Определение № 204 от 19.02.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Габрово, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500056 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Профи кредит България" ЕООД- ************, срещу Разпореждане №7/02.01.2025г. по ч.гр. д. № 1641/2024г. на PC- Севлиево, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. И. Д. от ************, за следните суми: договорно възнаграждение в размер на 307,65 лева, дължимо за периода 15.01.2021г. до 05.01.2022г.; 147,47 лева лихва за забава от 16.10.2020г., датата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2022г. датата на предсрочна изискуемост и законна лихва в размер на 641,50 лева, дължима от 05.01.2022г.- датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението за процесиите суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата, а таксите за „допълнителни услуги” са добавена след това, отделени са като отделни вноски по „допълнителен“ договор, и не участват при формиране на ГПР. Така съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, има сериозно съмнение дали в договора е посочен правилен ГПР, т. е. не е посочен ГПР.

Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски кредит "профи кредит стандарт" № ************, сключен между Д. И. Д.кредитополучател, и "Профи Кредит България" ЕООД- кредитодател, 1 дружеството се е задължило да предостави на посоченото физическо лице потребителски кредит в размер на сумата 1 000 лева, за срок от 24 месеца, ГПР 49,01%, ГЛП 41 %, размер на вноска- 61,46 лева. Посочено е, че дължимата сума по кредита е 1447,98 лева. След закупените „допълнителни услуги" общото задължение по кредита става в размер на 2094,98 лева, а размера на вноската- 87,30 лева.

В случая, както правилно е посочено и от първата инстанция, налице е нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като претендираната сума за "допълнителни услуги" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходитеиндикатор за общото оскъпяване на кредита- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Според императивната разпоредба на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.

След включване на „допълнителните услуги“, ГПР вероятно би бил над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, а отразяването в договора на значително по- нисък размер на ГПР води до въвеждане в заблуждение на кредитополучателя за размера му.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане в обжалваната част, е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК , потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7/02.01.2025г.

1641/2024г. на PC- Севлиево, в обжалваната част.

Определението е окончателно. по ч.гр. д.

№

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3