Решение № 81 от 15.11.2021, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 228/2021
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 15.11.2021
- В сила
- 15.11.2021
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Николай Енчев Иванов, Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.140 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Ямбол, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря И.П.З. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20212300500228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Топлофикация - София" ЕАД гр.София, представлявано от А.А. - Изпълнителен директор, чрез процесуалния представител К. П., против Решение №260008/12.03.2021г., постановено по гр.д. №505/2019г. по описа на Елховски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от "Топлофикация - София" ЕАД против Н.Х.Д. от гр.* иск по чл.422 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване по отношение на ответницата вземането на ищеца в общ размер на сумата 2796.42лв., от която 2454.12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, 291.26 лева - законна лихва за забава от 14.09.2016г. до 03.12.2018г., сума за дялово разпределение в размер на 43.48 лева - главница за периода м.05.2015г. до м.04.2018г. и 7.55 лева - лихва за периода 30.12.2015г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва от 28.12.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 375 от 12.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №133/2019 по описа на ЕРС.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция, поради съществени нарушения на процесуалния закон, довели до нарушение и на материалния закон. Счита, че районният съд в несъответствие със задължителната практика на ВКС, а именно ТР №2/2017г. от 17.05.2018г., е приел, че е неоснователно ангажирането на отговорността на въззиваемата, тъй като същата не е живяла фактически в топлоснабдения имот. Твърди, че по смисъла на закона и на тълкувателната практика меродавно е наличието на вещни права, но не и фактическото владение, а от доказателствата в кориците на делото е установено, че ответницата Д., сега въззиваема, е собственик на 1/2ид.част от топлоснабдения имот и като такава се намира в облигационно отношение с дружеството. Сочи още, че заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ доказват размера на претенциите и количеството доставена топлинна енергия.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ЕРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да уважи въззивната жалба, както и да му присъди направените съдебни разноски и юрисконсултско 1 възнаграждение в настоящото производство.
Въззиваемата Н.Х.Д. от гр.* е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд и излагайки подробни съображения.
Третото лице-помагач "Термокомплект"ООД - гр.София не е подало отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител, а депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемата Н.Д. се явява лично в с.з., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение на първата инстанция.
Третото лице-помагач "Термокомплект"ООД не изпраща представител в с.з.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на "Топлофикация София "ЕАД гр.София, с която против ответницата Н.Х.Д. от гр.* са предявени искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.150 ЗЕ, чл.140 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване вземанетето на ищеца за сумите: 2454,13лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, 291,26лв - законна лихва за забава върху тази главница от 14.09.2016г. до 03.12.2018г., сума за дялово разпределение в размер на 43,48лв -главница за периода м.05.2015г. до м.04.2018г. и 7.55лв.
- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.12.2015г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№133/2019г. на ЕРС.
За до обоснове отговорността на ответницата за заплащане на исковите суми, ищецът е поддържал в исковата молба, че Н.Д. е собственик на топлоснабден имот в сграда етажна собственост (който е подробно индивидуализиран) и е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, като продажбата на ТЕ за битови нужди е осъществен при посочени общи условия на ишцовото дружество, които са одобрени и влезли в сила.
Ответницата е оспорила иска изцяло по основание и размер с основните възражения, че не е имала достъп до имота от 17 години и не го е ползвала включително в исковия период от време, че не е обвързана от сключен с ищеца договор за топлоснабдяване на имота, че имотът се владее от лицето И.Т., който без нейното знание и съгласие е извършил разделение на партидите за имота, че не е уведомявана от УС на Етажната собственост за провежданите събрания и сключваните договори и не е получавала фактури от ищеца за потребената топлинна енергия.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от районния съд.
Установено е, че с издадената по ч.гр.д. №133/2019г. по описа на ЕРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът Н.Д. да заплати на "Топлофикация София"ЕАД исковите суми. В срока по чл.414,ал.2 ГПК след връчване на заповедта длъжникът-ответницата е подала възражение срещу нея, при което настоящият иск по чл.
422 ГПК е предявен от заявителя в срок.
Ответницата Н.Д. не е повдигнала спор, че е съсобственик с притежавана 1/2 ид.част от недвижимия имот, находящ се в гр.******, като идеалната част е придобита в резултат на прекратена СИО. Видно е от мотивите на Решение №9/04.02.1997г. на ЕРС по гр.д.№150/1995г., че с договор от 15.07.1993г. посоченият имот в гр.София е бил придобит от съпрузите Н.Д. и Й.Г. по време на брака им, който е прекратен с посоченото влязло в сила решение на ЕРС. С бракоразводното решение жилището в гр.****, което е било семейното жилище на съпрузите Г., е предоставено за ползване на ответницата, тъй като на същата е било възложено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете М., род. на ****г.
След влизане в сила на бракоразводното решение, на 03.08.1998г. бившият съпруг на ответницата Й.Г., за който няма спор, че е бил абонат на ищцовото дружество с абонатен 2
№160110, е подал молба до „Топлофикация- София" АД с искане да бъде закрита партидата му по отношение на имота, като е представил бракоразводното решение на ЕРС, а с нот.акт №26/18.07.2002г. на нотариус №031 в НотК Й.Г. е дарил на И.Н.Т. своята 1/2 ид.част от имота.
След придобиването през 2002г. на 1/2 ид.част от имота, на 07.10.2002г. И.Т. е подал молба до ищцовото дружество с искане да бъде разделена партидата на имота на две части, като е посочил, че в имота ще живеят семействата на ответницата Н.Д., която ще ползва 54/48куб.м. и това на И.Т., който също ще ползва отопляем обем от 54/48 куб.м.
По делото е установено с представени от ответницата писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели М.Г. и Д.К., че считано от 1993г. и до настоящия момент ответницата Д. не е живяла в имота в гр.София, не е била въведена във владение на имота и в изпълнение на бракоразводното решение на съда, била е лишена от достъп до жилището и същото е обитавано от другия съсобственик И.Т..
Установено е, че на проведено на 07.11.2007г. общо събрание на етажните собственици от вход ******, ползващи топлинна енергия от „Топлофикация София"АД, е взето решение за сключване на договор с „Термокомплект" ООД за доставка и монтаж на индивидуални топломери, доставка и монтаж на радиаторни вентири с термостатични глави, индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, прилагана от „Термокомплект" ООД. На събранието като собственик на ап.108 е присъствал И.Т.. С Договор №Y-N 996 от 02.11.2007г., сключен между
"Топлофикация-София"АД като възложител и "Термокомплект" ООД като изпълнител, последният се е съгласил да извършва услугата "дялово разпределение на ТЕ" между потребителите в сгради-етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.София, описани в Приложение №1, който договор е сключен за срок от 3 години.
Със заключението на вещото лице инж.Е., извършило назначената по делото съдебно-техническа експертиза, по делото е установено, че процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост, като обслужващата жилището на ответницата за процесния период абонатна станция е работила на отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Топломерът в абонатната станция е проверяван на две години, той е бил технически изправен, преминал е първоначална и последващи метрологични проверки съобразно изискванията на ЗИ. За исковия период топлинният счетоводител за сградата - етажна собственост, в която е имотът, е отчитал разпределителите на радиаторите и топлите водомери в отделните имоти веднъж годишно след края на отоплителния сезон, а начисленията са били по прогнозни месечни вноски и изравнения. За процесното жилище е била начислявана топлинна енергия за отопление от два радиатора с разпределители и един щранг, за БГВ и за сградна инсталация и на отчет са подлежали два топлинни разпределителя и един топъл водомер. Вещото лице е установило, че за абонат с №160110 ответницата, е начислявана сградна инсталация за 54 м 3 , а за същия адрес - гр. София, общ.
„Младост" ж.к. „******, за абонат И.Н.Т. с абонатен № 374632 за процесния период е начислявана само сградна инсталация за 54 м3 , при обем на апартамента от 108м3 по проект.
Вещото лице е установило, че общият топломер в сградата-етажна собственост е отчитан ежемесечно, като отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер в абонатната станция е намалено с технологични разходи за сметка на „Топлофикация-София" ЕАД в съответствие с нормативната уредба, а останалото количество топлинна енергия е разпределено между потребителите, присъединени към абонатната станция. Извършващото дяловото разпределение дружество „Термокомплект" ООД е регистрирано в публичния регистър съгласно чл. 139а от ЗЕ, като според експерта същото разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността, прилага правилно методиката за дялово разпределение, спазва всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградата-етажна собственост и начисленията са съгласно отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответницата. За отчетния период 01.05.2015г.-01.05.2016г. за абонатен №160110ответницата, са фактурирани прогнозни 652.85лв., а след изравняване сумата е 693.67лв.; за периода 01.05.2016г.-01.05.2017г. за абонатен №160110 са фактурирани прогнозни 756.08лв., а след изравняване сумата е 943.75 лв. и за периода 01.05.2017г.-01.05.2018г. за абонатен №160110 са фактурирани прогнозни 1032.91лв., а след изравняване сумата е 816.71 лв.
Съгласно заключението, за процесния период не е начислявана сума „мощност", в общите части няма отоплителни тела и поради това не е начислявана и сума за топлинна енергия за общи части от сградата. В имота на ответницата е начислявана топлинна енергия за 3 отопление, за БГВ и за сградна инсталация, като топлинната енергия за отопление от отоплителните тела и за сградна инсталация са дадени общо като сума за отопление. Вещото лице е установило задълженията на ответницата по месеци и по пера, без изравнения, без таксата за дялово разпределение и без лихвите за забавено плащане, отразени в Приложение №2 към заключението, като общо дължимата сума по горните показатели за целия процесен период е в размер на 2441.82лева, от който общ размер - сумата отопление е 1442.99 лева и сума БГВ - 998.83 лева. След отразяване на изравнителните сметки, задължението на ответницата за изразходената топлинна енергия е 2454.13 лв., а таксата за дялово разпределение - 43.48 лв.