Решение № 27 от 08.03.2024, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Белоградчик, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20231310100520 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

500, ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането – осъдителен иск с цена 5 83.60 лв., ведно с мораторна лихва за забава с цена на иска 230.05 лв. и по чл.

86 ЗЗД – законни лихви върху главницата.

В исковата молба, ищеца Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, твърди, че на 29.11.2018 г. в с. П., обл. В., на ул. "..............", е настъпило ПТП с материални щети между лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № ВН 69 55 АА, собственост на В. Ц. В., управляван от ответника П. П. Г. и лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ВН 4006 АА, собственост на Ж.И.Ж., управляван от последния. Твърди се, че служители на МВР са посетили мястото на ПТП – то и са констатирали, че вина за настъпването му има ответника П. П. Г., като водач на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег.

№ ВН 69 55 АА. За настъпилото ПТП е съставен е Протокол за ПТП № 1279880 от 30.11.201 8 г., в който също е отразено, че вина за настъпилото ПТП има ответника, като водач на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег.

№ ВН 69 55 АА, който поради движение с несъобразена скорост е загубил 1 контрол над управляваното МПС, навлязъл е в насрещната лента и е блъснал странично движещия се по нея лек автомобил „Сузуки витара“ с рег. № ВН 40 06 АА, вследствие на което му е нанесъл материални щети. В Исковата молба се твърди, че виновният водач е напуснал местопроизшествието, изоставил е автомобила си, който е бил намерен от органите на МВР на следващия ден. Поради това и Протокола за ПТП е бил съставен на следващия ден 30.11.2018 г. Ищецът излага, че виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Евроинс“ АД със застрахователна полица № BG/ 07/ 118003132153 от 02.11.201 8 г. със срок на действие 03.11.2018 г. до 02.11.2019 г. Процесното ПТП е настъпило по време на действието на застрахователния договор. Поради това е образувана щета № 1500098315 от 04.12.2018 г. и са описани щетите. Изготвена е експертна оценка от застрахователя – ищец и на невиновния водач от страна на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 583.60 лв. за причинените от ответника материални щети по автомобила на пострадалия, настъпили в резултат на ПТП – то, причинено от ответника. Ищецът твърди, че като застраховател, с плащането на обезщетението има право на регрес срещу виновния за ПТП – то водач съгл. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му изплати сумата от 583.60 лв. – застрахователно обезщетение изплатено от ищеца – застраховател на пострадалия, ведно с мораторните лихви за забава върху главницата в размер на 230.05 лв., считано от 26.01.2019 г. /след изтичане на 7 дневния срок за доброволно плащане от страна на ответника/ до 14.12.2022 г. – предявяване на Исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Депозирано е Писмено становище.

Тъй като ответникът П. П. Г. не е намерен за връчване на съдебните книжа, след проведена процедура по чл. 47 ГПК, на същия е назначен особен представител съгл. чл. 47, ал. 6 ГПК. Определен му е адвокат от Националния регистър – адв. И. Д. от АК – Видин. В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответника е депозирал отговор, в който оспорва иска.

2

В съдебно заседание се явява особения представител на ответника. Във връзка с направени от ищеца доказателствени искания за допускане изслушването на съдебно – автотехническа и съдебно – счетоводна експертизи, процесуалния представител на ответника е заявил, че не оспорва обстоятелствата, за доказването на които се иска назначаване на експертизите, поради което и съдът не назначил такива. В този смисъл е направено изрично изявление от особения представител на ответника.

Съдът е изискал и приложил по делото цялата административнонаказателна преписка, образувана по съставения на ответника П. Г. АУАН № 410 от 04.12.201 8 г. и е издадено Наказателно постановление № 18 – 0291 – 0003 81 от 02.01.2019 г. на Началника на РУ – Кула.

Съдът, като взе предвид Исковата молба и представените със същата писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна:

Предвид изложените в Исковата молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, съдът с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, вмени в тежест на доказване на ищеца следните обстоятелства: че на 29.11.2018 г. в с. П., обл.

В., на ул. ".............." е настъпило ПТП с материални щети между лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № ВН 69 55 АА, собственост на В. Ц.

В., управляван от ответника П. П. Г. и лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.

№ ВН 4006 АА, собственост на Ж.И.Ж., управляван от последния.; че вината за настъпилото ПТП има ответника.; че ответника е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.; че ищеца като застраховател, е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 583.60 лв. за причинените от ответника материални щети по автомобила.; че ответника е изпаднал в забава.; размера на мораторната лихва за забава.

Предвид представените писмени доказателства, съдът приема, че ищеца в условията на пълно и главно доказване, установи всички релевантни за делото обстоятелства. В представеният с исковата молба Протокол за ПТП № 1279880 от 30.11.201 8 г., от страна на органите на реда е констатирано, че вина за настъпилото ПТП има ответника, като водач на лек автомобил 3

„Мицубиши Каризма“ с рег. № ВН 69 55 АА, който поради движение с несъобразена скорост губи контрол над управляваното МПС, навлязъл е в насрещната лента и е блъснал странично движещия се по нея лек автомобил „Сузуки витара“ с рег. № ВН 40 06 АА, вследствие на което му е нанесъл материални щети. Вината на ответника за настъпилото ПТП се явява доказана и предвид материалите по приобщената по делото административнонаказателна преписка. Видно е, че за виновното причиняване на процесното ПТП, от ответника е ангажирана административнонаказателна отговорност, за което му е съставен АУАН № 410 от 04.12.2018 г. и е издадено Наказателно постановление № 1 8 – 0291 – 000381 от 02.01.2019 г. на Началника на РУ – Кула, влязло в законна сила на 02.07.2019 г. Ответникът е наказан именно за това, че на процесната дата 29.11.2018 г. е причинил ПТП с настъпили материални щети, поради управление на МПС с несъобразена скорост. Поради това, съдът приема, че са събрани безспорни доказателства, че вината за настъпилото ПТП има ответника. Истинността на представените писмени доказателства не е оспорена, тяхната доказателствена сила не е оборена, поради което съдът ги кредитира при постановяване на съдебния си акт и приема, че чрез тях е доказана вината на ответника за причиняването на ПТП – то, а от тук – и вината за причинените в резултат на същото материални щети. Налице е причинно следствена връзка между противоправното деяние на дееца и настъпилия вредоносен резултат. От противоправното поведение на ответника са настъпили имуществени вреди по автомобила, който е блъснат на ответника при движение с несъобразена скорост.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, за автомобила, управляван от ответника - „Мицубиши Каризма“ с рег. № ВН 69 55 АА, е имало валидно сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” – Застрахователна полица № BG/07/118003132153, сключена с ищеца „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с краен срок на валидност – 02.11.2019 г. Поради това, застрахователят – ищец е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение за причинените от ответника материални щети. Съгласно изготвената експертна оценка, на невиновния водач Ж.И.Ж., собственик на увредения автомобил, е изплатено обезщетение в размер на 583.60 лв. Горното се установява от представеното с исковата молба Платежно нареждане от 17.12.2018 г., от 4 което е видно, че на собственика на пострадалия автомобил, от страна на ищеца, по банков път му е преведена процесната сума от 583.60 лв. за причинените му с ПТП – то имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ, о свен в случаите по чл.

433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач;

Видно от материалите по представената административнонаказателна преписка, след настъпването на ПТП – то, ответника е напуснал мястото на произшествието, въпреки, че е бил длъжен да изчака идването на органите за контрол на движение по пътищата. Това обстоятелство е обективирано в АУАН № 410 от 04.12.201 8 г. и в издаденото Наказателно постановление № 18 – 0291 – 0003 81 от 02.01.2019 г. на Началника на РУ – Кула, влязло в законна сила на 02.07.2019 г. – „водача напуска мястото на ПТП“. Същите обстоятелства се установяват и от Обясненията на св. Милчо Красимиров Иванов

– син на ответника, които са приложени по административнонаказателната преписка – „Баща ми помести колата, като не знам къде я е оставил“. Нещо повече – в Обясненията си, приложени по същата преписка, дори самия ответник признава, че не е изчакал идването на органите на МВР. Същият сочи : „След това изместих колата от мястото на ПТП – то на другата улица, от която тя не се виждаше. Върнах се без автомобила на мястото на произшествието, изчаках малко и не сметнах за нужно да чакам повече служителите на КАТ“. Поради това, доказано е, че виновния за ПТП – то водач е напуснал мястото на ПТП – то.

Съгласно разпоредбата на чл. 123 , ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат 5 местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

В случая, между участниците в ПТП – то е очевидно, че не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него и между двамата участниците е възникнал спор за дължимото обезщетение, което се установява от Обясненията приложени по административнонаказателната преписка. Поради липса на такова съгласие, ответника, като участник в ПТП – то е следвало да не напуска произшествието преди идването на органите на КАТ. Очевидно е, че същия е нарушил императивно въведеното със Закон задължение за това и е напуснал мястото на ПТП – то преди идването на органите на КАТ, като дори е преместил автомобила на съседна улица.

При тази хипотеза, предвид разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски.

Съдът приема, че ищеца доказа всички законовите предпоставки на чл.

500, ал.1, т. 3 КЗ, при които застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с лихви и разноски. Ответникът е виновен за настъпилото ПТП, напуснал е мястото преди пристигане на контролните органи, ищецът – застраховател е платил застрахователното обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди от виновното поведение на ответника. Доказан е размера на обезщетението, поради което съдът уважава главния иск в претендирания размер 583.60 лв.