Определение № 268 от 18.04.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Шумен, 18.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500132 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 894/11.03.2024 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю., действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.Г.П.А., против разпореждане № 197/01.03.2024 г. постановено по ч.гр.д.№ 112/2024 г. по описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Р. М. Д. за следните суми: за горницата над 220,36 лева до пълния претендиран размер от 573,96 лева – главница по Договор за заем Microcredit № 9032-00117649 от 14.10.2022 год., сключен между „Микро Кредит“ АД, от една страна в качеството на кредитор и Р. М. Д., от друга страна, в качеството на кредитополучател, вземането по който е прехвърлено на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 17.08.2023 год. към Рамков Договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023 год., за сумата от 707,20 лева – неплатено възнаграждение по договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00117649 от 14.10.2022 год., сключен между „Микро Кредит“ АД и Р. М. Д., вземането по който е прехвърлено на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; за сумата от 112,24 лева – договорна лихва за периода от 25.04.2023 год. до 25.01.2024 год.; за горницата над 23,86 лева до пълния претендиран размер от 56,24 лева – законна лихва, дължима от 26.04.2023 год. до 23.02.2024 год., както и за сумата в размер на 3,99 лева, представляваща разликата на претендираната и присъдената държавна такса. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че е изпълнил дадените указния на съда, като е посочил за кои суми е начислено претендираното договорно възнаграждение, както и вземането за лихва за забава. Съдът неправилно извършил прихващане на главницата с платени суми по твърдяни неравноправни клаузи в противоречие с определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/2023 г. на Съда на европейския съюз и чл.76, ал.2 ЗЗД.

1

Договорът за допълнителни услуги бил сключен на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – искане за допълнителна услуга между „Микро Кредит“ АД и длъжника, съгласно който първият се задължава да предостави пакет допълнителни услуги описани в приложение № 1 към договора, за което клиента дължи при подписване на договора заплащане на пакетна цена за допълнителните услуги. Съгласно чл.4 от договора и чл.28 ОУ, допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а по изрично искане на заемополучателя с попълване на формуляра. Допълнителните услуги били различни от дейностите като одобрение /усвояване на кредита, извънсъдебно събиране, изпращане на напомнителни писма, експресно разглеждане на искането за кредит, промяна на погасителния план и др. Неправилно съдът приела, че с претенциите по договора за допълнителни услуги се увеличава размерът на ГПР, поради това че договорът за допълнителни услуги не бил част от договора за заем. Той бил сключен въз основа на отправено искане от заемополучателя за предоставяне на тези услуги. Преценката дали ГПР е правилно изчислен била извън обхвата на проверката по чл.411 ал.2 ГПК. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната част и да се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Ч.гр.д. № 112/2024 г. на ВПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, против Р. М. Д., за парично вземане, произтичащо от Договор за заем Microcredit № 9032-00117649 от 14.10.2022 год. и Договор за допълнителни услуги към договора за заем Microcredit № 9032-00117649 от 14.10.2022 год., сключен между „Микро Кредит“ АД и Р. М. Д.. В заявлението е посочено, че вземанията по двата договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на Приложение № 1 от 17.08.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.03.2023 г. Паричното вземане е за главница по договора за заем – 573,96 лв.;

112,24лв. договорна лихва за периода 25.04.2023 г. /падежа на първа неплатена погасителна вноска/ – 25.01.2024 г. /падежа на последна погасителна вноска/; 707,20лв. –суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за посочения период; 56,24лв. лихва за забава за периода от 26.04.2023 г. до подаване на заявлението; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по заповедното производство.

С разпореждане № 184/27.02.2024 год. заповедният съд е дал конкретни указания към заявителя да уточни претенциите си. В изпълнение на указанията е депозирана молба вх. № 773/29.02.2024 год., с която заявителят е изпълнил частично указанията. Уточнил е, че договорното възнаграждение и лихвата за забава са изчислени само върху главницата, но не 2 е посочил дали са извършвани частични плащания по процесния договор за кредит, за погасяване на кои вземания по пера /главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги и др./ са разнесени изплатените от длъжника суми.

С разпореждане № 197/01.03.2024 г. по ч.гр.д. № 112/2024 г. на ВПРС, заповедният съд е отхвърлил частично заявлението, а именно за сумите: за горницата над 220,36 лева до пълния претендиран размер от 573,96 лева – главница по Договор за заем Microcredit № 9032-00117649 от 14.10.2022 год., сключен между „Микро Кредит“ АД, от една страна в качеството на кредитор и Р. М. Д., от друга страна, в качеството на кредитополучател, вземането по който е прехвърлено на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 17.08.2023 год. към Рамков Договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023 год.; за сумата от 707,20 лева – неплатено възнаграждение по договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00117649 от 14.10.2022 год., сключен между „Микро Кредит“ АД и Р. М. Д., вземането по който е прехвърлено на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; за сумата от 112,24 лева – договорна лихва за периода от 25.04.2023 год. до 25.01.2024 год.; за горницата над 23.86 лева до пълния претендиран размер от 56,24 лева – законна лихва, дължима от 26.04.2023 год. до 23.02.2024 год., както и за сумата в размер на 3,99 лева, представляваща разликата на претендираната и присъдената държавна такса.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 65/01.03.2024 г. за следните суми: 220,36 лева – главница по Договор за заем Microcredit № 9032-00117649 от 14.10.2022 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 23.02.2024 год. до окончателното изплащане на вземането; 23.86 лева – лихва за забава, начислена за периода от 26.04.2023 год. до 22.02.2024 год., както и сумата от 75 лева, представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 25 лева и 50 лева – юриск. възнаграждение.

За да отхвърли заявлението за посочените по-горе суми съдът е приел, че заявлението се основава на договор за заем и договор за допълнителни услуги към договора за заем сключен с потребител, който се ползва със защитата на ЗЗП и по отношение на него е приложима нормата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Приел е, че претенцията за сумата по договора за допълнителни услуги е неоснователна, тъй като нито една от посочените в договора „допълнителни услуги“ не предоставя на потребителя преференции, които да обосновават изискването за възнаграждение, което е във висок размер - 1060,80 лв., спрямо договора за кредит, който е за сумата 800 лв. Услугите, описани в договора, имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Същите противоречат и на ал.4 на чл.10а ЗПК. Приел е, че длъжникът е платил 5 месечни вноски по двата договора. С недължимост на възнаграждението по договора за допълнителни услуги, заплатената сума в размер на 353,60 лв. е била недължима като платена по неравноправни /нищожни/ клаузи и същата е съотнесена за погасяване на главницата. Досежно договорната лихва е приел, че не е коректно изчислена, тъй като е пресметната върху главница в по-висок размер от дължимия. В заповедното производство, 3 което е едностранно, съдът не само не е длъжен и не следва да извършва изчисления на суми, за които се изискват специални знания.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че претенцията за сумата 707.20лв. представляваща „допълнителни услуги“ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С нея не се предоставят на потребителя преференции, които да обосновават изискването за заплащане на възнаграждение. Видно от договора за допълнителни услуги това са: 1/посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; 2/ безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3/ безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4/ разглеждане до минути; 5/ преференциално обслужване; 6/ право за участие в специални промоции.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст, да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не са налице допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.

Същите не представляват реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни 4 услуги. С оглед горното е налице хипотезата по чл.411, ал.2, т.2 ГПК.