Решение № 73 от 20.02.2026, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пещера, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100540 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. В. А. срещу сина му А. А. А., с която са предявени обективно съединение при условията на евентуалност искове: 1. за унищожаване на сключения между страните договор за покупко-продажба, на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 7 от 16.01.2025 г., том I, н.д. № 6/2025 г. на нотариус Г. В.; 2. за разваляне на същия договор.

Твърденията на ищеца са, че на 16.01.2025 г. между страните бил сключен договор под формата на Нотариален акт № 7/16.01.2025 г., том I, по н.д. 6/2025 на нотариус Г. В., с който той продал на ответника ПИ с настоящ идентификатор: *** по КККР на с.

Радилово, обл. Пазарджик, ведно с построените в него сгради (жилищна и селскостопанска) със съответни идентификатори: *** и ***, всички - на адм. адрес с. Радилово, ул. „******“ № 1. Поддържа се, че макар действително да е подписал нотариалния акт – ищецът към онзи момент не е могъл да разбира и ръководи действията си – като последица от засягане на мозъка от възпален синузит, наложил и извършена оперативна интервенция. Твърди се, че засягането на мозъка е станало причина за промяна в менталното и психично състояние на ищеца, като в следващите пет месеца, включително и към момента на сделката, е имал поведението на човек, който току-що е получил мозъчен инсулт или страдащ от умствена изостаналост. Допълва се, че към момента на сделката е ищецът е страдал от халюцинации, налудности, разпад на логическото мислене, временна, но интензивна загуба на памет, дезориентация, неспособност за преценка и взимане на решения, липса на воля. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск се поддържа, че е налице основание за разваляне на сключения между страните договор, при съображения - че купувачът не е заплатил продажната цена. Не се оспорва изявлението в нотариалния акт, че е извършено плащане на сумата 4500 лв., а се твърди, че въпреки това 1 изявление - плащане не е имало. Поради това ищецът заявява, че поради неизпълнение разваля процесния договор, без да дава срок за изпълнение. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се унищожави сключения между страните договор за покупко-продажба, на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 7 от 16.01.2025 г., том I, н.д. № 6/2025 г. на нотариус Г. В., а при условията на евентуалност - за разваляне на същия договор. Претендират се деловодни разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни. Потвърждава се сключването на сочената и от ищеца сделка за покупкопродажба на конкретните недвижими имоти, за сумата от 4500 лв., за която се твърди че е платена в брой, преди подписване на договора. Оспорват се твърденията на в исковата молба, че към момента на продажбата ищецът не е бил в състояние да ръководи действията си, поради ментални и психични проблеми, а също - че липсва плащане на продажната цена.

При позоваване на приложената от самия ищец медицинска документация се поддържа, че здравословните проблеми със синузита на ищеца са започнали в края на м. септември 2024 г., като в края на м. ноември той е бил вече напълно излекуван и в добро здравословно и психическо състояние. По отношение на приложената към исковата молба епикриза от 06.02.2025 г., издадена от д-р Николай Щерев, в която е посочено като анамнеза „загуба на памет, продължила повече от два месеца", ответникът акцентира, че анамнезата е медицински термин, който се отнася до описание на заболяването на пациент, дадено на лекаря от самия пациент или негови близки, поради което счита, че това не може да бъде доказателство за настъпили неврологични проблеми, вследствие на претърпените здравословни проблеми, още повече, че такива не са описани в нито един от предходните документи. Твърди се ,че в периода около 20.01.2025 г. ищецът е бил на контролен преглед в УМБАЛ „Свети Г." ЕАД, Пловдив, но не са представени данни за заключението на лекарите по отношение на здравословното му състояние към онзи момент. Ответникът намира за неоснователни твърденията, че здравословното състояние на ищеца е довело до описаното в исковата молба психическо състояние, или до настъпило увреждане на мозъка до степен, която да му пречи да разбира значението на действията си към момента на извършване на сделката. В подкрепа на твърдението си сочи обстоятелството, че през този период ищецът е изпълнявал служебните си задължения във фирмите, в които работи - „Биовет“ АД, гр.

Пещера и „Грийнбърн“ ЕООД, като в едното от дружествата, ищецът работи като оператор на енергиен блок, която длъжност не би могъл да осъществява, ако е бил в състоянието, описано в исковата молба. В този смисъл се поддържа, че към датата на сделката ищецът е бил напълно здрав психичически и е разбирал смисъла и значението на действията, които е извършил, прехвърляйки имота на сина си, тъй като описаните болести не установяват, че страда от заболяване, което му пречи да разбира и ръководи постъпките си. Моли се за решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искови претенции.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 2

ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на претендираните права е съответно – чл. 31, ал.1 и чл. 87, ал.3 вр. с ал.1 от ЗЗД.

Между страните няма спор, а и от приложения по делото договор за покупкопродажба, на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 7 от 16.01.2025 г., том I, н.д. № 6/2025 г. на нотариус Г. В., се установява, че е била сключена сделка за прехвърляне от ищеца – на ответника по делото на собствеността върху описаните в съответния договор недвижими имоти за цена от 4500 лв.

Ангажирани по делото доказателства в насока - че към момента на сключване на този договор ищецът не е могъл да разбира и ръководи постъпките си, са: приложената към исковата молба амбулаторен лист и епикриза от 06.02.2025г., подписани от д-р Николай Щерев при „Хигия-ДКЦ“ ООД (л.5) и показанията на свидетелите П. С. и Е. Р.

От амбулаторния лист и епикризата, съпоставени и с останалите приложени по делото медицински документи (епикризи от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД), става ясно, че около 20 дни след процесната сделка ищецът е отишъл на консултация в ДКЦ-Хигия, където при първичен амбулаторен преглед се е оплакал на съответния лекар (анамнеза), че след извършена му в началото на м. ноември 2024г. операция в гр. Пловдив е изгубил зрението на лявото си око и от тогава има частична загуба на памет, продължила около 2 месеца и до момента на прегледа. Без да е бил хоспитализиран или изпратен на допълнителни изследвания – обективното състояние на ищеца е било отразено от прегледалия го невролог д-р Щерев като „…Енцефалопатен синдром, тежък дементен синдром, появил се след прекарано възпалително заболяване на мозъка – в момента с обратно развитие на паметовите нарошения.“ Тази диагноза не намира потвърждение в нито един от останалите, приложени по делото медицински документи, отразяващи здравословното състояние на ищеца преди, по време и след извършените му първо в „МБАЛ-Пазарджик“ АД (от 24.09.2024г. до 30.09.2024г. – л. 18), а след това в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД- гр. Пловдив (и специализирани лаборатории) изследвания и лечение. Тя се оборва и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, вещите лица, по която в съдебно заседание изрично посочват, че не могат да кажат защо това е отбелязано в амбулаторния лист от преглед с официална продължителност 20 мин, но то не отговаря на състоянието, което е било наблюдавано при болничното лечение и след това – до момента на експертизата.

Същевременно, в ценените в контекста на чл. 175 ГПК, изпълнени с противоречия показания на свидетелката П. С. (с която ищеца живее на семейни начала) първоначално в съдебно заседание от 21.10.2025г. се твърди, че до декември 2024г. тя е била край ищеца, а към момента на процесната сделката – през януари 2025г. е контактувала с А. А. и е установила, че той „нямал логическо мислене, имал нетипично поведение, не бил сигурен в действията си, не бил ориентиран за пространство и време, не е проявявал собствена воля при взимане на решения“ (л.128), но в същото време в показанията й последното заседание по делото (л.231 гръб) контрастно се сочи, че от месец октомври 2024г. до месец февруари 3

2025г. не е контактувала с ищеца. Макар и неотносими към доказателствената тежест по конкретния иск – сочещо за надеждността на показанията на С. е и очевидното несъответствие между заявеното от нея – че била изгонена брутално от съвместно обитаваното с ищеца жилище от неговите майка и сестра, и подадената от свидетелката молба до РУ на МВР-Пещера (л.175 гръб), в която собственоръчно е записала, че сама е решила да напусне жилището им, заради разногласия между нея и ищеца А..

От показанията на свидетеля Е. Р. става ясно, че е близък приятел и колега на ищеца и добре се познава и с П. С.. Свидетелят сочи, че през целия период на болничното лечение е получавал информация за състоянието на А. А. по телефона именно от С., която (въпреки че нямала контакт с ищеца от 10.2024г. до 02.2025г.) споделяла на Р., че ищецът се държал много неадекватно. Разбира се още, че свидетелят е виждал ищеца само веднъж в средата на месец януари 2026г., и въпреки че „не говорили чак толкова, за да му разказва някакви несвързани неща“, му направило впечатление, че А. се държи сякаш не помни какво са говорили предния ден и не знае кога точно е бил изписан от болницата, а също – че ищецът лично му е споменавал да е неориентиран по улиците. Настоящия състав отдава неубедително-субективния преразказен характер на показанията на свидетеля Р. - на приятелска солидарност с ищеца и съжителката на последния, като доколкото не става ясно дали срещата на двамата мъже през януари 2025г. не е била след самата процесна сделка – не следва да се подхожда безкритично и относно автентичността на поведението и оплакванията на ищеца пред приятеля му. Особено в контекста на останалите разпитани свидетели: Не само роднините на ищеца, Стоянка и Катя А.и, сочат, че след престоя си в болницата той не е бил неадекватен и съзнателно е сключил сделката със сина си, но и от показанията на свид. Й. Й. (пряк служебен ръководител на ищеца) се установява, че А. А. се е върнал на работа за два дни още на 16. (деня на сделката) и 17.01.2025г., а в последствие – от февруари 2025г., като освен че сам е твърдял, че се чувства добре - през цялото време е изпълнявал служебните си задължения и нито Й., който го е виждал ежедневно, е забелязал нещо смущаващо или необичайно в поведението на ищеца, нито някой от колегите му е намеквал подобно нещо.

Не на последно място – от показанията на свидетеля Г. В. се установява - освен в качеството си на нотариус, изповядал процесната сделка, той да се е уверил в дееспособността и адекватността на страните и че те са съзнавали и са се съгласили с условията по нея; а също - че свидетелят В. добре познава ищеца още от ученическите им години и има не само служебни, а и лични наблюдения над А. А. от много време, които убедително са способствали за несъмнения му извод, че като страна по договора за покупкопродажба ищецът по делото отлично е разбирал и ръководил действията си. Съдът изцяло кредитира тези показания, които контрастират по логичност и липса на противоречия с ангажираните от страна на ищеца гласни доказателствени средства.

От компетентно и обосновано изготвената делото експертиза също се потвърждава, че към датата на сключване на процесната сделка ищецът е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като не е имал здравословни нарушения на 4 психичните си функции, нито кратковременно или продължително разстройство на съзнанието; могъл е да защитава правата си и да се грижи за интересите си. Показателно за неубедителното лансираното основание на претенцията му по конкретния иск е отразеното в обстоятелствената част на експертизата – пред експертите ищецът хем е твърдял, че е разбирал и съзнавал, че „…майка му го закарала на нотариус, за да препише къщата на сина си“, но внезапно - за самото „преписване“ той вече очевидно избирателно решава да използва минало време - сякаш не е бил там („… и аз съм я преписал“). Повече от нелогично и неубедително е, че пред вещите лица ищецът е споделил не само съзнаваните си представи – за какво е бил при нотариуса, а и съображенията, поради които е бил убеден да иде – „че с тая жена, където живеем – да не съм й препишел на нея къщата ли, или да не съм продядял къщата“. От тези споделени от самия него съображения прозира и мотивацията за предявяване на настоящия иск, като в контекста на възобновените отношения със съжителката му – С., вещите лица недвусмислено са посочили и наличния у ищеца интелектуален капацитет – ако желае да представя факти и събития по начин съобразен със стратегия.