Решение № 77 от 09.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20211100510716 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20147221 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 69919/2018 г. по описа на СРС, 60 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.

Р. Д., Л. Г. Д. и Р. Г. Д., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Р. Д., Л. Г. Д. и Р. Г. Д. дължат на „Т.С.“ ЕАД, в условията на разделна отговорност, сума в общ размер на 1463,02 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 57,74 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 27.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 45625 по описа на СРС, 60 състав, при следните квоти:

Д. Р. Д. - 4/6 част, а именно: сумата от 975,35 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия пред периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен номер № 191545, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 38,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 27.06.2018 г.;

Л. Г. Д. – 1/6 част, а именно: сумата от 243,84 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия пред периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен номер № 191545, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 9,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 27.06.2018 г.;

Р. Г. Д. – 1/6 част, а именно: сумата от 243,84 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия пред периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до 1 топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен номер № 191545, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 9,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 27.06.2018 г.

Със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. Р. Д., Л. Г. Д. и Р. Г. Д. дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва:

Д. Р. Д. за разликата над 975,35 лв. до пълния предявен размер от 1579,24 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и за разликата над 38,49 лв. до пълния предявен размер от 295,92 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г.

Л. Г. Д. за разликата над 243,84 лв. до пълния предявен размер от 394,81 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и за разликата над 9,62 лв. до пълния предявен размер от 73,98 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г.

Р. Г. Д. за разликата над 243,84 лв. до пълния предявен размер от 394,81 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и за разликата над 9,62 лв. до пълния предявен размер от 73,98 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г.

Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Д. Р. Д., Л.

Г. Д. и Р. Г. Д.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Поддържа се, че в производството през СРС ищецът не е доказал реално доставена и използвана топлинна енергия за процесния имот.Сочи се още, че за процесния период ответниците не дължат обезщетение за забава, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането им в забава. По тези съображения е отправено искане до въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Р. Д., Л. Г. Д. и Р. Г. Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в 2 тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай по делото е представен договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том IV, рег. № 17425, дело 637/2017 г., по силата на който Д. Р. Д., като собственик на 4/6 ид.ч. и Р. Г. Д., като собственик на ¼ ид.ч. са дарили на Л. Г. Д., дъщеря на първия дарител и сестра на втория дарител, общо притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като дарителя Д. Р. Д. е запазила правото на ползване до края на живота си по отношение на същия. В нотариалният акт е изрично записано, че дарената Л. Г. Д. е съсобственик на процесния имот, заедно с Д.

Д. и Р. Д., като последните двама притежават съответно по 4/6 ид. ч. и ¼ ид. ч., както и че дарената е дъщеря на първия дарител и сестра на втория. Ето защо противно на възраженията, поддържани от ответниците в производството за липса на пасивна процесуална легитимация по предявения иск, въззивният съд при извършване на собствена преценка на събраните в хода на съдебното дирене пред първа инстанция доказателствен материал, намира, че по делото е установено, че през процесния период ответниците са били собственици на тобплоснабдения имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ****, при следните квоти: Д. Д. – 4/6 ид.ч., Л. Д. – ¼ ид.ч. и Р. Д. – ¼ ид.ч.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

3

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са приети протокол от проведено на 21.05.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с СД „Т.“ и приложен към него списък (в който под № 6 фигурира ответницата Д. Д.), с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 28/09.05.2001 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на„Т.“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 02.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД.