Решение № 225 от 05.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000012 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на „Тико-Бус-АЯ“ЕООД, чрез адв.Н.П. от САК насочена против Решение № 261325/21.09.2021 г., постановено по т.д. № 1928/2020 г. по описа на СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените от въззивника при условието на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД и по чл.497 КЗ против ЗК“Лев инс“АД за заплащане на сумата от 54 356,80 лв., като обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от пожар, настъпил на охраняем паркинг на 07.01.2019 г., на автобус „Неоплан“ С ДК № ********, собственост на „Рента Карус“ЕООД, в резултат на който са увредени собствени на ищеца автобуси м.“Сканиа“ с ДК № ****** и м.“Конглонг“ с ДК № ******.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.432, ал.1 КЗ и чл.50 ЗЗД, което довело и до необоснованост на същото.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приел, че исковата претенция е недоказана, т.к. не се установило по делото от ищеца причината за пожара да се е дължала на дефекти на застрахования при ответния застраховател автобус „Неоплан“, защото причината за възникване на пожара е ирелевантна за осъществяване на фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД. Последното, т.к. рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ /ГО/ включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние, но и санкционни задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Ето защо рискът може да бъде свързан и не само с лично виновно деяние на застрахования, но и с качеството му на собственик на вещ, отговарящ за вредите, причинени от същата на трети лица.

Затова и отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, както в случая, като отговорността на собственика на вещта в тези случаи се основава на презумпцията за вина, 1 опровергаването на която е налице само, когато се установи, че вредите се дължат на някаква конкретна причина, намираща се вън от вещта.

Във връзка с горното се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разместване на доказателствената тежест досежно причината за възникване на пожара, като възложил установяването на същата в тежест на ищеца-въззивник, а не в тежест на ответника. Последният не доказал в процеса, че пожарът се дължи на външна намеса поради възпламеняването на автобуса „Неоплан“, т.е. – че е резултат на умишлени действия на трети лица.

По тези съображения и поради установяването в кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД се иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение изцяло и постанови уважаване на предявените искове в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба ЗК“Лев инс“АД оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване осъдителни искове от „Тико Бус А-Я“ЕООД против ЗК“Лев инс“АД, с правно основание л.432 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД и по чл.497 КЗ.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 07.01.2019 г. около 01,00 ч., на охраняем паркинг, находящ се в гр.София, ул.“Одеса“ № 34-37, се запалва автобус „Неоплан“, с рег. № ********, в резултат на което се запалват и паркираните до него автобуси, собственост на ищеца, а именно: автобус „Скания“, с рег.№ ****** АА и автобус с марка „Кинглонг“, с рег.№ ****** ВХ, в резултат на което опожаряване автобусите изгорели напълно.

За удостоверяване на настъпилото събитие бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествие от 07.01.2019 г. и било образувано досъдебно производство № 33/2019 г. по описа на Второ РУ при СДВР. В материалите по това досъдебно производство било посочено, че огнището на пожара е започнало в автобус „Неоплан“, с рег.№ ********, собственост на „Рента Крус“ ЕООД, а причина за увреждането на автобусите на ищеца било тяхното местоположение в съседство с този автобус.

Твърдяло се е и че ответникът застраховател сключил договор за застраховка “ГО“, съгласно полица № 68933173, с период на валидност от 04.04.2018 г. до 03.04.2019 г., по отношение на вредите, които автобус „Неоплан“, с рег.№ ******** би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно закона.

Във връзка с настъпилите вреди на неговите движими вещи ищецът подал уведомление до ответника за настъпила застрахователно събитие, въз основа на което била образувана щета №0000-5000-19-100267.

С писмо изх.№9882/31.08.2020 г. застрахователят отказал да заплати дължимото се обезщетение по образуваната щета с мотив, че пожарът е предизвикан умишлено и поради това причината за възникване му не е свързана и не произтича от свойствата и характеристиките на вещта.

Оспорвайки последните с аргумент, че рискът при застраховка „ГО“ включва не само задължение за възстановяване на вредите, причинени от виновно и противоправно поведение, но и тези, причинени не само лично от застрахования, но и от негова собствена вещ, е поискано от съда да постанови решение, с което осъди застрахователя ответник да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди за всеки от автобусите в размер на 26 751 лв. за автобуса с м.“Кинглонг“ /след изменение размера на иска в о.с.з. от 27.04.2021 г./ и 27 605,80 лв. за автобуса м.“Скания“ /също след изменение размера на иска/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащането й, както и сторените разноски.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер.

Не е оспорил единствено фактическото твърдение в исковата молба, че има сключен 2 договор за застраховка „ГО“ за автобус „Неоплан“ с рег. № ******** между ответника и собственика на превозното средство.

Оспорил е всички останали твърдения – че настъпването на процесното събитие – пожар, представлява покрит риск по застраховката „ГО“ на автомобилистите; че е налице причинно-следствена връзка между възникналия пожар и причинените на ищеца имуществени вреди; че в случая е приложима нормата на чл.50 ЗЗД, защото отговорността на застрахователя е функция и е обусловена от наличие на виновно противоправно поведение за причиняване на вредите от страна на застрахования.

Оспорил е наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя в случая, вкл. и поради това, че причината за възникване на пожара не била свързана и не произтичала от свойствата на вещта.

Оспорил е и твърденията, че пожарът е довел до пълно изгаряне на автобусите, собственост на ищеца, респ. - размера на вредите и стойността за възстановяването им.

Поддържа от своя страна, че е налице тотална щета по смисъла на КЗ, на каквато база следва да бъде определено обезщетението.

В допълнителните искова молба и отговор страните са навели допълнителни доводи в подкрепа на изложеното от тях в първоначалните такива.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема следното:

От фактическа страна.

Страните не спорят, а ангажираните писмени доказателства установяват безсъмнено релевантните за предмета на производството факти, че въззивното дружество е собственик на два автобуса, съответно м.“Скания“ К 124 ЕБ НИ 420, с ДК № ****** АА и м.“Кинглонг“, с ДК № ****** ВХ.

Установяват също, че въззиваемият застраховател е сключил договор за застраховка „ГО“ с полица № 68933173 с период на валидност от 04.04.2018г. до 03.04.2019 година с „рента Крус“ЕООД по отношение на автобус м.„Неоплан“ с ДК № ******.

Няма спор и е установено от доказателствата, че на 07.01.2019 година около 01,00 часа на охраняем паркинг, находящ се в гр.София, ул.“Одеса“ № 34-37, се запалва автобус „Неоплан“, с рег. № ********, в резултат на което се запалват и паркираните до него автобуси, собственост на ищеца - посочените по-горе автобус „Скания“, с рег.№ ****** АА и автобус с м. „Кинглонг“, с рег.№ ****** ВХ. В резултат на пожара на автобусите били нанесени множество увреждания, поради характера на които може да се приеме, че не могат да се ползват по предназначение, вкл. и след отремонтиране.

На същата дата – 07.01.2019 г. е изготвен и протокол за оглед на местопроизшествие от служители на 02 РУ при СДВР, в който са описано откритото на мястото на произшествието от тях.

На 13.02.2019 г. въззиваемият застраховател изготвил и опис-заключение за щетите, нанесени на двата автобуса, собственост на въззивното дружество, по повод заведената пред него щата с № 0000-5000-19-100267 за изплащане на застрахователно обезщетение.

С писмо изх.№ 9822/31.08.2020 г., представлвяващо част от приобщената ликвидационна преписка, застрахователят отказал да изплати такова обезщетение на „Тико Бус – АЯ“ЕООД с аргумент, че палежът на автобусът м.“Неоплан“ бил умишлено причинен от трети лица и по арг. от чл.496 КЗ не са налице основания за изплащане на обезщетение.

За установяване на спорните по делото въпроси относно причината за възникване на пожара, респ. – причинените във връзка с него имуществени вреди на автобусите, собственост на въззивника, първоинстанционният съд е допуснал и изслушал комплекса съдебна пожаротехническа и автотехническа експертиза, чието заключение не се е оспорило от страните и следва да се кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено.

Изводите на експертите по нея са основани на извършен от тях оглед на място на 3 засегнатите от пожара автобуси, вкл. данните от образуваното досъдебно производство пред 02 РУ на СДВР, както и допълнителни проучвания.

Въз основа на последните вещите лица докладват, че освен трите автобуса, от процесния пожар е бил засегнат и товарен автомобил, м.“МАН“, който се е намирал паркиран от лявата страна на автобуса м.“Неоплан“, докато двата автобуса, собственост на въззивното дружество, са били паркирани от дясно на същия.

Преценявайки на място щетите на всяко едно от посочените превозни средства от възникналия пожар експертите дават заключение, че огнището на пожара, настъпил на 07.01.2019 г., около 01,00 часа, на охраняемия паркинг н гр.София, се е намирало в лявата предна част на автобуса м.„Неоплан“ с ДК № ********.

Посочили са, че намиращите се в кориците на делото материали, вкл. извършените от тях оглед и проучване, не позволяват да се даде еднозначен отговор на поставения въпрос относно причините за възникване на процесния пожар – т.е. източника на запалване или непосредствената техническа причина, вкл. и условията, способствали за възникването му.

От друга страна няма и данни за техническото състояние на транспортните средства към момента на възникване на пожара, нито за установена външна намеса, довела до възникването му.

Категорични са обаче, че пожарът се е разпространил под въздействие на топлинното излъчване и конвективните топлинни потоци при решаващото влияние на съществувалото в момента движение на атмосферни въздушни потоци /вятър/, както и че е налице причинноследствена връзка между описаното в протокола за оглед на местопроизшествие и настъпилите щети, установени по автобусите, собственост на въззивника.

Експертизата е изчислила по средни пазарни цени вида и степента на увреждане на частите и системите на двата автобуса на база средни пазарни цени към момента на произшествието, като е дала заключение, че за автобуса м.“Скания“ стойността възлиза на 27 605,80 лв., а за автобуса м.„Кинг Лонг“ – че е напълно унищожен и не подлежи на възстановяване. – т.е. за него е налице „тотална щета“, като действителната /средна пазарна/ стойност на същия към момента на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 26 751 лв.