Определение № 1198 от 16.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601577 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Апелативен съд - София е депозирана въззивна частна жалба от адвокат А. М. - упълномощен защитник на осъдения Н. М. М. срещу определение № 487 от 01.12.2025г. по НЧД № 678/2025г. на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата на М. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от наложеното му по НОХД № 15001/2025г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 101 състав наказание лишаване от свобода.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение поради неговата неправилност и постановяване на акт, с който М. бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Излагат се аргументи, че съдът в атакуваното определение неправилно е приел укриването му по време на воденото срещу него наказателно производство като негативна характеристика, водеща до отказ от условното му предсрочно освобождаване. Според молителя изготвените планове на присъдата не кореспондират на заложените зони, върху които следва да се въздейства, тъй като в краткия срок до края на изтърпяване на наказанието от осъдения те обективно не могат да бъдат изпълнени.

Коментира се полаганият от Н. М. труд и участие в корекционна програма като положителна предпоставка за удовлетворяване на молбата му.

1

Неколкократно се отправят упреци към изготвения от затворническата администрация доклад, определян като вътрешнопротиворечив и некоректен.

Декларираното стабилно добро поведение, участие в трудови и корекционни дейности, нисък риск към служители и други лишени от свобода и отсъствие на негативни прояви, мотивират жалбоподателя да претендира определението на Окръжен съд - Враца да бъде отменено и Апелативен съд да освободи условно предсрочно Н. М. от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от активно легитимирано лице, поради което е и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С присъда № 361/03.07.2023г. по НОХД № 7867/2021г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 110 състав, потвърдена с решение № 403/24.06.2024г. на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 10 въззивен състав Н. М. М. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години. С решение № 416/15.10.2025г. на Върховен касационен съд - II Наказателно отделение по НДВ № 695/2025г. цитираните наказателни дела са възобновени, постановените по тях актове - отменени и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. По образуваното пред Софийски районен съд - Наказателно отделение, 101 състав НОХД № 15001/2025г. с определение от 05.11.2025г. е одобрено споразумение, с което Н. М. се признава за виновен в осъщественото на 12.02.2021г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ вр. чл. 18, ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.

59 НК е приспаднато времето, през което той е бил задържан. Определено е наложеното наказание да бъде изтърпявано при първоначален строг режим.

Н. М. е постъпил в затвора - *** на 06.03.2025г. с начало на изпълнение на наказнието - 05.03.2025г., след като е бил обявен за общодържавно издирване за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода с присъда №361/03.07.2023г. по НОХД № 7867/2021г. на Софийски районен съд Наказателно отделение, 110 състав /възобновеното впоследствие от Върховен касационен съд дело/.

По повод актуално заявеното от Н. М. желание да бъде условно 2 предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на определеното му с акта на Софийски районен съд наказание е изготвен доклад, в който оценката на риска от рецидив е некоректно отразена като 74 точки. Всъщност, видно от първоначалния доклад, при постъпване на М. в затвора - ***, непретърпял съществени промени в изготвения друг такъв на 17.11.2025г., рискът от рецидив е в рамките на 54 точки. Това, обаче, не променя крайната позиция на затворническата администрация, че рискът от рецидив при евентуална негова ресоциализация е среден за обществото и нисък за служителите на затвора, за него самия и за останалите лишени от свобода.

Към датата на произнасяне от първостепенния съд по реда на чл. 439 НПК Н. М. е изтърпял фактически 8 месеца и 22 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година, от работа - 18 дни, като остатъкът за изтърпяване е 2 месеца и 14 дни. При тези данни е законово обоснована позицията на контролирания съд, че е налице първата от изискуемите от чл. 70 НК предпоставки - осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание.

Въззивният съд споделя и позицията на първостепенния, че към настоящия момент не е налице другата изискуема от чл. 70, ал.1 НК предпоставка дадени от Н. М. доказателства за поправянето му. Действително, в своето определение съставът на Окръжен съд - Враца е обективирал заложената в доклада на администрацията на затвора аргументация, но само по себе си това не лишава акта от мотиви, а е индикация за споделяемост от съда на констатациите, направени от затворническата администрация по отношение на М.. Единствено настоящият състав не се солидаризира с позицията на контролирания, че е налице опасност от укриване на М. поради това, че първото наказателно производство е протекло в негово отсъствие.

Неучастието му в наказателното дело е било предпоставка за възобновяването му, но не би могло да се отчита като негативна характеристика, препятстваща евентуално негово условно пресрочно освобождаване. Поведението на едно осъдено лице преди въдворяването му в пенитенциарно заведение е ирелевантно към извършваната и дължима по чл. 439а НПК преценка, още повече, че в конкретния случай и самата затворническа администрация последователно посочва, че рискът от бягство е в ниски стойности, тъй като в криминалната история на М. липсват опити за бягство от контролирана среда, 3 в която към момента той за втори път е поставен.

Изложените в доклада данни съответстват /единствено извън посоченото по-горе изключение/ на наличната в досието на лишения от свобода информация, поради което не може да бъде възприето схващането за вътрешна негова противоречивост.

Поради промяна в статута на молителя от осъден, в каквото качество е постъпил в затвора - ***, на подсъдим /след решението на Върховен касационен съд от 15.10.2025г./ и отново осъден - след одобряване на споразумение от Софийски районен съд на 05.11.2025г., спрямо него са изготвени два плана за изпълнение на присъдата, които са съобразени с нагласите му като са фиксирани зоните, върху които следва да бъде въздействано от затворническата администрация. При препланирането на присъдата от 12.11.2025г. е акцентирано върху три такива зони - отношение към правонарушението, умения за мислене и правен статус като поставените задачи са: анализ на досегашния начин на живот и факторите с негативно въздействие с цел ползване ресурсите на лишения от свобода, формиране на нагласи за спазване и съобразяване с общоприетите норми и правила, решаване на проблемите по социално приемлив начин, осъзнаване на последствията и недопускане на дисциплинарни нарушения, както и участие в мероприятия за осмисляне на свободното време и участие в програма „Подготовка за живот на свобода“. Действително Н. М. е полагал безплатен доброволен труд като заварчик - строител от 08.05.2025г., на която длъжност е назначен със заповед № Л-1371/07.05.2025г. на Началника на затвора - ***, а впоследствие на основание чл. 170 ППЗИНЗС е спрян от работа в склад със заповед № Л-2300/24.07.2025г. Той е бил включен и в програма „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, като непълното й завършване и спирането му от работа са по причини извън поведението на лишения от свобода. Разбира се, това не може да се разглежда в негов ущърб /каквито са и аргументите на процесуалния му представител/, но извън това цялостното поведение на М. в пенитенциарното заведение не сочи на такова, което по своята изключителност и неотклонност да доведе до позитивна преценка за неговото поправяне и готовност да се ресоциаизира. Администрацията на затвора, която притежава най-непосредствени впечатления от лишения от свобода и в която преценка съдът няма основания да се съмнява, акцентира на 4 неразпознаване все още от негова страна на факторите, довели до реализиране на деструктивното му поведение, на липса на жилищно устройване с честа промяна на местопребиването му включително при познати и на улицата, както и за незамисляне върху негативните последици от предприети от него действия и склонност към необмислени постъпки, за които впоследствие съжалява. Именно върху корекция на тези проблемни зони е насочена и работата на затворническата администрация, а тя към настоящия момент не е приключила. Нещо повече - при трайно афиширано добро поведение на осъдения, спрямо него би могъл да бъде използван инструментариумът, даден на началника на затвора и изразим в промяна на изпълнявания към момента режим от строг в по-лек, прекатегоризиране и преместване в ЗООТ ***.

Констатираната от непосредствено работещия с М. ИСДВР липса на дадени достатъчно доказателства от него за категорична промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот, препоръката за включването му в програма „Подготовка за живот на свобода“ и даване възможност на самия лишен от свобода за изговяне на план „Моите първи стъпки на свобода“, в който той самият да постави свои краткосрочни цели, определя като неоснователна на този етап подадената от Н. М. молба за условно предсрочно освобождаване от остатъка от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Изложените във въззивната частна жалба основания, които да мотивират този съдебен състав да се произнесе в положителен смисъл спрямо нея - липса на влязло в сила наказание, добро отношение към служителите на затвора, полагането на труд от М. в пенитенциарното заведение, са все прояви, дължими от едно лишено от свобода лице, които не се отличават със своята изключителност, за да бъдат приети като покриващи изискванията на чл. 70, ал.1 НК. Към този момент корекционната работа с Н. М. не е дала целения резултат, все още не е приключила и не са изпълнени заложените в плана за изпълнение на присъдата задачи. Все още е налице среден риск от рецидив при М. за обществото, което обосновава извода, че ресоциализацията на лишения от свобода би била преждевременна, ако жалбата срещу отказа на първостепенния съд да постанови условно предсрочно освобождаване, бъде удовлетворена.

Поради това и настоящият съдебен състав преценява, че е правилен 5 отказът на съда да уважи молбата на Н. М. М. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на наложеното му по НОХД № 15001/2025г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 101 състав наказание лишаване от свобода.

Воден от изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 487 от 01.12.2025г. по НЧД № 678/2025г. на Окръжен съд - Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601577 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Апелативен съд - София е депозирана въззивна частна жалба от адвокат А. М. - упълномощен защитник на осъдения Н. М. М. срещу определение № 487 от 01.12.2025г. по НЧД № 678/2025г. на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата на М. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от наложеното му по НОХД № 15001/2025г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 101 състав наказание лишаване от свобода.