Решение № 299 от 13.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Благоевград , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500344 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от О.

П., представлявана от Д. П. Б.- Кмет, чрез старши юрисконсулт- М. К. З., насочена срещу Решение № 8028/02.02.2021г., постановено по гр.д. № 1911/2019г. по описа на РС-П., в частта му в която предявения иск е отхвърлен за разликата над уважената част- 5 119.24лв. до пълния претендиран с исковата молба размер от 6 519.24лв.

Във въззивната жалба се релевират доводи за частична неправилност и небоснованост на решението на първоинстанционния съд от събраните доказателства.

Поддържа се от общината жалбоподател чрез пълномощника и по делото, че видно от събраните пред РС П. доказателства, осъществени са от фактическа страна материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника А. С. Д., ЕГН **********, от гр. П., при условията на чл. 225а ал. 5 от ЗУТ.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, който за да отхвърли частично предявения иск по чл. 422 от ГПК, се е основал на заключението на вещото лице по приетата СТЕ, като е коментирал средната пазарна цена на разходите за премахване на незаконен строеж, предмет 1 на разглежданото дело, към момента на разрушаването му/13.11.2018г./ Възразява се че изводите на съда са неправилни, тъй като експерта в писменото си заключение е определил пазарната стойност на разходите за премахване на незаконен строеж, като заключението е основано на кн. 3 на СЕК за 2018г., а в същата са посочени препоръчителни, осреднени стойности, но не и пазарна цена на разходите за премахване на незаконно изграден строеж.

Във връзка с оплакването за необоснованост, оспорва се заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд съдебно техническа и оценителна експертиза, тъй като макар да е посочил че е направил оглед на място, експерта не е отразил в заключението си, какво точно е било състоянието на имота след премахването на незаконния строеж, като спорният момент по делото е кога е била изградена описаната в заключението на експерта „тухлена ограда“, тъй като няма категорични доказателства, че същата е именно тази, която е била част от предмета на заповедта на К. на О. П., за премахване на незаконния строеж. В този смисъл при разпита му пред съда, вещото лице посочва че на място съществува част от оградата, като той не може да отговори дали тази ограда е била изградена след събарянето на сградата,т.е. не е ясно дали тази ограда не е била изградена след премахването на незаконния строеж. В подкрепа на тези доводи, сочи се във въззивната жалба от пълномощникът на О. П., че от протокола за установяване на строежа и строителната площадка след принудителното изпълнение на премахването с дата 13.11.2018г. изрично е отбелязано, че незаконния строеж е приведен в състояние: до ниво терен, а строителната площадка е изчистена и заравнена, което води на извода че както едноетажната масивна сграда/карабина/, така и плътната ограда са били изцяло премахнати. Акцентира се ,че този протокол е бил подписан и от въззиваемата по делото А. С. Д..

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт и поради това, че съдът се е позовал на заключението на вещото лице, като го е кредитирал изцяло, като не е съобразил направените от ответната страна възражения, че вещото лице няма как да изготви количествено стойностна сметка на вече премахнат строеж, като се позовава на информацията единствено на присъстващите на мястото лицаН. Г.- мл. експерт в отдел АСК на О. П. и А. С. Д. ответник по делото. В този смисъл оспорват се изводите на експерта изготвил заключението по приетата СТЕ, тъй като вещото лице при остойностяването на премахването на строежа, въз основа на кн. 3 от СЕК за 2018г., е нямал никаква представа, какво е представлявал строежа преди неговото премахване, поради което е извършил определяне на размера на разходите изцяло хипотетично, поради което експертното заключение не е следвало да се кредитира от съда, тъй като същата се явява необективна, необоснована и не коректно изготвена от експерта.

Поддържа се с въззивната жалба, че предявеният иск е основателен изцяло и следва да бъде уважен от съда за пълния му претендиран размер. Това е така, тъй като за премахването на строежа, О. П. е ангажирала фирма, на която е платила за извършената от нея работа по премахването на незаконния строеж. Ето защо задължението е станало изискуемо и дължимо от момента на плащането на сумата от О. П. на фирмата изпълнител, на осн.

2 разпоредбата на чл. 225а ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗУТ, за целия размер на задължението от 6 519.20лв.

При изложените съображения с въззивната жалба, иска се от съда да отмени обжалването решение на РС П., в частта му над уважение от съда размер, до пълния размер претендиран с исковата молба, като бъдат присъдени в полза на О. П., разноските в заповедното производство и в исковото производство в пълния им размер.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, такъв по делото не е постъпил от насрещната страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

В пледоариите си при устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, юрк. З. поддържа доводите си наведени с въззивната жалба, като моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС П. в обжалваната му част. Подробни съображения по съществото на делото са развити в представено по делото писмено становище.

Пълномощникът на въззиваемата- адв. В.Г., оспорва въззивната жалба, като изказва становище че решението на РС П. в обжалваната му част е правилно, обосновано и единствено логичното с оглед на установената фактическа обстановка. Излагат се съображения, че меродавно за съда е заключението на експерта по допуснатата и приета по делото съдебно техническа и оценителна експертиза, с която експерта е посочил реалната стойност на извършените СМР и ремонтни дейности, за който размер първоинстационният съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Това какви цени О. П. е договорила с фирмата изпълнител, на който е възложила работата по събарянето на незаконния строеж, е ирелевантно за спора по делото. Поддържа се съдът да присъди именно реалните цени на дейностите по събарянето на незаконния строеж, а не завишените такива, като се иска от въззивния съд да потвърди решението на РС П. в обжалваната му част, като правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

За да се произнесе по оплакванията наведени с въззивната жалба, в рамките на правомощията си, настоящия състав на ОС Благоевград съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от О. П. срещу А.

С. Д., ЕГН **********, от гр. П., установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответницата в размер на сумата от 6 519.24лв., 3 представляващи разноски по принудително премахване на незаконен строеж: „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, въз основа на влязла в законна сила административна заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., за сумата 166.60лв., представляваща мораторна лихва, считано от премахването на строеж „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, на 07.12.2018г. до подаването на заявление по чл. 417 от ГПК пред съда на 08.03.2019г., до окончателното изплащане на дължимото, както и за сумата от 130.38лв., съставляваща разноски за платена държавна такса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 467 от 11.03.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 311/2019г. по описа на Районен съд П..

В исковата молба се излагат твърдения за образувано в Общинска администрация П. административно производство, за което е издадена Заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., с правно основание чл. 225а ал.1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж:

„Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, находящи се в УПИ *, в кв. *, по плана на гр. П., който съставлява имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П. от възложителя- собственик на строежа А. С. Д., която заповед не е обжалвана и е влязла в законна сила на 02.08.2018г.

Заповедта била съобщена на въззиваемата А. С. Д. на 22.08.2018г., но последвало бездействие на собственика на имота със свои сили и за своя сметка да извърши премахване на незаконния строеж. С протокол от 03.09.2018г. е удостоверено, че незаконния строеж:

„Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, не е премахнат в дадения на собственика 14 дневен срок от получаването на препис от заповедта на К. на О. П.. Поради това се преминало към принудително изпълнение на влязлата в законна сила заповед за събаряне и премахване на незаконния строеж.

Пред О. П. била представена оферта с количествено стойностна сметка за премахването на незаконния строеж, на стойност 6 519.24л., като бил сключен договор за СМР № 173/07.11.2018г., между О. П. като възложител и „Е.“ Е. като изпълнител за събаряне на незаконния обект върху терена, което било извършено на 13.11.2018г./видно от представения с ИМ протокол/, като незаконния строеж е приведен в състояние: до ниво терен, а строителната площадка е изчистена и заравнена.

Твърди се с исковата молба пред РС П., че за стойността на извършените СМР по събарянето на незаконния строеж: „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, е била издадена данъчна фактура № 704/23.11.2018г. на посочената стойност от 6 519.24лв. с начислен ДДС. В последствие с платежно нареждане от 07.12.2018г. О. П. е изплатила на фирмата изпълнител- „Е.“ Е., сумата по издадената фактура за извършената работа по принудителното премахване на незаконния строеж.

С исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, поддържа се пред РС П. от ищеца- О. П., че са спазени всички изисквания на закона и процедурата по 4 принудително изпълнение на влязла в сила заповед на К. на общината, за премахването на незаконния строеж: „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, поради което са налице основанията за исковата претенция по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 225а ал. 5 пр. I-во от ЗУТ. Поради продължаващо бездействие на длъжника била издадена Заповед № 467 от 11.03.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 311/2019г. по описа на РС П. и изпълнителен лист от същата дата, с които на длъжника било разпоредено да заплати на О. П. сумата от 6 519.24лв., представляващи разноски по принудително премахване на незаконен строеж: „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, въз основа на влязла в законна сила административна заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., за сумата 166.60лв., представляваща мораторна лихва, считано от премахването на строеж „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, на 07.12.2018г. до подаването на заявление по чл. 417 от ГПК пред съда на 08.03.2019г., до окончателното изплащане на дължимото, както и за сумата от 130.38лв., съставляваща разноски за платена държавна такса.

След постъпило възражение пред съда по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника А. С. Д., за О.

П. е възникнал правния интерес от предявяването на установителния иск са правно основание чл. 422 от ГПК пред гражданския съд по общия исков ред за установяване на вземането си.