Решение № 1632 от 06.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1632 гр. Велико Търново, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20244110101674 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от З. Г. А., чрез адв. М. Н.

- ВТАК, срещу М. Д. А. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца по делото развива съображения, че с протоколно определение за одобряване на споразумение № *** от *** година по НОХД № ***г. на ВТРС ответникът по делото е признат за виновен за това, че на *** година в град ***, ул.

***, чрез нанасяне на четири удара с дясна ръка, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в претърпяна и преживяна закрита черепно-мозъчна травма, проявена с мозъчно сътресение /с липсата на част от спомена за случилото се/ по време на инцидента, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота му, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 36 НК му е наложено съответното наказание. Твърди, че освен посочената средна телесна повреда ищецът е получил и следните травматични увреждания: разкъсноконтузна рана в долната една трета на челната област, ангажираща и основата на носа; разкъсно-контузна рана в горната устна на устата; разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида и счупване на малка фрактурна ивица на десния фронтален /челен/ синус, които определят медико-биологичните критерии на леки телесни повреди по смисъла на НК. Посочва, че в резултат на получените увреждания се наложило ищецът да бъде 1 приет в тежко състояние в СО на МБАЛ "***" АД – град ***, където му е оказана спешна медицинска помощ за стабилизиране на състоянието и са извършени необходимите медицински изследвания, а след това лечението на ищеца продължило в домашни условия, където е бил продължително време на легло и в невъзможност да се придвижва и обслужва сам, което наложило постоянното присъствие на негов близък, който да го обслужва. Твърди, че вследствие на причинените му телесни увреждания, ищецът изпитвал силни болки в областта на главата, постоянно гадене и световъртеж, затруднена походка и загуба на памет, което наложило многократни посещения при лекари специалисти и приемане на предписаните от тях лекарства. Освен това инцидентът се отразил негативно и на психиката на ищеца - същият страдал от безсъние, постоянни болки в травмираните области, постоянна замаяност и световъртеж, отпадналост и уморяемост. Същият постоянно преживявал инцидента чрез постоянни мисли за него, сънища, страхове. Започнал да изпитва и чувство на непълноценност, дистанцирал се от близки и приятели, изпитвал страх да излиза навън сам. Посочва, че и към настоящия момент продължава да изпитва болки в зоните на увредените места, оплакванията от главоболие, световъртеж, замаяност и загуба на памет, като продължава да пие лекарства и да ходи периодично на медицински прегледи и изследвания. Навежда доводи, че извършеното от ответника престъпление представлява по своя характер и непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като от причинената телесна повреда ищецът е претърпял и търпи неимуществени вреди, които той оценява на сумата в размер на 20 000.00 лева.

Направено е искане М. Д. А. да бъде осъден да заплати на З. Г. А. сумата в размер на 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, които са пряка последица от извършеното от ответника престъпление на *** година в град ***, ул. ***, ведно със законната от деня на деликта – *** година до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане да бъдат присъдени направените от него разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да се различават от обикновените при такъв тип травми, както и че състоянието на ищеца било тежко, поради което същият да не можел да се обслужва и придвижва сам. Навежда доводи, че претендираното обезщетение е силно завишено, като счита, че справедливото такова е в размер на 3 000.00 лева. Направено е искане предявеният по делото иск по чл. 45 ЗЗД да бъде отхвърлен за разликата над 3 000.00 лева, като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от представените заверени копия на Споразумение от 2

19.12.2023 година по ДП № *** година, пр.пр. № *** година на ВТРП и Протокол от *** година по НОХД № *** година на ВТРС /л. 6-8 от делото/, както и от приложеното НОХД № *** година на ВТРС, безспорно се установява, че ответникът е сключил споразумение с ВТРП, одобрено от съда с определение № *** от *** година по посоченото дело, като М. Д. А. е признат за виновен в това, че на *** година в град ***, ул. ***, чрез нанасяне на четири удара с дясна ръка, причинил на З. Г. А. средна телесна повреда, изразяваща се в състояние след претърпяна и преживяна закрита черепно-мозъчна травма, проявена с мозъчно сътресение /с липсата на част от спомена за случилото се/ по време на инцидента, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота му - престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.

В съдебно заседание, проведено на 10.10.2024 година, са събрани гласни доказателства. Свидетелят С. З. С. заявява, че разбрала за инцидента на сутринта когато неин съсед й казал, че нещо се е случило и тя отишла в дома му и разбрала с подробности какво се е случило. Посочва, че той не бил в състояние да разкаже и сестра му обяснила, че са го набили. Заявява, че изглеждал ужасно - очите му, носът му били подпухнали, устната му била разцепена, окото подуто, на челото имал шевове.

Освен това бил стресиран и изпаднал в депресия, и дори с хората, които ходели да го видят, той не желаел да се срещне. Посочва, че много трудно говорел, защото имал проблеми с челюстта и се хранел със сламка. Заявява, че тя останала там три дни защото баба му е възрастна, а след това преди работа се отбивала да го види. Посочва, че се оплаквал от болки не само по тялото, но имал и силно главоболие, за което приемал болкоуспокояващи. Посочва, че след инцидента един месец бил затворен и не искал да излиза с приятели, и след като си дошли родителите му го взели с тях в ***.

Заявява, че преди инцидента не е имал здравословни проблеми.

Свидетелката К. Ю. К. посочва, че познава ищеца, тъй като живеят в една сграда, като той е на третия етаж и живеел с баба си. Заявява, че знае за инцидента през миналия септември, като сутринта съпругът й казал, че нещо е станало. Качила се горе и видяла, че З. имал бинт на челото, зад ухото, бил окървавен около устата, бил шит, а след това започнали и синините. Посочва, че имал много болки, не можел да пие вода, бил зашит. В началото му мажела устата с памук, а след това със сламка, тъй като не можел да се храни нормално и дори няколко дни не бил ял. Заявява, че след инцидента не излизал, останал си вкъщи, даже се заключвал в стаята, не искал и приятелите си покрай себе си и се криел, тъй като не искал така да го виждат, страхувал се и излизал само на една задна тераса. Посочва, че другата свидетелка наймного се грижела за него, защото родителите му били в ***, а след като си дошли го взели в ***. Заявява, че го познава от малък и преди инцидента не се е оплаквал, не е бил затворен в себе си, бил весело дете, жизнерадостен, говорел с всички.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни 3 изводи:

Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.

Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.

Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Освен обезщетителна функция, то има и превантивна цел – мотивира спазването на дължимата грижа у правните субекти, т.е. отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и организации /Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ/.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически състав, елементите на който са: деяние - действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Деликтна отговорност може да се реализира, само когато между действията и увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От изброените елементи на деликта само вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение и предвид обстоятелството, че от приложения по делото протокол от съдебно заседание, в което е одобрено сключеното между ответника и ВТРП споразумение, се установява съпричастността на ответника към твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и предвид обстоятелството, че одобреното от съда споразумение се приравнява по сила и последици на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав приема, че извършването на престъплението от страна на ответника безспорно е довело до отражение на психиката на ищеца.

Поведението на ответника по делото, а именно нанасянето на четири удара по отношение на ищеца, с които му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в състояние след претърпяна и преживяна закрита черепно-мозъчна травма, проявена с мозъчно сътресение /с липса на част от спомена за случилото се / по време на инцидента, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Разпитаните по делото свидетели също подробно описват физическото му състояние след инцидента – подутини, рани, които били зашити, а в последствие и синини по лицето, като по делото не са ангажирани никакви доказателства в обратна насока. На следващо място от показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява и че от противоправното поведение на ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди. Същият имал болки както от раните, така и тежко главоболие. Не можел да пие вода и да се храни нормално. Освен това след инцидента станал затворен, нямал желание да излиза, останал си вкъщи и се заключвал в стаята, като не искал 4 приятелите му да го виждат в това състояние. Същите обосновават и извод за наличие на причинна връзка между деянието и вредата, като свидетелите пряко и непосредствено са възприели състоянието на ищеца след инцидента и не са заинтересовани от изхода на спора.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че подобен инцидент е съпътстван с негативни изживявания, което се потвърждава и от показанията на свидетеля. При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено и отражението му върху начина на живот на увреденото лице, както и неговата възраст, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството на увреждането, начина на получаването му, интензитет и продължителност на негативните преживявания, трайни последици, възраст и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият съдебен състав след като съобрази изложеното по-горе приема, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното от ответника престъпление е в размер на 12 000.00 лева. С оглед императивната разпоредба на чл.