Определение № 3319 от 08.09.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1132/2022
- Вид
- Определение № 3319
- Подписан
- 08.09.2022
- В сила
- 08.09.2022
- Състав
- Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл.101 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.106 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1 т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.156 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.197 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 333 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Семеен кодекс
- чл.132 · Семеен кодекс
- чл.133 · Семеен кодекс
- чл.59 · Семеен кодекс
- чл.61, ал.1, пр.2 · Семеен кодекс
- чл. 62, ал. 5 · Семеен кодекс
- чл. 69 · Семеен кодекс
- чл.70 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3319 гр. Варна, 08.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20223100101132 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от СТ. К. АТ. с ЕГН:**********, адрес: гр.Бургас, ул. „******, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Х.К. от АК-Бургас и съдебен адрес: гр.Бургас, у******, ет.1с email: [email protected] ПРОТИВ Н.К. И. - Ч. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. ****** ап.11, Н. С. Ч. с ЕГН:********** и адрес: гр. Варна, район Приморски, ул. ******** и С. Г. Ч. с ЕГН:********** и с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ********, с която е предявен иск с правно основание: чл. 62, ал. 5 от СК във вр. с чл. 69 от СК, вр. чл.70 СК.
В исковата си молба ищеца е изложил следните фактически твърдения:
През м. Април 2020 год., чрез сайт за запознанства ищеца се запознал с ответника Н. Ч.. Запознанството им прераства в интимна връзка, която продължава около година. Срещите им са се осъществявали в повечето случаи в нейната квартира в гр. Бургас, докато тя по- рядко го е посещавала в неговото жилище.
През този период на интимна връзка ответника Н. К. ИВ. е била в граждански брак с ответника С. Г. Ч., сключен на 15.05.2008 год. в гр.Варна.
Ответника Н. Ч. е споделила с ищеца, че е омъжена и съпругът й работи на кораб и отсъства през годината по 8-9 месеца от страната. Споделила, че с него не поддържат интимни отношения от много време и връзката им е само приятелска.
Интимната връзка между ищеца и ответника Н. Ч. продължила около 1 година.
Съпругът й ответника С.Ч. е знаел за връзката им и не е възразявал срещу нея.
През месец декември 2020 год., след пореден скандал ищеца решил да прекрати връзката с ответника Н. Ч. и през месец януари 2021 год. заминал да работи и живее в гр. София.
Две седмици след това, ответника Н. Ч. му се е обадила по телефона и му съобщила, че е бременна, и че той е баща на детето.
Според ищеца последните им интимни отношения са били м.декември месец 2020 год., вследствие на което е и заченала. През този период съпругът й е отсъствал от Република България.
Твърди, че по време на вероятния период на зачеването на детето Н. ответника Н. Ч. е поддържала интимни отношения само с ищеца.
След като разбира за нейната бременност ищеца се прибира от гр.
София и решава, че иска да се грижи за детето си, като да поднови взаимоотношенията с ответницата Ч..
С Решение № 402/19.05.2021 г. Районен съд - Варна бракът между двамата ответници Н. Ч. и ответника С.Ч. е прекратен с развод.
На 27.08.2021 год. ищеца заминава да работи в Германия. На 07.09.2021 год. се ражда детето им Н. С. Ч. с ЕГН **********.
Тя се родила преди да са изтекли 300 дни от неговата прекратяване и поради тази причина в акта му за раждане произход от баща е вписан ответника С. Г. Ч., на основание чл.61, ал.1, пр.2 от СК.
При завръщането му в България на 22.12.2021 год. вижда детето Н., няколко пъти, за което ответницата Ч. му е позволила.
След 30.12.2021 год. ответника Н. Ч. му заявява, че ще може да вижда детето само, ако изпълнява нейните условия, за което ищеца не се съгласява, а ответницата го заплашила, че ще види детето си след дванадесет години.
Четири месеца след това ищеца няма никаква връзка с ответницата и детето и не знае какво се случва с тях. Следват няколко неуспешни опита да се свърже с ответницата Ч..
Ищеца твърди, че е баща на детето Н. с ЕГН ********** и за него е 2 налице правен интерес да предяви настоящия иск с правно основание в чл. 62, ал.5 СК за оспорване на произход, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е биологичен баща на малолетното дете Н. С.
Ч..
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да постанови решение, с което:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото СТ. К. АТ. , Н.К. И. - Ч., Н. С. Ч. и С. Г. Ч. , че детето Н. С. Ч. с ЕГН:1********** родена на 07.09.2021 год. в гр.Бургас, за което е съставен акт за раждане № 0523/08.09.2021 год. на Община Бургас, 1-во кметство, не е зачената и не произхожда от ответника С. Г. Ч. с правно основание чл.62 ал.5 от СК.
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между СТ. К. АТ. , Н.К.
И. - Ч. и Н. С. Ч., че детето Н. С. Ч. с ЕГН:1********** родена на 07.09.2021 год. в гр.Бургас, за което е съставен акт за раждане № 0523/08.09.2021 год. на Община Бургас, 1-во кметство, е заченато и произхожда от ищеца СТ. К. АТ. .
Моли съда да допуснете промяна в съставения акт за раждане, след влизане на решението в сила, относно имената на дето, като за в бъдеще носи имената Н. С. А.А и се впише ищеца СТ. К. АТ. като негов биологичен баща.
В случай, че съдът уважи иска с правно основание чл.62 ал.5 от СК, моли съда да:
ПРЕДОСТАВИ родителските права върху малолетната Н. да бъдат упражнявани от нейната майка, до навършване на пълнолетие или основание за тяхното изменение.
ОПРЕДЕЛИ на ищеца режим на лични контакти с детето, както следва: първите 4 /четири/ месеца след влизане в сила на решението, контактите на бащата с детето се осъществяват в присъствието на майката всяка първа, трета и четвърта събота от месеца от 09.00ч. до 13.00ч.; следващите три месеца контактите на бащата с детето следва да са всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 18.00ч. без приспиване; след изтичането на този срок, бащата има право на лични контакти с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до 17.00ч.в 3 неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения си годишен отпуск на майката и и всяка нечетна календарна година детето ще бъде при майката си на коледните празници, а на Новогодишните празници при баща си и обратно - всяка четна календарна година по време на Коледа, детето ще бъде при баща си, а на Нова година - при майка си.
ОСЪДИ ищеца СТ. К. АТ., ЕГН:**********, да заплаща месечна издръжка на детето Н. в размер на 200 /двеста/ лева чрез неговата майка и законна представителка Н.К. И. - Ч. с ЕГН: **********, платима до 15-то число на месеца за който се дължи, считано от месец май на 2022 год..
Претендира направените адвокатско възнаграждение. по делото разноски, включително за
В исковата молба са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. С. Ч., ЕГН **********, действаща чрез назначения от съда особен представител адв. К.М. АК Варна и съдебен адрес гр.Варна ул.
„Драгоман„ № 43.
В отговора се твърди, че предявените искове за допустими.
Според особения представител в интерес на детето е установяване на действителния му биологичен произход, но заявява че оспорва исковете.
Окончателно становище ще изрази след приключване на съдебното дирене.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Н. К. ИВ. и С. Г. Ч., действащи чрез адв. Н.А. от АК-Бургас и съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас, ул."******, с който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.
С отговора на исковата молба е на правено възражение за подсъдност на делото, като молят съдът да прекрати производството по делото и изпрати същото по компетентност на Окръжен съд Бургас с аргумент, че настоящия адрес на ответниците е в гр.Бургас.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Въведено е възражение за отвод на Окръжен съд Варна, тъй като не е спазена предвидената в закона местна подсъдност по смисъла на чл.105 от ГПК.
4
В нормата на чл.105 от ГПК законът е определил като компетентен по местна подсъдност предявения иск с правно основание чл.62 ал.5 от ГПК родово компетентния съд по постоянният адрес на ответника.
Съгласно чл.116 от ГПК при иск против повече от двама ответници, искът се предявява по пред местно компетентен съд по постоянния адрес на едни от ответниците по избор на ищеца.
При така изложеното се налага извод, че възражението е неоснователно.
Законът свързва определянето на компетентен съд по правилата на местната подсъдност с постоянния адрес на ответника. В случая постояния адрес на ответника Н.К. И. – Ч. е гр.Варна ***, ет.4, ап.11, видно от приложената справка.
На основание чл.106 от ГПК, това е постоянния адрес и малолетния ответник Н. С. Ч..
Въведеното възражение се позовава на настоящия адрес на ответницата, с който закона не свързва правните последици за определяне на компетентния съд по признак за местна подсъдност.
В този смисъл възражението е неоснователно.
Останалите въведени доводи и възражения относно определяне на местно компетентен съд са ирелевантни и не следва да се обсъждат от съда.
С отговора на исковата молба е предявен „насрещен иск“ за лишаване на ищеца от родителски права, на основание чл.132 от СК в особено тежки случаи по чл. 131 от СК, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.
Искът е недопустим на две основания. Първото е процесуално, тъй като компетентен да се произнесе по иска е Райония съд по силата на чл.133 от СК, в която норма е предвидена специална подсъдност на иска, изключваща общото по ГПК и която не може да бъде игнорирана от съдът и страните по делото.
Второто основание е иска е преждевременно заведен и основание за лишаване от родителски права следва да са настъпили след като ищеца е признат за биологичен баща за детето.
Въведените фактически твърдения като основания на иска са поведението на ищеца, което представлява опасност за личността, здравето, 5 възпитанието или имуществото на детето, но преди да е признато със силата на съдебно решение, че той е негов баща, за да се приеме, че са налице законовите предпоставки за негово уважаване.
В този смисъл съдът следва да прекрати производството по насрещния иск