Протокол с решение от ОСЗ № 10503 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 10503 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330121201 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:33 часа се явиха:

Подадена е искова молба от АПС БЕТА България ЕООД срещу В. М. М., с която се иска от съда по реда на чл. 422 ГПК да признае дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 7153/2024 г. на ПРС, а именно: главница в размер на 600 лв. по Договор за кредит № ***/21.12.2018г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, което вземане било прехвърлено на „АПС БЕТА България“ ЕООД с договор за цесия от 21.07.2022г., както и сумата в размер на 70,91 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 21.12.2018 г. до 21.05.2019 г.; сумата в размер на 109,03 лв. – обезщетение за забава върху главницата (от 600 лв.) за период от 21.05.2019 г. до 26.02.2024 г. Претендират се разноски. Твърди се, че била отпусната в заем сумата от 600 лв. при ГПР 48,63%, като срокът за изплащане настъпил на 21.05.2019 г. Поради неизпълнение на задълженията цесионерът се снабдил със заповед за изпълнение. Прилага уведомление за цесията към исковата молба.

Не е постъпил отговор на исковата молба в срок.

***

Съдът, като взе предвид днес докладваните твърдения на ищеца, доказателствата по делото и закона, намира следното:

От представените писмени доказателства се установява сключването на договора за потребителски кредит, усвояване на сумата от 600 лв. съгласно разписка на л. 15, установява се и наличието на писмена уговорка за възнаградителна лихва, както и настъпване падежа на договора през 2019 г.

Ищецът, обаче, не успя да докаже, че договорът за потребителски кредит е действителен, за което обстоятелство съдът следи служебно и без възражение на ответника.

От договора за кредит се установява, че страните уговорили неустойка 1 за непредставяне на обезпечение в чл. 6.2. Това вземане представлява скрита печалба за кредитора, тъй като с оглед размера му от 354,09 лв., както и условията, при които се дължи, се прави извод, че за него липсват функциите на неустойката. Непредставянето на обезпечение не води до реални вреди за кредитора, а повишава кредитния риск. Дължимостта на парична сума за носене на този риск съставлява всъщност възнаградителна лихва. Ето защо неустойката следва да се включи в ГПР. Съгласно чл. 5 от договора ГПР не включва разходи, които заемателят следва да плати при неизпълнение на задълженията си. Ето защо въз основа на тази клауза се прави извод, че неустойката не е включена в ГПР. По този начин се стига до заблуждаване на потребителя и нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Ето защо се дължи само чистата стойност на кредита в размер на 600 лв. Ответникът не доказва плащането й, поради което същата следва да се признае за дължима, ведно със законната лихва от подаване на заявлението да плащането. Вземанията за договорна и законна лихва са недължими на осн. чл. 23 ЗПК.

При изхода на делото ищецът има право на разноски по съразмерност – по иска за главница общо за заповедното и исковото производство се дължат 50 лв. за държавна такса, юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди както следва: 22,15 лв. за заповедното производство и 76,93 лв. за исковото производство.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че В.

М. М. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: 203374133 и адрес: гр. София, бул.“БЪЛГАРИЯ“ № 81 - В, на основание чл.23 от ЗПК, сумата в размер на 600 лв. – чиста стойност на кредита по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/21.12.2018г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, което вземане било прехвърлено на „АПС БЕТА България“ ЕООД с договор за цесия от 21.07.2022г. и за което била издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7153/2024г. на ПРС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 24.04.2024 г., до изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.2 и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че В.

М. М. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: 203374133 и адрес: гр. София, бул.“БЪЛГАРИЯ“ № 81 – В, следните суми по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/21.12.2018г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, които вземания били прехвърлени на „АПС БЕТА България“ ЕООД с договор за цесия от 21.07.2022г. и за които била издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2

7153/2024г. на ПРС, а именно:

1) сумата в размер на 70,91 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 21.12.2018 г до 21.05.2019 г.;

2) сумата в размер на 109,03 лв. – обезщетение за забава върху главницата (от 600 лв.) за период от 21.05.2019 г. до 26.02.2024 г.

ОСЪЖДА В. М. М. с ЕГН: **********, да плати на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: 203374133, разноски в заповедното и исковото производство общо 50 лв. за държавна такса и 99,08 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13,50 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3