014 година на стойност 27 394,75 лева, платена на 27.06.2016 година; по фактура № ********** от 26.11.2014 година на стойност 24 171,84 лева, платена на 27.07.2016 година; по фактура № ********** от 11.12.2014 година на стойност 27 287,50 лева, частично платени 15 828,16 лева на 27.07.2016 година.

Твърди, че в полза на „Х.1.“ ЕООД са направени следните плащания: частично плащане по фактура № ********** от 11.12.2014 година в размер на 11 459, 34 лева на 27.10.2016 година, по фактура № ********** от 15.01.2015 година на стойност 16 782, 95 лева частично плащане на 27.10.2016 година в размер на 8540,66 лева и остатъчно плащане на 23.11.2016 година в размер на 8242, 29 лева; по фактура № ********** от 12.02.2015 година на стойност 18 449,34 лева, платена на 23.11.2016 година, по фактура № ********** от 20.02.2015 година на стойност 22307, 94 лева, платени на 23.11.2016 година, по фактура № ********** от 08.04.2015 година на стойност 22560 лева, платени на 23.11.2016 година.

С депозирано в о.с.з. на 10.04.2019 г. допълнение към исковата молба /л.133/ прави искане договорът за цесия сключен между дружествата „А. И.Т.“ ЕООД и „Х.1.“ ЕООД от 17.03.2016 г. да бъде обявен за нищожен, поради нарушение на правилото на чл. 43 ЗОП /отм./. Излага, че борсовият договор между него и „А. И.Т.“ ЕООД е в резултат на процедура по чл.

90, ал.1, т.11 ЗОП. Твърди, че вземанията по обществени поръчки не могат да бъдат прехвърляни, а страните заменяни. Сочи, че не предявява нов иск /инцидентен установителен иск/, позовава се на чл.143, ал.1 ГПК. Твърди, че договора за цесия нарушава добрите нрави по чл.26 ЗЗД. В о.с.з. оспорва вземанията по изпълнителния лист да са идентични с прехвърлените с договора за цесия.

Представени са писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания за допускане на ССчЕ и за ангажиране на гласни доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът не депозира отговор на исковата молба, становище по допълнението към нея. Не изпраща представител в проведените о.с.з

Трето лице помагач на страната на ищеца „А. – И.Т.“ ЕООД не депозира отговор на исковата молба, становище по допълнението към нея, по молбата по чл. 219 ГПК и обратния иск. Не изпраща представител в проведените о.с.з. Не е изпълнило указанията на съда да представи оригинал на договора за цесия от 17.03.2016 г. и оригинал на търговско пълномощно с рег. № 1048 и рег. № 1049 от 23.02.2016 г. на търговски пълномощник Н.Г.М..

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е сключването между ищеца В.А. и дружеството „А. –

И.Т.“ ЕООД на борсов договор за покупко-продажба на стоки от 28.05.2014 г. Установява се, че този договор е сключен за срок от три години, след развита процедура по ЗОП /отм./.

Видно от събраните по делото доказателства въз основа на решение от 03.11.2015 г., постановено по ВАД №12/2015 г. по описа на БАС при ССБ, в полза на „А. – И.Т.“ ЕООД, по т.д. 7697/15г. на СГС VI-15 с-в е издаден изпълнителен лист по за сумите от : 239 248. 52 лева представляваща неплатена цена на горива и масло по фактура № **********/09.10.2014г.; фактура № **********/17.11.2014г.; фактура № **********/21.11.2014г.; фактура № **********/26.11.2014г.; фактура № **********/11.12.2014г.; фактура № **********/15.01.2015г.; фактура № **********/12.02.2015г.; фактура № **********/20.02.2015г. и фактура № **********/08.04.2015г. издадени по борсов договор № 353 от 28.05.2014г.; 35 382.31 лева представляваща неустойка за забава в плащането на доставени горива по борсов договор № 353/28.05.2014г. по фактури № ********** от 09.10.2014г.; фактура № ********** от 17.11.2014г.; фактура № ********** от 21.11.2014г.; фактура № ********** от 26.11.2014г.; фактура № ********** от 11.12.2014г.; фактура № ********** от 07.01.2015г.; фактура № ********** от 15.01.2015г.; фактура №********** от 12.02.2015г.; фактура № ********** от 20.02.2015г.; фактура № ********** от 30.01.2015г.; фактура № ********** от 09.03.2015г.; фактура № ********** от 25.03.2015г. и фактура № ********** от 08.04.2015г., считано от изпадането в забава до 01.06.2016г.; 20 448.36 лева – разноски в арбитражното производство; 590.20 лева представляващи държавна такса за издаване на изпълнителния лист; 12 000.00 лева представляващи адвокатско възнаграждение. Вещото лице дава становище, че не се установява, да е извършено плащане на задълженията за неустойка по издадения ИЛ от 15.12.2015г. в размер на 35 382.31 лева, както и на разноските /л. 160/.

Видно от представените и приети писмени доказателства /л.14/ се установява, че с рег. № в-225 от 23.03.2016 г. и на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД ищецът е уведомен от „А. И.Т.“ ЕООД /цедент/ и „Х.1.“

ЕООД /цесионер/ за извършена между тези дружествата цесия от 17.03.2016г., по силата на която „А. И.Т.“ ЕООД е прехвърлило свои вземания от В.А. в размер от 426 765.57 лева, дължими по изпълнителен лист издаден на 15.12.2015г. от СГС по т.д. 7697/2015г.

По делото се установява, че на 20.10.2017г. ВМА е получила покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20177860402015 от ЧСИ рег. № 786 М. М. да заплати в полза на взискателя „Х.1.“ ЕООД суми в размер на 274 630.83 лева неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./, 33 038.56 лева присъдени разноски, 8 400.00 лева разноски по и.д. и 11 515,68 лева такси по ТЗЧСИ дължими към 17.10.2017г. Със запорно съобщение от същата дата съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ВМА от Национална здравноосигурителна каса до размера посочен в поканата за доброволно изпълнение.

От заключението по извършената съдебно-счетоводна експертизата, изпълнена от вещото лице С.Ф.Й., което съдът приема като обективна и компетентна, се установява, че размерът на задълженията на ищеца към „А. И.Т.“ ЕООД към 23.03.2016г. е в общ размер на 342 372.69 лева, в това число посочената в изпълнителния лист сума от 239 248. 52 лева представляваща неплатена цена на горива и масло по фактура № **********/09.10.2014г.; фактура № **********/17.11.2014г.; фактура № **********/21.11.2014г.; фактура № **********/26.11.2014г.; фактура № **********/11.12.2014г.; фактура № **********/15.01.2015г.; фактура № **********/12.02.2015г.; фактура № **********/20.02.2015г. и фактура № **********/08.04.2015г. издадени по борсов договор № 353 от 28.05.2014г.

Установява се още, че в периода 27.04.2016г. до 23.11.2016г. В.А. е направила плащания, с които е закрила свои задължения към „А. И.Т.“ ЕООД и към „Х.1.“ ЕООД в общ размер на 239 248. 52 лева. Плащанията към „А. И.Т.“ ЕООД са в размер на 147 688.95 лева, направени в периода 27.04.2016г. – 27.07.2016г., по фактура № **********/09.10.2014г.; фактура № **********/17.11.2014г.; фактура № **********/21.11.2014г.; фактура № **********/26.11.2014г.; фактура № **********/11.12.2014г. Плащанията към „Х.1.“ ЕООД са в общ размер на 91 559.57 лева, извършени в периода 27.10.2016г. по фактура № **********/11.12.2014г.; фактура № **********/15.01.2015г.; фактура № **********/12.02.2015г.; фактура № **********/20.02.2015г. и фактура № **********/08.04.2015г.

От ССчЕ не се установява, да е извършено плащане на задълженията за неустойка по издадения ИЛ от 15.12.2015г. в размер на 35 382.31 лева, както и на разноските /л.160/.

От събраните по делото доказателства не се установява направените от ищеца плащания в полза на „А. И.Т.“ ЕООД след 23.03.2016 г. в размер на 147 688.95 лева да са получени от дружество на годно правно основание. Напротив, горепосочената сума е платена като вземане по фактури предмет на договора за цесия, сключен на 17.03.2016г. между „А. И.Т.“ ЕООД /цедент/ и ответника /цесионер/, като считано от 23.03.2016 г. когато уведомлението по чл. 99 ЗЗД е достигало до ищеца – длъжник, последният има задължение да изпълнява на новия кредитор /цесионер/.

След датата 23.03.2016г. „А. И.Т.“ ЕООД е загубило качеството си кредитор по отношение на цедираните вземания, поради което извършените в полза на това дружество плащания се явяват направени без основание и подлежат на връщане.