Решение № 2148 от 23.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2148 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120100818 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на К. Г. К., ЕГН **********, живущ в гр. Б., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, представлявано от Н.П..

Твърди се, че на *** г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *** при следните параметри: Сума на кредита: 1300 лв.; Срок на кредита: 8 месеца; Размер на вноската: 148,61 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 56,73 %; фиксиран лихвен процент: 46.00 %; Общо задължение по кредита: 1602,74 лв.

Била налице договорка кредита да бъде обезпечен с поръчителство, отговарящо на определени условия, като при непредставяне на такова кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1073,26 лв.

Ищецът твърди, че така предвидената неустойка съставлявала скрито възнаграждение на кредитора, тъй като изискванията в чл.6, ал.1 от договора, сочещи условията на поръчителството, били изначално неосъществими. Наред с това тази неустойка представлявала разход по кредита и следвало да бъде включена в ГПР.

На следващо място в договора било предвидено сключването на застраховка Злополука, какъвто договор нямало. За такова действие нямало съгласие на ищеца, нямало яснота относно застраховател, клаузи, покрит риск, но въпреки това сумата също било включена в месечната вноска.

Сочи се за ГПР, че не бил ясно посочен как бил формиран и какво включвал.

Изложеното било в разрез с нормите на чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 от ЗПК, което правело договора недействителен на основание чл.22 ЗПК. Наред с това клаузите по съглашението не били индивидуално уговорени, а били еднотипни, както и не била извършена оценка на кредитоспособността.

Навеждат се и самостоятелни доводи за нищожност на неустойката, тъй като 1 съставлява обезщетение, от което пряко не произтичали вреди и по този начин се излизало извън присъщите й функции.

С тези твърдения се моли да бъде прогласен за недействителен договора.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се сочи, че сключения договор бил валиден, тъй като били съобразени всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Твърди се, че предвидената неустойка не следвало да бъде част от ГПР. Същата обслужвала неизпълнението и целта й била да обезщети страната. В този смисъл не съставлявала разход по кредита. Излага подробни съображения относно действителността на оспорената неустойка. Сочи и обстоятелството, че ищецът бил сключил множество договори с уговорки за заплащане на неустойка, поради което е бил предварително наясно с икономическите последици, както и се е запознавал многократно с условията на ответника.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че на *** г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ***, с който на потребителя е предоставен заем в размер на 1300 лв.

Видно от приложения екземпляр, срокът на договора е 8 месеца, ГПР е в размер на 56,73%, с фиксиран лихвен процент- 46%, с дата на последно плащане- 08.04.2026 г.

Не се спори по делото и че в договора е предвидено заплащане на неустойка от страна на потребителя в размер на 1073,26 лв. или 548,75 евро, в случай, че не изпълни задължението си в 14-дневен срок да предостави обезпечение, а именно поръчител, отговарящ на конкретни определени условия, съответно да се сключи договор за поръчителство.

С оглед на така представените писмени доказателства съдът намира от правна страна следното:

Касае се за договор за потребителски кредит, почиващ на уредбата в Закона за потребителските кредити /ЗПК/. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, в това число и предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на 2 разходите, а именно общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Ал.2 визира, че ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, а ал.3- че при изчисляването му не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия случай не е спорно по делото, че в процесният договор е договорен ГПР в размер на 56,73%, в който процент не е включена дължимата при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение неустойка. Видно от уговорките, касаещи неустойката, залегнали в чл.13, ал.5, 6, 7 и 8 от договора, задължението за заплащането й отпада само при наличието на изключително трудно изпълними условия за предоставяне на обезпечение на кредита /поставени множество условия за поръчителя в чл.6, ал.1, т.1- 5 от договора/, и то осъществени в доста кратък срок- 14 дни.

В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл.

143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдържаща всякакви уговорки в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая става въпрос за клауза от типов договор за потребителски кредит. Съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая с неустойката не се обезпечава вземането на кредитора и по-специално вредите от неизпълнението, каквато е основната функция на неустойката (арг. от чл.92, ал.1, изр.1 3

ЗЗД). В т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая самият характер на неустойката е извън посочените нейни функции. Както се посочи на практика не се обезпечава вземането на кредитора и целта не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на кредитополучателя. С уговарянето на тази неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакваните вреди от неизпълнението на задължението за връщане на кредита, така и допълнително обезщетение за вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение, което съставлява несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи (предвидено в чл.33 от ЗПК). На практика по съществото си неустойката има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, заобикаляйки императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

На следващо място, както бе посочено по- горе ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато 4 предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От изложеното следва, че в ГПР задължително трябва да са описани всички разходи, които потребителят трябва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени само процентните стойности на ГПР в договора, поради което не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната неустойка, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Поставянето на кредитополучателят- потребител в неравностойно положение спрямо кредитора, поради липса на данни колко е конкретният размер на оскъпяването му по кредита, се явява в директно противоречие с чл.3, § 1- в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и чл.4, касателно преценката за неравноправни клаузи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.