Разпореждане № 1075 от 09.09.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 519/2026
- Вид
- Разпореждане № 1075
- Подписан
- 09.09.2026
- В сила
- 09.09.2026
- Състав
- Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал. 1 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1075 гр. Благоевград, 09.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Съдия:
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500519 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Финстар“ ЕООД, ЕИК 205011337, против Решение № 14/ 15.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1125/ 2025 г. по описа на РС – Петрич, с искане за отмяна.
Поддържа се, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че Ж. А. Г. е подписал индивидуално подготвен договор, спрямо условията на кредита и предоставеното обезпечение. Длъжникът е запознат и има влияние над съдържанието на договора, което е част от процеса на подготовката на същия.
Клиентът получава индивидуална оферта и параметри, с които сключва договор при информирано съгласие и добавено от него съдържание.
Заемателят е подписал и се е съгласил с Тарифа такси, предлагана от фирмата, получил е и се е запознал с параметрите на сделката и условията и чрез представената обща информация, европейски стандартизиран формуляр, като освен с това разполага с договор, погасителен план и нотариален акт за учредяване на ипотеката. Ищецът е разполагал с цялата информация за договора за паричен заем, още повече, че основните параметри на същия са инкорпорирани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката и са били 1 изчетени на страните и последните са се съгласили устно и писмено с тях.
Поддържа се във въззивната жалба, че предвидената в Договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10 % от отпуснатата заемна сума, претендирана на основание чл. 17, ал. 5 във вр. с ал.
4 от Договора, е била изрично уговорена между страните и е била известна на заемателя още към момента на сключване на договора. Същият е бил напълно наясно, че при забава и неизпълнение на договорните си задължения същата ще бъде начислена. Начисляването на процесната неустойка е извършено автоматизирано чрез използвания от „Финстарт“ ЕООД специализиран софтуер, при стриктно спазване на договорните клаузи, поради което изводите на първоинстанционния съд за нейната недължимост/неоснователност са неправилни.
Навежда се, че на 27.02.2025 г. на въззиваемата страна е било издадено удостоверение за актуален размер на задължението, в което изрично е бил посочен размерът на дълга към поисканата от него дата - 07.03.2025 г. С посоченото удостоверение на заемателя е била предоставена възможност да погаси доброволно задължението си в посочения от самия него срок, като по този начин избегне начисляването на допълнителни санкции и неустойки, предвидени в договора. Въпреки това същият не е изпълнил задължението си в посочения срок, който сам е определил, поради което последиците от неизпълнението му не могат да бъдат вменявани във вина на кредитора, нито да обосновават извод за недължимост на начислените суми.
Поддържа се, че Ж. А. Г. е извършил плащане към „Финстарт“ ЕООД на 19.03.2025 г. две седмици след изтичане на определения от самата въззиваема страна срок. Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.“ Начислената по договора неустойка има именно такава защитна функция за кредитора.
Съгласно чл. 17, ал. 4 от Договора, неустойката се начислява в случай, че заемателят допусне първа забава в заплащането на която и да е погасителна вноска или дължима сума (в случаите на обявена предсрочна изискуемост) с повече от деветдесет дни. Въззиваемата страна е била напълно наясно с 2 посочената клауза и със следствията от неизпълнението и, като въпреки това е извършила плащане с двуседмично забавяне спрямо определения срок, което прави начисляването на договорната неустойка напълно основателно и законосъобразно.
Прави се довод, че начисляването й е пряка и предвидима последица от неизпълнението на Ж. А. Г., настъпила по силата на изрична договорна клауза, с която той се е съгласил при подписване на договора, поради което същата е дължима и законосъобразно включена в общия размер на задължението му.
Сочи се, че неустойката притежава обезпечителна функция, която е с фиксиран размер, посочен в Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 27.08.2024 г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 014, том III, рег. № 8305, дело № 399 от 2024 г., вписан в Службата по вписвания - гр. Петрич, с дв.вх.рег. № 1746 от 27.08.2024 г., вх.рег. № 1752 от 27.08.2024 г., акт. № 72, том 1, дело № 1117/2024 г.
Поддържа се, че ищецът е имал влияние върху съдържанието на договора, поради което се прави довод, че Ж. Г. изначално е бил наясно, че не може да предостави изисканите в чл. 17, ал. 4 от договори документи и е договарял недобросъвестно и в нарушение на изискването на чл. 12 ЗЗД.
Твърди се, че договорът съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение 1 към закона начин. Формирането на ГПР е сложен процес, свързан с множество допускания. В Дружеството е използван специализиран софтуер за неговото изчисляване, като за изходни данни са използвани попълнените от клиента в подадените от него данни в искането за сключване на договора. Както и според чл. 29, ал. 1 ЗКНИП, годишният процент на разходите /ГПР/ изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 14/ 15.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1125/ 2025 г. по описа на РС – Петрич, като съдът отхвърли предявените искове. Претендира и сторените по делото разноски.
3
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно.
Прави се искане да бъде потвърдено постановеното решение от РС Благоевград и прави искане да бъдат присъдени сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд Благоевград РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 519/ 2026 г. по описа на ОС Благоевград в открито съдебно заседание за 01.10.2026 г. от 09.00 часа, за която дата да се пР.ат страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията, която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
4
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5