Решение № 792 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно гражданско дело № 20251100512691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Медияпул“ ООД и Б. А. М. – длъжник по изп. дело № 20257880400573 по описа на Ч. К., рег. № 788, с район на действие СГС, срещу постановлението за разноски по цитираното изпълнително дело съобразно редуцирания им размер, посочен в придружително писмо с изх. номер 10061/24.11.2025 г.

Жалбоподателите считат, че таксите, които са възложени в тяхна тежест от частния съдебен изпълнител, са неправилно определени, тъй като таксата от 120 лв. за цялостно проучване не е било нужно да се начислява предвид това, че по същото дело, по което е предприето изпълнението, е наложено през 2021 г. обезпечение, по което при същия ЧСИ има извършено проучване. Наред с това и в рамките на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да бъде извършвано проучване, последвано от запор на сметка и изтегляне на цялата сума по сметката, което е било осъществено в действителност. Що се отнася до начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, считат, че същата не е било необходимо да се начислява в рамките на срока за доброволно изпълнение. След като ЧСИ е изпълнил принудително в рамките на срока за доброволно изпълнение, тоест в нарушение на закона, то това изпълнение следвало да е за негова сметка, а не за сметка на длъжника, който е бил лишен от възможността да изпълни доброволно. Поддържат, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, е прекомерно, а по отношение на договора за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл. 38 от ЗА, сочат, че било 1 недопустимо адвокат да оказва безплатна правна помощ на съдия, който не му е роднина.

Взискателят е подал в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК възражение срещу жалбата на длъжниците, като поддържа, че тя е неоснователна, тъй като частният съдебен изпълнител е приложил правилно закона при определяне дължимите в изпълнително производство разноски, като определеният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В приложените към жалбата мотиви, както и в подаденото придружително писмо частният съдебен изпълнител М. К., рег. № 788, с район на действие СГС посочва, че жалбата е неоснователна, като уточнява и коригира размера на начислените такси от 1334.40 лв. с ДДС на 644.40 лв. с ДДС, формирана от сбора на сумите, както следва: по т. 1 ТТРЗЧСИ – 1 бр. – Образуване на изп. дело – 24.00 лв. с ДДС; по т. 2 ТТРЗЧСИ – 2 бр. – Цялостно проучване на имуществото на длъжниците – 120.00 лв. с ДДС; по т. 5 ТТРЗЧСИ – 3 бр. – съответно 2 бр. ПДИ и 1 бр. съобщение за вдигане на запор до „Уникредит Булбанк“ АД – 72.00 лв. с ДДС; по т.9 ТТРЗЧСИ – 1 бр. – запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД – 18.00 лв. с ДДС; по т. 26 ТТРЗЧСИ – 410.40 лв. с ДДС.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

От представеното копие от изпълнителното дело се установява, че същото е образувано въз основа на подадена молба от взискателя П.З.И., чрез своя пълномощник адв. Ю.Н. по изпълнителен лист от 08.08.2025 г. Представени са пълномощно за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство и договор за правна помощ за адв. Н., по силата на който довереникът се е съгласил да окаже правна защита и съдействие по изпълнителното дело безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, тъй като доверителят е колега-юрист. В молбата, с която е отправено искането до ЧСИ за образуване на изпълнителното дело е оправомощен ЧСИ за съответните изпълнителни действия на основание чл. 18 ЗЧСИ.

Съгласно т. 2 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител, се събира такса 50 лв. В случая частният 2 съдебен изпълнител е извършил проучване на длъжника „Медияпул“ ООД, в резултат на което сметките на този длъжник в „Уникредит Булбанк“ АД са запорирани.

Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че не било необходимо да се извършва такова проучване с аргумент, че имало друго изпълнително дело при същия ЧСИ. На първо място, това друго изпълнително дело, което е образувано, е с различни страни и различен предмет, а отделно от това от образуването му са минали над четири години, поради което и в изпълнение разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника, направил е нужните справки и по този начин е определил и начина на изпълнението. По делото обаче няма данни да е извършвано такова проучване по отношение на другия длъжник по изпълнителното дело, а именно – Б. А. М., поради което няма основание да бъде начислявана такса в размер на 50 лв. (60 лв. с ДДС) за него. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. В този смисъл са и мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът намира, че тази такса по т. 2 ТЗЧСИ, начислена от съдебния изпълнител, не може да се възложи в тежест на длъжника, поради което в тази част жалбата е основателна.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите във връзка с начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по следните съображения:

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В чл. 79, ал. 1 ГПК е посочено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършване на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. От цитираната разпоредбата следва, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на изпълнителното производство, отпада само в два случая – при прекратяване на изпълнителното дело, като тук изрично е изключена хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, както и когато разноските са за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени, както и за изпълнителни способи, които не са приложени.

3

Не може да се сподели тезата на жалбоподателите, че не се дължи таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ, поради това, че същата била начислена в рамките на дадения 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Съдът намира, че при образувано изпълнително дело, длъжникът дължи на основание цитираните по-горе разпоредби всички такси – прости и пропорционални по Тарифата. При плащане, направено след започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от заплащане на дължимите разноски по изпълнението. Това е така, защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, посочен по-горе, прогласен с разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ГПК. Дължимите разноски включват както разноски за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение, така и съответните такси по Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители. Следва да се посочи, че още в рамките на воденото гражданско дело, преди образуване на изпълнителното дело, длъжниците са могли да изпълнят доброволно, без да се стига до образуване на изпълнително дело. Данни за такова доброволно изпълнение липсват.

Дължимата сума е събрана в рамките на образуваното изпълнително дело, поконкретно – в резултат на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия – запор върху банкова сметка на длъжника „Медияпул“ ООД, т.е. липсва доброволно изпълнение от страна на длъжниците и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ правилно е начислена от съдебния изпълнител.

Що се отнася до размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и релевираното възражение за прекомерност, съдът намира следното. Както се посочи, по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 18.08.2025 г., сключен между взискателя и адв. Н., като на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатът се е съгласил да предостави безплатна правна помощ. В такава хипотеза конкретният размер на възнаграждението се определя от съдебния изпълнител, който е определил такъв от 525 лв. Съдът намира, че този размер е справедлив и адекватен на конкретната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело. В случая следва да се съобразят, както извършените от процесуалния представител на взискателя действия в рамките на изпълнителното дело, така и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е уговорено освен за образуване, още и за водене на изпълнителното дело, като освен това от значение е и обстоятелството, че производството е образувано за събиране на вземане срещу двама длъжници, а не срещу един. Така, съдът приема, че размерът от 525 лв., определен на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, е справедлив и обоснован, явява се съответен на характера и обема на защитата на взискателя, както и на интереса, поради което няма основание да бъде намален.

Водим от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в придружително писмо с изх. номер 10061/24.11.2025 г. по изп. дело № 20257880400573 по описа на Ч. К., рег.

№ 788, с район на действие СГС, с което са редуцирани начислените съгласно постановление от 19.08.2025 г. такси, в частта, с която е начислена следната такса по изпълнителното дело: по т. 2 ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв. с ДДС /30,68 евро/, като ПОСТАНОВЯВА, че разноските за начислените такси по ТТРЗЧСИ, които се възлагат в тежест на длъжниците „Медияпул“ ООД и Б. А. М. по изп. дело № 20257880400573 по описа на Ч. К. К., рег. № 788, с район на действие СГС, са в общ размер на 584.40 лв. с ДДС /298,80 евро/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Медияпул“ ООД и Б. А. М. в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5