Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 709 от 03.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 936/2026
Вид
Решение № 709
Подписан
03.07.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Варна, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Е. Ян. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100500936 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№14521/05.05.2026г., подадена от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София, чрез юк. Коева срещу решение №376/3.02.26г., постановено по гр.д.№7096/24г. на ВРС, с което оставена без уважение молба с вх. № 91822/03.11.2025 г. на ответника ЗД„ЕВРОИНС“ АД, за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение № 3619 от 15.10.2025 г., постановено по гр.д. № 7096/2024 г. по описа на ВРС, 14 с-в.

Поддържа се в жалбата, че съдът неправилно е отказал да допусне поправка на фактическа грешка в мотивите на решение № 3619 от 15.10.2024 г. по делото, и да коригира допусната аритметична грешка. Намира, че отказът на съда да допусне корекция създава предпоставки за ново производство между страните. Ето защо се настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи молбата с правно осн.чл. 247 от ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Е. Т. С., чрез адв. А.

1 депозира писмен отговор. Акцентира, че не е налице противоречие между волята на съда и обективирането й в диспозитива на съдебния акт. Настоява за потвърждаване на решението.

Въззивникът не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата се представлява в съдебно заседание от адв. Й. А., който настоява за потвърждаване на решението.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното от фактическа и правна страна:

С решение №3619/15.10.2025г. по гр.д.№ 7096/2024г. по описа на ВРС e уважен предявения от Е. Т. С., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Евроинс“, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.

"Христофор Колумб" № 43 частичен иск за сумата 1851.54 лева /хиляда осемстотин петдесет и един лева и 54 стотинки/, представляваща част от дължимото обезщетение за имуществени вреди от общ размер на 2792 лева за лек автомобил марка „Сеат Ибиза", с peг. № ***, собственост на ищцата, настъпили в резултат на ПТП, на 19.06.2023 г., в с. Кранево, общ. Балчик, обл.

Добрич по вина на водача на МПС марка „Ауди А 3“, с рег. № ***, застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата 1851.54 лева, считано от подаване на молбата 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на.осн.чл.432, ал.1 и чл.497, ал.1 КЗ.

В мотивите на решението съдът е приел, че искът е доказан до размер на сумата от 2489,82 лева, но с оглед диспозитивното начало в процеса, е уважил иска до предявения частичен размер от 1851.54 лева.

С молба вх.№ 91822/03.11.2025г. ответникът „Евроинс“ АД е поискал да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка в така постановеното решение по съображения, че съдът е допуснал грешка при изчисление на доказания размер на вредите.

С обжалваното решение № 376/03.02.2026г., постановено на осн. чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът е отказал да допусне поправката, като се е мотивирал от една страна с липса на противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на постановеното решение, а от друга страна е изложили мотиви, че силата на пресъдено нещо се разпростира само до признания за 2 основателен частичен размер на спорното материално право.

Съставът на въззивния съд намира така постановено решение за законосъобразно.

Очевидна фактическа грешка по смисъла чл. 247, ал. 1 ГПК е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното е погрешно. По начало грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите на решението, могат да се коригират по реда на чл. 247 ГПК. Така решение № 38 от 1.02.2012 г. по гр. дело № 343/2011г. на I г.о. на ВКС) е прието, че грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите на решението, се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК, когато тези грешки са аритметически, а не в правните изводи. Следователно, оглед на така посочената съдебна практика, което се споделя от настоящия състав, грешките в мотивите при пресмятането могат да представляват основание за корекция по реда на чл. 247 от ГПК.

В случая, с молбата си по чл. 247 от ГПК ответникът ЗД „Евроинс“ АД е оспорил извършените от съда аритметични изчисления, в резултат на които, според страната, съдът е достигнал до погрешен извод за доказания размер на предявения частичен иск.

Съставът на въззивният съд намира, че аритметична грешка в мотивите съдът не е допуснал. От установената пазарна стойност на застрахования автомобил- 4463,21 лева съдът е приспаднал заплатеното обезщетение от 2208,73 лева, както и разходите за репатриране на автомобила от 168 лева и е добавил стойността на запазените части- 403,14 лева. В заключение е достигнал до извод за доказан размер на иска от 2489,82 лева. С оглед диспозитивното начало в процеса, първоинстанционният съд е уважил иска до 3 претендирания частичен размер от 1851.54 лева. Крайните изводи на съда относно доказания размер изцяло съответстват описаните аритметични действия. Правилността на самите изводи не представлява предмет на искането по чл. 247, ал. 1 от ГПК. В този смисъл съставът на въззивния съд, подобно на първоинстанционния, намира, че не е налице основание за корекция.

Не могат да се споделят оплакванията на въззивника, че отказът на съда да допусне корекция би създало предпоставки за ново производство между страните, в което вторият съдебен състав ще е обвързан от приетия за доказан в настоящото производство размер на иска.

При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право (Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно силата на пресъдено нещо се разпростира само върху размера до който е уважен иска, но не и по отношения непредявената част до пълния заявен размер. Мотивите на съда за доказания размер на вредата нямат обвързващ характер.

По изложените съображения обжалваното решение, с което съдът е отказал да допусне поправка на очевидна грешка, се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

Съдът намира, че разноски на въззиваемата страна не дължат. Поради това, че решението по чл.247 ГПК е предназначено да поправи опороченото процесуално действие на съда по писмено отразяване в диспозитива на решението на формираната в мотивите действителна воля за разрешаване на спора, при обжалването му по реда на инстанционния контрол страните не дължат разноски, отделно от сторените за главното производство. Аргумент за това е и отсъствието на разпоредба в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която да урежда задължение за страните за внасяне на държавна такса в определен размер при обжалване на решение по чл.247 ГПК.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №376/03.02.26г., постановено по гр.д.

№7096/24г. на ВРС, с което оставена без уважение молба с вх. № 91822/03.11.2025 г. на ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД, за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение № 3619 от 15.10.2025 г., постановено по гр.д. № 7096/2024 г. по описа на ВРС, 14 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5