Определение № 3145 от 25.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3145 гр. Варна, 25.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501357 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С частна жалба вх. № 35263 от 29.04.2024г. е обжалвана заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК под № 1849 от 08.04.2024г., издадена по ч.гр.д.

№ 4075/2024 г. по описа на Районен съд град Варна, в частта, в която е разпоредено длъжникът „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“, дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на РБ чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт клон България“ ЕИК 200830927 със седалище и адрес на управление гр.София, зона Летище, сграда ИВТ, да заплати на адв. В. В. Ч.-М. АК Варна номер 150016590 сумата над 50 лева до присъдените 240 лева с ДДС, разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, на осн. чл. 78, ал.1 във вр.чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.

Частният жалбоподател настоява присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимума от 50 лева, съгл. чл. 27, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Счита, че свършената от адвоката на заявителя работа не се характеризира с висока правна и фактическа сложност, доколкото е използвана утвърдена бланка на заявление; налице е нисък материален интерес на заявеното искане. Като се позовава на касационна практика (О №50015 от 16.02.2024г. на ВКС по т.д. № 1908/2022г., първо т.о., ТК) и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, счита, че в 1 конкретния случай следва да се приложат размерите на възнагражденията по Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4/2006г.

Ответникът по частната жалба – заявителят, чрез пълномощник, подава отговор в срока по чл. 276 ГПК, в който счита частната жалба за неоснователна и настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като се запозна с частната жалба и приложените към същата и в заповедното производство доказателства, установява следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт заповед за изпълнение, която подлежи на обжалване само в частта за разноските, по арг. от чл.413, ал.1 от ГПК.

Съгласно дадените задължителни указания в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, или – при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 от ГПК до приключването му, поради причина, че след приключването му с влязло в сила решение, в правомощията на исковият съд е да се произнесе по разноските и в заповедното производство (т.11 г. от цитираното Тълкувателно решение), съответно частната жалба ще е без предмет и ще следва да се върне. Следователно администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск.

Разглеждането на частната жалба по чл.413 от ГПК е поставено в зависимост и от развитието на исковото производство и в случаите, когато производството по установителния иск бъде прекратено и заповедта за изпълнение и изпълнителния лист бъдат обезсилени – като в този случай ще следва да се върне; или пък производството по установителния иск бъде прекратено, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила (съдът приеме, че заповедта е влязла в сила; одобри спогодба) – като в този случай частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния 2 съд.

В настоящия случай заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е редовно връчена на длъжника, като в срока по чл.412, т.8 от ГПК от него е подадено възражение по чл. 414а, ал.1 от ГПК, с твърдения за пълно изплащане на задължението по ЗИ, заплатена законна лихва за забава и съдебни разноски за присъдена държавна такса и адв. възнаграждение в размер на 50 лева, частично от присъдените 240 лева, на осн. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. В становището си по чл. 414, ал.4 от ГПК заявителят потвърждава извършеното плащане.

Доколкото липсва възражение от длъжника относно присъденото парично вземане, като, нещо повече, същото е изцяло заплатено, то провеждане на исково производство не се предполага. Частната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заплатените от заявителя (ищеца) такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, длъжника, съразмерно с уважената част от иска. В конкретиката на казуса заявлението е прието за изцяло основателно.

Договореното възнаграждение за един адвокат е присъдено на основание чл. 78, ал.1 във вр.чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв, като заповедният съд е преценил, че сумата от 240 лева с ДДС е достатъчна, за да овъзмезди положения от адвоката труд.

Действително при съобразяване със създадената съдебна практика на касационната инстанция с оглед задължителното прилагане на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 директното приложение на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изключено.

Същевременно липсва правно основание за прилагане на Наредбата за правната помощ, доколкото правоотношението между заявителя, като доверител, и адвоката, като довереник, произтича от сключения между тях договор за услуга по Закона за адвокатурата, а не по Закона за правната помощ, като съгласно последния средствата за правната помощ се осигуряват от държавния бюджет, а правната помощ се организира от НБПП и адвокатските съвети.

3

Затова при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази няколко критерия, като размерите, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. могат да служат като примерен ориентир.

Така, тези критерии се свеждат до фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми; броя на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище; извършени процесуални действия в открито съдебно заседание; значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната; изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна; икономическите условия и стандартът на живот в страната.

В конкретиката на казуса заявителят е настоявал за присъждане на вземане в размер на 782 лева; използвана е стандартна бланка Приложение 1 към чл. 3 от Наредба № Н-2 за утвърждаване на образци.. и книжа, във връзка със заповедното производство, като в т. 7 заявителят изрично и конкретно е посочил основанието за компетентността на съда, позовавайки се на ТР на СЕС по дело С-204/08, а в т. 12 подробно и описателно е изписал обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане. Видно от преписката по заповедното производство съдът не е намерил основание за обездвижване на заявлението, тъй като същото е отговаряло на законовите изисквания, поради което и е уважено изцяло.

Следователно като е определил и присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС, доколкото действията на адвоката са най-близки до тези, за които е предвидено възнаграждението по чл.6, т.5 от Наредба № 1, а именно за изготвяне на молба и др., то заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 35263 от 29.04.2024г.

4 на „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“, дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на РБ чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт клон България“ ЕИК 200830927 със седалище и адрес на управление гр.София, зона Летище, сграда ИВТ, с която е обжалвана заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК под № 1849 от 08.04.2024г., издадена по ч.гр.д.№ 4075/2024 г. по описа на Районен съд град Варна, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5