Решение № 257 от 10.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Плевен, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500250 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Б. Т. Х. с ЕГН*** чрез адв. В. Д. от САК, срещу Решение № 6/ 14. 01. 2026 г. по гр. д. № 358/ 2024 г. по описа на РС- Кнежа.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в обжалваната част.Отправено е искане за отмяна на решението изцяло и за отхвърляне на предявения иск, като бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна ЗКПУ „НАДЕЖДА“ – *** с ЕИК824084502е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. В. И., че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на 1 въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е осъдил на основание чл. 55, ал.1, пр.

1 ЗЗД да заплати на ищцовата кооперация сумата от 6000 лв. (3067, 75 евро) , която ответникът е получил от ищеца без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на поканата 29. 04. 2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 50, 56 лв. ( 28, 85 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29. 04. 2025 4 до окончателното й изплащане. С решението съдът е присъдил деловодни разноски съобразно изхода на спора.

В мотивите на обжалваното решение е посочено, че ищецът е заплатил на ответника по банков път сумата от 6000 лв., като следва ответникът да докаже валидно облигационно правоотношение, а именно наличието на договор за услуга и изпълнението по него. Посочено е, че ответникът се е позовал на устни договори за услуги с ищцовата кооперация в периода от 2017 г. до 2021 г. и че процесната сума е остатък от неизплатената сума по тези договори. Съдът е установил, че липсват първични счетоводни документи за приемането на определени извършени от ответника услуги, липсват доказателства за издадени фактури, които да са отразени в дневници по ЗДДС.

Съдът е посочил, че твърдението на ответника за кантарни бележки не доказват по безспорен начин установяването на договорните отношения между страните и на заплащане за извършена от ответника работа, а само се установява наличието на движение на продукция. При обсъждане на гласните доказателства районният съд е установил, че договорните отношения се установяват при ограниченията на чл. 164 ГПК и е цитирана съдебна практика на ВКС съгласно която , ако страните са могли да сключат писмено споразумение, свидетелските показания не могат да заместят доказването на самото правоотношение и неговите съществени елементи, извън изрично 2 предвидените изключения. Въз основа на тези фактически и правни изводи районният съд е уважил предявеният иск изцяло.

Въззивният съд приема въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД с цена на иска 6000 лв. и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 50,56 лв. следва да бъдат изцяло уважени като основателни.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесната сума от 6000 лв. е заплатена от кооперацията на ответника, което не се оспорва по делото. В първоинстанционното производство е допусната съдебносчетоводна експертиза , от заключението на която се установява, че в периода от 2017 г. до 2021 г. на въззивника Б. Х. е изплатена в брой сумата от 5 404, 44 лв. на 10. 10. 2017 г. с основание посочено в РКО „Наем на земеделска земя за 2016 – 2017 за 90, 074 дка. Вещото лице е установило, че не са заплащани суми за извършването на услуги под формата на превоз на земеделска продукция, култивиране, сеитба и торене от въззиваемата кооперация на въззивника. При проверката на счетоводството на кооперацията и на въззивника експертът е установил, че сумата от 6000 лв. не е декларирана по ЗДДС и не е включена в дневника за покупки за периода от месец май 2022 г. до месец май 2023 г. В годишната данъчна декларация на въззивника няма приложение №2 доходи от стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ, което доказва, че не е отчетен приход в размер на 6000 лв. Ако такава сума е отчетена по надлежния ред, трябва да се включи в посоченото приложение. Вещото лице е констатирало, че в дневниците за продажби на въззивника не са отразени фактури за извършвани услуги в полза на кооперацията, което означава, че не са осчетоводени вземания на въззивника към кооперацията.

По делото е допусната съдебно- техническа оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че не е установено извършване на услуги от въззивника на кооперацията съобразно твърденията на въззивника, които да обосновават изплащането на сумата от 6000 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че изплатената от кооперацията на Б. Х. сума от 6000 лв. е дадена без да е налице правно основание за това, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде 3 уважен. Като е достигна до същите фактически и правни изводи районният съд в тази част е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенцията за мораторна лихва въззивният съд счита, че решението е неправилно и следва да бъде частично отменено. С исковата молба и уточняващата молба ищецът е отправил искане за присъждане на мораторна лихва върху, главницата от 6000 лв. за периода от 29. 04. 2024 г. до датата на предявяване на иска 21. 05. 2024 г. С обжалваното решение районният съд е осъдил ответника Б. Х. да заплати на ищеца мораторна лихва върху главницата считано от датата на поканата 29.04. 2024 г. до окончателното й изплащане, като едновременно с това е постановил начисляване на законна лихва върху главницата считано от датата на поканата 29. 04. 2024 г. до окончателното й изплащане. Така постановено решението води до неоснователно обогатяване на ищеца за периода от 29. 04. 2024 г. до 21. 05. 2024 г., тъй като едновременно е постановено начисляване на мораторна лихва и законна лихва върху главницата. Освен това е налице произнасяне на съда плус петитум за периода на мораторната лихва от 22. 05.

2024 г. до окончателното заплащане на главницата, тъй като такова искане не е направено с исковата и с уточняващата молба от ищеца. В тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК и в тази част производството следва да бъде прекратено.

По отношение на началния момент на законната лихва съдът счита, че в тази обжалваното решение следва да бъде отменено, като би следвало законната лихва да се начислява считано от датата на подаване на исковата молба 21. 05. 2024 г., а не от датата на поканата от кооперацията до длъжника.

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460, 16 евро.

Процесуалният представител на въззивника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът приема за неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и 4 специализацията на адвоката следва да се приеме, че уговореното е заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство е съответно и адекватно на посочените критерии по чл. 36, ал.3 ЗА. Освен това от списъка по чл. 80 ГПК на въззивника се установява, че същият е уговорил адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро, който е по- висок по размер от адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед забраната на чл. 78, ал.5, изр. посл. ГПК, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, възражението за прекомерност е неоснователна и следва в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460, 16 евро.

В първоинстанционното производство не следва да се извършат промени в присъдените разноски, тъй като частичната отмана на обжалваното решение не касае пряко размера на претендираните суми, а само периода за изчисляване на мораторната и законната лихва.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал.3, изр.1 и чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо поради произнасяне по непредявен иск Решение № 6/ 14. 01. 2026 г. по гр. д. № 358/ 2024 г. по описа на РСКнежа в ЧАСТТА, в която Б. Т. Х. с ЕГН********** с адрес ***, община Искър, обл.Плевен, ул. *** е осъден на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати на ЗКПУ „НАДЕЖДА“ с ЕИК824084502 със седалище и адрес на управление ***, община Искър, обл.Плевен, п.к. 5867 сумата от 50, 56 лв. ( 28, 85 евро), представляваща мораторна лихва върху главница от 6000 лв. ( 3067, 75 евро) за периода от 22. 05. 2024 г.- до окончателното изплащане на главницата и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 358/ 2024 г. по описа на РС- Кнежа в тази част.

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение № 6/ 14.

01. 2026 г. по гр. д. № 358/ 2024 г. по описа на РС- Кнежа в ЧАСТТА, в която Б. Т. Х. с ЕГН********** с адрес ***, община Искър, обл.Плевен, ул. *** е осъден да заплати на ЗКПУ „НАДЕЖДА“ с ЕИК824084502 със 5 седалище и адрес на управление ***, община Искър, обл.Плевен, п.к.

5867 законната лихва върху главница от 6000 лв. ( 3067, 75 евро) считано от датата на поканата 29. 04. 2024 г. до датата на предявяване на иска 21.

05. 2024 г.

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 6/ 14. 01. 2026 г. по гр. д. № 358/ 2024 г. по описа на РС- Кнежа в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК Б. Т. Х. с ЕГН********** да заплати на ЗКПУ „НАДЕЖДА“ с ЕИК824084502 направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 460, 16 евро за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6