Определение № 20003 от 16.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20003 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509530 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. А. Т. срещу определение рег.

№29784/14.07.2025г. на СРС, 26 състав, постановено по гр. д.№22707/2025г., с което е върната исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В жалбата са изложени съображения, че е неправилен извода за неизпълнение в срок на указанията за отстраняване нередовности на исковата молба. Изложени са съображения, че с разпореждане на съда е указано отстраняване на конкретни нередовности в срок до 16.05.2025г., в който същите са изпълнени, като с молба от 15.05.2025г. е платена държавна такса и са направени исканите уточнения.

Като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на З. А. Т. срещу Р.Р.Д., И.С.С., С.Г.М., В.Д., Д.Г.Д., Т.И.А. и Б.С.М..

От съдържанието на изложения петитум следва, че са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановяват извършване на действия по паркиране в незастроената част в дворно място, съставляващо поземлен имот № УПИ IХ25,26 от кв. 7 на адрес: гр. София, ул. „******** и ограничаване на достъпа на 1 ищците до дворното място и до собствените имоти на ищците и да бъдат осъдени да се въздържат занапред от извършването на каквито и да било неправомерни действия, препятстващи достъпа, с оглед упражняване на правото на собственост, както и за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от по 50.00 лева месечно за периода от 10.04.2022 г. до дата 10.04.2025 г., представляваща обезщетение. В петитума е посочено искане за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени съображения във връзка с претенцията за обезщетение, че с незаконосъобразните си действия ответниците ограничават достъпа на ищеца до собствения му гараж, причиняват му стрес и го лишават от спокойствие и сигурност.

С разпореждане рег.№ 68118/27.04.2025г. е оставена исковата молба без движение и са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да посочи адрес, да посочи на какво основание претендира сумите от 50.00 лева, на основание деликт (чл.45 ЗЗД) или неоснователно обогатяване (чл.59 ЗЗД), както и да уточни обстоятелствата на които се основава, да формулира точен, ясен и прецизен петитум по иска по чл.45 ЗЗД или чл.59 ЗЗД, който да отговаря на фактическите твърдения, да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 80.00 лева.

С молба от 16.05.2025г. е уточнен адрес за призоваване на ищеца, като е потвърден заявения вече съдебен адрес. Посочено е, че се претендира обезщетение в размер на по 50 лева месечно от всеки един от ответниците за три години преди датата на исковата молба на деликтно основание. Изложени са обстоятелствата, на които се основава твърдението за противоправни действия на ответниците, изразяващи се в системно паркиране на моторни превозни средства във вътрешния двор, което се осъществява периодично и продължаващо от поне 20 години до настоящия момент (към 2025 г.), в различни дни от седмицата, в рамките на деня и нощта, без съгласие на останалите съсобственици и ползватели на гаражи. Посочено е, че паркирането се извършва в свободната площ на дворното място, в което е построена сградата, което по проект е предвидено за осигуряване на достъп към партерните гаражи, които са с входове откъм двора. Нарушено е установеното предназначение на двора (единствено за достъп до гаражи), видно от инвестиционния проект, нотариалния акт и експлоатационния режим на сградата.

Посочено е, че вредата се изразява в лишаване от възможността за упражняване на вещни права (ползване на собствен гараж); Принудително паркиране на друго място, често с разходи за „синя зона“ или риск от репатриране; неимуществени вреди – постоянен стрес, тревожност и чувство на безпомощност, поради системно нарушаване на правото на ползване на лична собственост. Вредите са продължаващи, настъпват периодично при всяко възпрепятстване на достъпа до гаражите, и се обновяват с всяко ново деяние. Посочено е, че претендира деликт, водещ до претенция за обезщетение за неимуществени вреди. Същите са на месечна база по 50 2

/петдесет/ лева месечно за всеки от ищците, започвайки от дата 10.04.2022 г. до дата. 10.04.2025г.

Формулиран е петитум за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за неимуществени среди, изчислени на месечна база по 50 лева месечно от всеки от ответниците, започвайки от дата 10.04.2022 г.до дата.

10.04.2025г., както и да се осъдят солидарно ответниците да заплатят обезщетението. Към молбата е приложено доказателство за внесена държавна такса в размер на 80,00лева.

С разпореждане от 03.06.2025г. е оставена без движение исковата молба с вх. № 128814/10.04.2025г., уточнена с молба с вх. № 170909/16.05.2025 г. от З. А. Т. на основание чл.129, ал.2 ГПК, като е указано на ищеца, че в едноседмичен срок от уведомяването да посочи адрес на ищеца, да посочи три имена, адрес и ЕГН на ответниците, да посочи какъв е размерът на обезщетението по иска по чл.45 ЗЗД- дали претендира обезщетение за всяко деяние поотделно или общо от продължавания деликт. Ако е общо от продължавания деликт да се посочи глобалната сума, да посочи на какво основание възниква солидарността с оглед факта, че всеки един от тях паркира поотделно кола, а не с две коли на едно и също място, да представи документ за внесена държавна такса по иска по чл.45 ЗЗД по сметка на СРС за делото в размер на 4 % от сумата, ако я претендира като едно обезщетение от един продължаван деликт или 4 % от всяка сума за всеки месец, ако претендира обезщетение от всяко деяние от продължавания деликт, да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 80.00 лева.

Препис от разпореждането е връчен на ищеца, чрез адв. П., на 11.06.2025г. С молба от 19.06.2025г. е направено искане за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания на основание чл.63 от ГПК , тъй като адвокат П. не може да се свърже с доверителя си.

С определение рег.№ 269987/23.06.2025г. е оставено без уважение искането за продължаване на срока, за което са изложени съображения, че липсата на връзка с клиента не представлява непредвидимо и непреодолимо препятствие.

Постъпила е частна жалба на 02.07.2025г. от съдържанието на която се установява, че се оспорва определение за прекратяване на друго дело гр.дело№ 21085/2025г. на СРС, поради което не следва да се обсъжда.

С обжалваното определение рег. №29784/14.07.2025г. съдът връща исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК по съображения, че „исковете по чл.45 ЗЗД и чл.109 ЗЗД са нередовни, тъй като липсва адрес на ищеца по смисъла на чл.127, ал.1, т.1 от ГПК. Същият не е съдебен адрес. За втори път се дават указания. Липсват три имена, адрес и ЕГН на ответниците по смисъла на чл.127, ал.1, т.1 ГПК. Не е ясно какъв е размера на обезщетението по иска по чл.45 ЗЗД. Не е ясно дали се претендира обезщетение от всяко деяние по отделно или общо от продължавания деликт.

Следва да се посочи. Ако е общо от продължавания деликт да се посочи глобалната сума. Не е ясно на какво основание възниква солидарността с 3 оглед факта, че всеки един от тях паркира поотделно кола, а не с две коли на едно и също място. На първо място не е ясно за съда на какво основание се претендират сумите – на основание деликт (чл.45 ЗЗД) или на основание обезщетение за ползване от трето лице, което няма право – неоснователно обогатяване (чл.59 ЗЗД)“.

Съдът е приел за неизяснено „кога и за кой период ответниците или всеки един от тях е ползвал имота без основание и защо е без основание.

Следва да се формулира и прецизен петитум по иска по чл.45 ЗЗД или чл.59 ЗЗД, който да отговаря на фактическите твърдения. Не е ясен адресът на ищеца, на основание чл.127, ал.1, т.1 ГПК. Не са представени документи по чл.128, т.2 ГПК, съгласно дадените указания. С разпореждане № 87081/03.06.2025 г. за втори път съдът е дал указания на ищеца да отстрани нередовности. Указанията са връчени 11.06.2025 г., поради което срокът изтича на 18.06.2025г. До дата 19.06.2025г. не са постъпили никакви книжа за отстраняване на нередовности на исковата молба. Срокът не е продължаван.

Ето защо исковата молба следва да бъде върната“.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав приема следното от правна страна:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От съдържанието на исковата молба, с която е сезиран СРС, се установява, че са предявени субективно пасивно съединени негаторни искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си по паркиране на личните си автомобили в свободната зона на дворното място, с което пречат на ищеца да ползва собствения си гараж, както и да му заплатят обезщетение за лишаване от ползване в размер на по 50 лева месечно за три години преди датата на исковата молба.

От изложените в исковата молба обстоятелства следва да се направи извод, че освен предявените негаторни искове са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на 50,00лева месечно от всеки един ответниците. В исковата молба са изложени съображения, че с описаните в нея противоправни действия на ответниците ищецът е лишен от възможността да ползва собствения си гараж поради паркиране на автомобили в свободната площ от ответниците, от което са му причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснат стрес, тъй като е лишен от спокойствие и сигурност.

От изложеното в исковата молба следва да се направи извод, че се 4 предявяват както негаторни искове срещу ответниците, така и искове за обезщетение за лишаване от право на ползване на собствения на ищеца гараж, като се претендира от всеки един от ответниците обезщетение в размер на 50лева месечно за три години преди датата на исковата молба, както и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес и безпокойство, като размерът на същите не е посочен.

Направено е изявление за солидарно осъждане в петитума на исковата молба без да се разграничи дали се претендира такова по двата осъдителни иска или само по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, както и изложените в исковата молба и молбата-уточнение обстоятелства, че увреждането е причинено от противоправните действия на ответниците.

В тази връзка неправилно СРС е указал с разпореждането от 28.04.2025г. на ищеца да уточни дали предявява иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване или за вреди от деликт, тъй като от изложеното в исковата молба следва, че са изложени съображения за предявяване на двата иска. Неизяснено от съдържанието на исковата молба остава каква е цената на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД, по отношение на който следва да се посочи обща цена, но от изложеното следва, че това обезщетение се претендира при условията на солидарност с оглед чл.53 от ЗЗД, а обезщетението по чл.59 от ЗЗД при разделност.

Предвид изложеното с разпореждането от 28.04.2025г. са дадени указания за излагане на допълнителни обстоятелства, на които се основават осъдителните искове, при положение, че от изложеното в исковата молба е видно, че се претендира обезщетение на две основания-непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.

С молба-уточнение от 16.05.2025г. са изпълнени указанията за внасяне на държавна такса по негаторните искове, посочен е адрес на ищеца и са потвърдени изложените вече обстоятелства, на които се основават исковете за заплащане на обезщетение, като е посочено, че се претендира на основание деликт, но са потвърдени изложените още с исковата молба обстоятелства, че се претендира обезщетение за лишаване от възможността за упражняване на вещни права и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, 5 чувство на безпомощност.